Решение № 5167 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9035/2019 г.

Решение № 5167 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9035/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт, гр. Р., срещу решение № 88 от 03.07.2019 г. по адм. д. № 58 по описа за 2019 г. на Административен съд – Р., с което е отменено решение № 1012-16-52/1 от 31.10.2018 г. на Ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Р. и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН] от 01.07.2018 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване, като е постановено връщане на административната преписка на административния орган за ново произнасяне по същество съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 142, ал. 1 от АПК и за неправилно прилагане на материалноправните норми на § 53, ал. 2 и 3 от ПЗР към ЗИД на КСО от 2015 г. са относими към касационните основания за отмяна на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците З. Х., З. С. и Ф. Ю., всички от гр. Ц. К., обл. Р. – наследници на А. Т., починал на 15.03.2020 г., не са взели становища. Приложен е писмен отговор от А. Т., постъпил на 29.07.2019 г. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения: С обжалваното решение Разградският административен съд е отменил решение № 1012-16-52/1 от 31.10.2018 г. на Ръководителя на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – Р. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 01.07.2018 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на А. Т. е преизчислена на основание § 53, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР към ЗИД на КСО и ПМС № 106 от 22.06.2018 г. Съдът е постановил връщане на преписката на административния орган за ново решаване на въпроса по същество при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. С решението си Разградският административен съд е приел, че към момента на издаване на оспорения административен акт същият съответства на материалния закон съобразно фактите, установени в административната преписка. Твърденията на пенсионера, че размерът на осигурителния му стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО е неправилно определен и превърнат към трета категория са неоснователни и недоказани. Въпреки това оспореният акт е неправилен с оглед на новоустановените в хода на съдебното производство факти от значение за правния спор и с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК. Така постановеното решение е неправилно. Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК има предвид само тези факти, които са нови и са от значение за делото. Това са новите и неизвестни преди факти, които са относими към предмета на спора и към преценката по ал. 1 за съответствие на административния акт с материалния закон към момента на издаването му. При издаване на оспорените административни актове, с които е извършено преизчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на А. Т. при условията на § 53, ал. 2 и 3 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на КСО (изм. и доп. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., отм., бр. 102 от 2018 г.), не са допуснати нарушения на приложимите материалноправни разпоредби. При извършеното осъвременяване със съответния процент по чл. 70, ал. 1, изречение четвърто без изменение на индивидуалния коефициент пенсията е определена в размер на 577, 43 лв., считано от 01.07.2018 г., а добавката към нея по чл. 46, ал. 4 от ЗП (отм.); - в размер на ЗЗ. 30 лв. Неправилно първоинстанционният административен съд е приел, че твърдените от пенсионера факти във връзка с категорията на зачетения осигурителен стаж и новопридобития осигурителен стаж след пенсионирането му през 1993 година (удостоверение изх. № 10 от 01.04.2019 г. на ЗКПУ "Торлак", гр. Ц. К. и удостоверение УП – 2 с изх. № 17 от 19.08.2005 г. на АПК "Бели лом", с. П.) са нови и е следвало да бъдат взети предвид от пенсионния орган при преизчисляване на пенсията по реда на § 53, ал. 2 и 3 от ПЗР към ЗИД КСО. По този ред и на тези основания не се извършва изменение на влезли в сила разпореждания за отпускане или изменение на пенсии въз основа на нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход или категория на вече зачетения осигурителен стаж. Твърдените от пенсионера факти не са нови и са без правно значение при преценката на законосъобразността на акта, издаден на основание § 53, ал. 2 и 3 от ПЗР към ЗИД КСО. Недопустимо е претенцията за изменение на отпуснатата пенсия въз основа на данни за допълнителен осигурителен стаж или друга категория на труда да бъде заявявана в съдебното производство по обжалване на актовете, издадени в хипотезите на § 53 от ПЗР към ЗИД КСО. Влезлите в сила разпореждания по чл. 98 от КСО се изменят от органа, който ги е издал, по реда и при наличие на предпоставките по чл. 99 от КСО. Към датите на издаване на оспореното административно решение и потвърденото с него разпореждане преизчисляването на пенсиите за осигурителен стаж и възраст за придобит осигурителен стаж и/или осигурителен доход след пенсионирането се е извършвало по заявление на пенсионера до компетентното длъжностно лице в ТП на НОИ по реда на чл. 102 от КСО (редакция - ДВ, бр. 99 от 2017 г.) и чл. 21 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалноправните норми на § 53, ал. 2 и 3 от ПЗР към ЗИД КСО и като го е отменил, Разградският административен съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски не са претендирани. Предвид гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, щесто отделение,