Решение № 4542 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12103/2009 г.

Решение № 4542 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12103/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 87 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на Уакил Хазрат, гражданин на Афганистан против решение № 367/12.08.2009 г. на Председателя на ДАБ, с което е отказано статут на бежанец и хуманитарен статут. Иска отмяна с оплакване за незаконосъобразност поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не е обсъдена бежанската история, не е спазена Директива 204/83/ЕО, защото е налице въоръжен конфликт. Ответната страна Председателят на Държавната агенция за бежанци при Министерския съвет на Република България, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 87 от ЗУБ, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 367/12.08.2009 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанци е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е обсъдил бежанската история и приел, че няма материално правни основания за уважаването на искането по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Обосновано и съобразно фактите от бежанската история, административният орган е приел, че кандидатът не е преживял насилие в Афганистан и спрямо него няма преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждения. Заявените конкретни обстоятелства са във връзка с бащата на Уакил Хазрат, но не и със самия жалбоподател. Поради това правилно е прието, че не са налице основания за статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ. Липсват установени факти за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, защото по време на интервюто кандидатът не е доказал, че в Афганистан е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Обсъдени са обстоятелствата относно членуване на бащата на жалбоподателя в партия "Хезбеслями" и ръководна позиция в нея, и нелогичността на разказа на кандидата, че талибаните могат да заплашват с убийство децата на един от ръководителите си. Отхвърлена е молбата и за хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ по причини на тежки и лични заплахи срещу живота или личността поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Обсъдена е обстановката в страната и възможността за връщане в места, в които няма високо ниво на безразборно насилие от страна на неправителствени субекти. Съгласно Решение от 17.02.2009 г. на Съда в Люксембург наличието на тежки и лични заплахи за търсещите закрила лица може да се докаже по-лесно по чл. 15, б. "в" от Директива № 204/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, когато не се изисква висока степен на персонализиране на заплахата. Но след като от приложените справки от 2.06.2009 г. и на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ се установява, че има части от територията, на която няма активен конфликт, за кандидата е налице възможност да се върне в такава зона. Няма ангажирани доказателства, че родното място област Пактия е зона на активни въоръжени конфликти. Предвид изложеното Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 172 от АПК,