Решение № 9768 от 29.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3594/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Лазаров от гр. Плевен, против решение 73/02.02.2021 г., постановено по адм. дело 758/2020 г., по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от него против Областна дирекция на МВР - Плевен иск с правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, за сумата от 5048.50 лева, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за вреди от отменена с влязло в сила съдебно решение по адм. дело 2061/2020 г. на АССГ, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 19 - 0938 - 002211/17.12.2019 г., разпределени както следва: 5000.00 лева изразяващи се в противоправното лишаване от ползване на движима вещ - лек автомобил АУДИ А6 АVANT 3.0 TDI, с рег. [рег.номер на МПС] за периода 17.12.2019 г. - 17. 06. 2020 г., и 48.50 лева, съставляващи половината от платената годишна винетна такса от 97 лева. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло. Ответникът - Областна дирекция на МВР - Плевен, редовно призована не е представлявана и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в касационната жалба, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок ,от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното пред настоящата инстанция решение, постановено по адм. дело 758/2020 г., Административен съд Плевен е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от В. Лазаров против Областна дирекция на МВР - Плевен иск с правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, за сумата от 5048.50 лева, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за вреди от отменена с влязло в сила съдебно решение по адм. дело 2061/2020 г. на АССГ, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 19 - 0938 - 002211/17.12.2019 г., разпределени както следва: 5000.00 лева изразяващи се в противоправното лишаване от ползване на движима вещ - лек автомобил АУДИ А6 АVANT 3.0 TDI, с рег. [рег.номер на МПС] за периода 17.12.2019 г. - 17. 06. 2020 г., и 48.50 лева, съставляващи половината от платената годишна винетна такса от 97 лева. За да постанови този резултат съдът е изложил съображения, че съгласно чл. 4 ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Съдът е изложил подробни мотиви, че отмяната на административния акт не е достатъчно основание предявеният иск да бъде уважен, следва да бъдат доказани и останалите елементи от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ. Вредите в това производство подлежат на пълно доказване и не се презумират. По отношение на винетната такса са изложени съображения, че тя се заплаща по желание на съответния субект, като условие за ползване на пътищата, включени в платената пътна мрежа, поради което този разход не е в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с наложената ПАМ. Решението е правилно. Правилно е приел съдът, че наличието на отменен административен акт не е достатъчно основание, за да се приеме, че предявеният иск е основателен и доказан. Следва да са доказани и останалите елементи от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ. Категорично от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът не доказва наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между отменената, като незаконосъобразна заповед и извършеното въз основа на нея прекратяване на регистрацията на лекият автомобил от 17.12.2019 г. до 17.06.2020 г. да е довело до настъпването на претендираните имуществени вреди, ведно със законните лихви. Невъзможността за ползване на личен автомобил от ищеца не води до пропускане увеличаването на имуществото му предвид липсата на данни за предоставянето му под наем или реализиране на доходи на други основания. Претендираните от ищеца пропуснати ползи са евентуалност и претенцията му почива само на неговите твърдения и предположения, без същите да са доказани безспорно наличието на реална възможност за получаване на доходи от вещта чрез използването. Вредите в това производство подлежат на пълно доказване, което не е направено от ищеца и не се презумират. С приетата съдебно-икономическа експертиза не се установяват реално причинени имуществени вреди, а сочи на прогнозни, евентуални вреди, което категорично изключва ангажирането на отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обосновано е прието от съда, че разходът направен от ищеца за заплащане на винетна такса за най-дългия предвиден от закона срок от една година, не е в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с наложената ПАМ и не са дължи за нея обезщетение. Това е така, защото същата се заплаща по желание от ищеца за ползване на пътищата, включени в платената пътна мрежа, като разходите за нея не са обусловени от липсата или наличието на пречка за използването на автомобила. Следва да се посочи, че не е доказано от ищеца лекия автомобил да е бил технически изправен през процесния период и да е имал валиден технически преглед, което също е условие за ползването му по пътищата и изключва ангажирането на отговорност за вреди. След като доказателствената тежест е за ищеца, който трябва да докаже обстоятелствата, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено и поради това първоинстанционният съд, като е отхвърлил иска за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ като неоснователен и недоказан е постановил решението си в съответствие с приложимия закон. Пред касационната инстанция не са представени нови доказателства, които да налагат изводи различни от тези на първоинстанционния съд , поради което не са налице изложените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски в полза на ответната страна не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение