Решение № 268 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12063/2011 г.

Решение № 268 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12063/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Горанов Мирчев и Цанка Георгиева Мирчева лично и като пълномощник на Иван Горанов Мирчев срещу решение № 2487/25.05.2011 г. по адм. д. № 6480/2008 г. на Административен съд София град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба Симона Димитрова Банова и Райна Димитрова Банова чрез своя процесуален представител намират касационната жалба за неоснователна. Претендират разноски. Ответникът по касационната жалба - кметът на район Панчарево не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок по пощата и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Симона и Райна Банови срещу заповед № РД-09-157/29.04.2002 г. на кмета на район Панчарево, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ във връзка с § 6, ал. 6 ПЗР ЗУТ е одобрено попълването на кадастралния план на поземлен имот пл. № 2296 по кафяви букви, цифри и линии АБВГДЕЖЗА, съгласно приложената скица. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Обжалваният акт е постановен на 29.04.2002 г. т. е при действието на ЗУТ, поради което именно като правно основание е и посочен чл. 134, ал. 2 т. 2 от ЗУТ, който допуска кадастралния план да се измени по реда на ЗКИР. Същият за процедурата препраща към действалата тогава - Наредба № 14 от 23.07.2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (обн., ДВ, бр. 71 от 14.08.2001 г., в сила от 14.08.2001 г.), поради което всякакви доводи на оспорващите относно чл. 86 от ППЗТСУ (отм.) са неотносими. Към момента на попълване на акта за непълноти и грешки между ПИ 2296 и 2297 няма граница, както е нямало и при първоначалното попълване на имота, отменено по дело № 26 по описа на СГС за 1998 г. Границата между двата имота не е ясна и има спор за материално право, поради което административният орган не е следвало да издава процесната заповед до решаването на този спор. Така постановеното решение е правилно, макар и не изцяло по изложените мотиви: Приложимата разпоредба в случая е тази по отменения § 6, ал. 6 ЗУТ във връзка с § 43 ЗИД ЗКИР, предвиждаща попълването и поправката на кадастралния план да се извършват по досегашния ред. Този ред е регламентиран с нормата на чл. 86, ал. 1 ППЗТСУ изискващ подписан акт от визираните лица, както и с нормата на чл. 86а ППЗТСУ, препращащ към разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.) за липса на спор за материално право. Материалноправните предпоставки за попълване на кадастралния план са липса на спор за материално право съгласно изискването на чл. 32, ал . 1, т. 2 ЗТСУ (отм.) и подписването на акта от всички пряко заинтересовани собственици съгласно чл. 86, ал. 1 ППЗТСУ (отм.). С подписването на акта за непълноти и грешки от всички заинтересовани собственици се удостоверява факта, че по отношение на имота липсва спор за материално право. В противен случай разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.) въвежда изискването спорът да се реши предварително по съдебен ред или на самото място съгласно чл. 86 ППЗТСУ (отм.) да има видими, ясно очертани гранични линии, а също така, когато парцелни граници по приложен регулационен план се заснемат като имотни граници, не е необходимо актът да бъде подписан и от пряко заинтересуваните собственици. В конкретния казус безспорно се установява от заключението на вещите лица, че границите между ПИ 2296 и 2297 не са ясно очертани, не се заснемат парцеларни граници като имотни, поради което нормативното изключение за елиминиране необходимостта от съставяне на акт за непълноти и грешки, подписан от пряко заинтересованите собственици, не е налице. Безспорно е, че е налице спор за граница, който е такъв за материално право по отношение обема на собственическите права. Неподписването на акта за непълноти и грешки от жалбоподателите е пречка за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената. Поради това, като е отменил оспорения административен акт, решаващият съд правилно е приложил материалния закон и решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответниците по касационната жалба Симона Димитрова Банова и Райна Димитрова Банова следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 200 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. Същите са реално престирани, видно от представеното пълномощно и своевременно претендирани. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,