Решение № 11006 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6716/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. С. К. от гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Фичерова, срещу Решение 2532 от 16.04.2024 г., постановено по адм. дело 4821/2023 г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно приема, че в административното производство не е било установено по безспорен начин липсата на съгласие на собственика на имот с идентификатор 68134.1976.422, доколкото оспорването от страна на собственика на протокола на комисията по чл. 210 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ води до извод за несъгласие с прокарването на отклонения на мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура през неговия имот, както и представената в административното производство нотариално заверена декларация на заявителя, че не е могъл да постигне договореност. Според касатора съдът неправилно е приел, че административният орган не е изяснил в хода на производството има ли друго техническо решение за прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, което да е по-целесъобразно. Възразява се също така, че съдът е достигнал до неправилни фактически изводи поради грешна интерпретация на установените в рамките на производството факти и в съответствие на това до неправилно приложение на материалния закон. Твърди се още, че никъде в съдебното решение не е обсъден сервитута за прокарване на водопровод. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли първоинстанционната жалба, както и да се присъдят съдебни разноски. Ответникът кмета на район Витоша, Столична община, редовно призован,чрез процесуалния си представител юрк. Градинаров, изразява становище за основателност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците С. С. С. и Д. С. П., в качеството им на наследници на първоинстанционния жалбоподател С. С. П., редовно призовани, чрез процесуалния си представител адв. Николов, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендират присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на С. П. срещу заповед РВТ21-РД09-162/16.09.2021 г. на кмета на район Витоша, Столична община, както и във връзка с Решение 5112/15.05.2023 г. на ВАС по адм. дело 8732/2022 г. С оспорената заповед, на основание чл. 193, ал. 3 от ЗУТ, е учредено на М. К. право на прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чуждия имот с идентификатор 68134.1976.422, урегулиран поземлен имот/ УПИ/ ІХ - 422, кв. 56 по плана на гр. София, за изграждане на съоръжения, елементи на техническата инфраструктура сградно водопроводно отклонение Ф-32 и площадкова канализация Ф-160 и сервитут около изгребна яма за осигуряване на водоснабдяването и отводняването на жилищната сграда, собственост на заявителя, с обща площ на сервитута 16 кв.м., от които: право на прокарване на водопроводно отклонение от общите мрежи и съоръжения върху 5.40 кв. м. през имот с идентификатор 68134.1976.422 и право на прокарване на площадкова канализация върху 10.60 кв. м. през имот с идентификатор 68134.1976.422. За изясняване на делото от фактическа страна и в изпълнение на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с Решение 5121/15.05.2023г. на ВАС по адм. дело 8732/2022г., е приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която действащият подробен устройствен план /ПУП/ план за регулация /ПР/ и план за застрояване /ПЗ/, в частта за процесния УПИ ІХ - 422, кв. 56, е одобрен с Решение 4 по Потокол 21/19.02.2001г. на Столичния общински съвет /СОС/ и предвижда в процесния имот да се запазят две от съществуващите сгради: двуетажна жилищна сграда със застроена площ 83 кв. м. и гараж с площ 26 кв. м. Констатирано е от вещото лице също така, че действащият ПЗ не предвижда запазване на съществуващата едноетажна жилищна сграда, разположена към лицето на имота, нанесена в кадастралната карта с идентификатор 68134.1976.422.4, както и не се предвижда ново застрояване в УПИ ІХ - 422, кв. 56. От заключението на вещото лице се установява още, че от северозапад УПИ ІХ - 422 граничи с имот с идентификатор 68134.1976.423 /УПИ Х 423/, чиито собственик според данните от кадастралния регистър е заинтересованата страна М. К.. Според вещото лице с учредяване на спорното право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура не се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради в УПИ ІХ - 422, кв. 56, и не се препятства установеният начин на трайно ползване на имота на жалбоподателите. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от материално компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма, при издаването й са допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила и на основни принципи в административния процес, довело като краен резултат до несъответствие на заповедта с материалноправните норми и с целта на закона. Прието е от съда, че в административното производство не е била установена по безспорен начин липса на съгласие на собственика на имот с идентификатор 68134.1976.422 да учреди право на прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения на собственика на сградата с идентификатор 68134.1976.422.4, като такъв еднозначен извод не следва и от приетите по делото писмени доказателства, в това число и от единственото твърдение в тази насока - изявлението на заинтересованата страна К., направено чрез нотариално заверена декларация от 27.04.2018 г. Според съда доколкото липсата на съгласие е условие да се пристъпи към издаване на административен акт по чл. 193, ал. 3 от ЗУТ и в съответствие с принципите на истинност и на служебно начало, административният орган е бил длъжен да изясни този факт с всички допустими доказателства, включително като призове собственика на служещия имот да даде пояснения при условията на чл. 45 от АПК. Първоинстанционният съд приема също така, че дори и да има данни за спорове между собственика на земята и собственика на сградата с идентификатор 68134.1976.422.4, то това обстоятелство не освобождава административния орган от задължението да уведоми всички заинтересовани страни за образуваното производство и да им даде възможност да вземат участие в него, каквато възможност в случая не е била предосатвена на жалбоподателя. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е обосновал и извод, че административният орган не е изяснил в хода на производството има ли друго техническо решение за прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, което да е по-целесъобразно, по-щадящо за служещия имот, доколкото се установява по делото, че описаната в проекта изгребна яма, в която е предвидено да се оттичат отпадните води на сградата с идентификатор 68134.1976.422.4, не съществува на място, а и според вещото лице възможно разрешение на въпроса е и изпълнението на площадковата канализация изцяло в съседния имот, собственост на заинтересованата страна. Административният съд приема също така, че в оспорената заповед липсват мотиви и по третия релевантен за спора въпрос: влошават ли се с учредяване на правото на прокарване условията за застрояване на служещия имот с идентификатор 68134.1976.422 и препятства ли се установеният му начин на трайно ползване, като при това съдът не споделя извода на вещото лице, че с учредяване на правото на прокарване няма да се влошат условията за застрояване в УПИ ІХ-422, кв.56. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му, съгласно чл. 193, ал. 3 от ЗУТ, във връзка с § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, както и в съответствие с изискванията за форма. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед обаче при допуснати съществени нарушения на административно-поризводствените правила и на основни принципи в административния процес, установени в чл. 7 и чл. 9 от АПК, довели като краен резултат и до несъотвествие на заповедта с прилижомите материално-правни норми. Съгласно нормата на чл. 193, ал. 3 от ЗУТ, на основание на която е издадена оспорената заповед, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти се учредява със заповед на кмета на общината. Двете предпоставки на цитираната разпоредба са в кумулативна даденост, както и наред с тях ал. 5 на чл. 193 от ЗУТ въвежда и изисквания с правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения да не се влошават условията на застрояване на поземлените имоти, да не се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените имоти и да не се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради. В процесния случай при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че тези предпоставки за учредяване на право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения не са установени от административния орган в хода на административното производство и преди издаване на оспорената заповед. Административното производство е започнало по искане на М. К. за учредяване на право на прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужд имот с идентификатор 68134.1976.422, съставляващ УПИ ІХ - 422, кв. 56 по плана на гр. София, за изграждане на съоръжения, елементи на техническата инфраструктура сградно водопроводно отклонение Ф-32 и площадкова канализация Ф-160 и сервитут около изгребна яма за осигуряване на водоснабдяването и отводняването на жилищната сграда, собственост на заявителя, с обща площ на сервитута 16 кв. м., за което производство по делото се установява, че собственикът на имота, върху който се учредява правото по чл. 193 от ЗУТ, не е уведомен и не му е предоставена възможност да вземе участие в това производство. В тази връзка следва да се има предвид, че дори и да се приеме, че представената от касаторката пред административния орган декларация за липса на постигнато съгласие, сочи на наличието на първата предпоставка за учредяване на право на прокарване, то същата не освобождава административният орган от задължението да уведоми заинтересованите страни в административното производство и да им даде възможност за участие, като в този смисъл и събере безспорни доказателства за непостигнато съгласие по смисъла на чл. 193, ал. 3 от ЗУТ. Правилен е и извода на административния съд, че в противоречие с принципите на истинност и на служебното начало, административният орган не е изяснил в хода на производството има ли друго техническо решение за прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, което да е по целесъобразно за служещия имот. В тежест на административния орган е било да установи наличието или липсата и на тази втора кумулативна предпоставка. Видно от съдържанието на оспорената заповед по отношение на това релевантно обстоятелство административният орган само сочи представената от заявителя скица предложение за прокарване на съоръженията, елементи на техническата инфраструктура, както и бланкетно посочва липсата на друго техническо и икономическо целесъобразно решение, без да се позовава на каквито и да било свои установявания в хода на проведеното административно производство, като доказателства, че административният орган е изследвал този въпрос в съответствие със задълженията му, произтичащи от чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, липсват и в приложената по делото административна преписка. Още повече, че по делото се установява от приетата съдебно-техническа експертиза, че предложеното от заявителката техническо решение не е най-целесъобразното. В тази връзка следва да се има предвид по отношение доводите на касатора за несъобразяване от съда на съществуващата към момента на подаване на заявлението и издаване на заповедта по проект изгребна яма, че както в заключението на вещото лице инж. Б. по адм. дело 11354/2021 г. по описа на Административен съд София град, така и в заключението на вещото лице инж. А., изрично се посочва, че тази изгребна яма на място не съществува, като в заключението на вещото лице инж. Б. се посочва още, че на мястото, което е обозначено в проекта е имало септична яма, която е зарита. Противно на изложеното от касаторката, наличието само по проект на изгребна яма и несъществуването на място на същата не сочи на липсата на друго техническо решение, което да е по-целесъобразно в сравнение с предложеното от заявителя. От друга страна дори и да се приеме, че към момента на издаване на заповедта тази изгребна яма е съществувала на място, то изключението за преценка наличието на нови факти от значение за делото към един по-късен момент, а именно към момента на приключване на устните състезания по чл. 142, ал. 2 АПК, в случая е приложимо, тъй като са установени нови факти от значение за делото, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически факти. Правилен е и извода на съда, че в оспорения акт не се съдържат и каквито и да било мотиви относно релеватният въпрос за това дали с предложения начин на учредяване на право на прокарване не се влошават условията на застрояване в чуждия имот, както и установения му начин на трайно ползване. В тази връзка правилно съдът не кредитира заключението на вещото лице инж. А., доколкото независимо, че действащият ПУП не предвижда ново застрояване в УПИ ІХ - 422, кв. 56, то това не означава, че постройки на допълващо застрояване, за изграждането на които не е необходимо това да е заложено в плана, а е допустимо и въз основа на виза за проектиране по чл. 140 от ЗУТ, не могат да се реализират в този имот. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите приети по делото доказателства, като преценката на съда относно законосъобразността на акта касае в цялост учреденото право на прокарване, включващо сервитут с обща площ от 16 кв. м. и обхващащо сградно водопроводно отклонение и площадкова канализация. Неоснователно се явява и възражението на касатора, че съдът не е посочил какво от констатациите на вещото лице кредитира и какво не. Видно от мотивите на съдебното решение, административният съд обосновано е посочил в коя част не кредитира заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София град е правилно и не са налице сочените от касаторът основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответниците С. С. и Д. П. за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да им заплати такива в размер на 1000 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложени по делото списък на разноски и договор за правна защита и съдействие от 18.09.2024 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,