Решение № 10487 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6234/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на регионален инспектор в Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство /ГД ИОКН/ при Министерство на културата, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Шишков, против решение 2812 от 25.04.2023 г., постановено по адм. дело 6815/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено негово разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против наложената от него принудителна административна мярка.

Ответникът, Апелативен съд - София, чрез процесуалния си представител И. Гогачев взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд София-град се е развило по жалбата на Апелативен съд София срещу Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка изх. 33-00-364 от 28.06.2022 г. на инспектор в Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство" при Министерство на културата.

С оспореното пред съда разпореждане, на основание чл. 192, ал. 1, т. 2 от Закона за културното наследство (ЗКН), във връзка с чл. 22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания, с цел преустановяване на нарушение по чл. 161, ал. 2 ЗКН, което се санкционира по чл. 221а, ал. 3 ЗКН е разпоредено:

1. В срок-безсрочен Апелативен съд гр. София, за обект Съдебна палата с идентификатор 68134.1001.22.1, във връзка с реализиране на инвестиционен проект: Съдебна палата гр. София, [улица], включващ фасади към вътрешните дворове, покрив на сградата, настилки на вътрешни дворове, и втори етаж на сградата и преустройство на две гаражни клетки в работни помещения, при извършване на изкопни дейности нарушаващи земната повърхност във всички вътрешни дворове и пространство в горецитирания обект, свързани с реализирането на посочения проект, да бъдат извършвани по наблюдение на археолог, във връзка с изискванията на чл. 161, ал. 2 от ЗКН.

От фактическа страна наложената мярка се основава на констативен протокол от 07.06.2022 г. съгласно който, при оглед на място на 17.05.2022 г. от инспектори при ГД ИОКН е констатирано разкопаване на горната настилка на два от вътрешните дворове с дълбочина до 50 см., като в двора навсякъде имало следи от керамика в изкопаната пръст. На обекта по време на изкопните дейности не е присъствал наблюдаващ археолог. Изкопните дейности са извършени в границите на археологически резерват Антична Сердика и Средновековен Средец на обект Съдебна палата гр. София.

С обжалваното решение административният съд е отменил обжалваното разпореждане за прилагане на принудителната административна мярка. За да постанови този резултат е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано, обжалваното решение съдържа и изискуемите се от закона мотиви.

Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон също са неоснователни. В обжалваното решение е налице пълно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспореното пред него разпореждане. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение.

Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон.

Принудителните административни мерки са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им.

Обжалваното пред съда разпореждане се основава на разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т. 2 ЗКН съгласно която, при упражняване на контролната си дейност инспекторите прилагат принудителни административни мерки като: дават писмени предписания за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях в определен срок; спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, спират други дейности, които създават опасност или увреждат недвижимо и движимо културно-историческо наследство; съставят актове за установяване на извършени административни нарушения. В случая с разпореждането се предписва преустановяване на установено нарушение.

Мярката е наложена за прието нарушение на разпоредбата на чл. 161, ал. 2 ЗКН, съгласно която в процеса на строителните дейности се провежда наблюдение от археолози и в случай на откриване на археологически обекти се прилагат чл. 148 и 160. Съответно, според чл. 161, ал. 1 ЗКН осъществяването на инвестиционни проекти на физически и юридически лица в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти, задължително се предхожда преди началото на строителните работи от спасителни теренни археологически проучвания, с които се установява дали няма да бъдат засегнати или нарушени археологически обекти.

Установено е по делото и не е спорно, че строителството в случая се извършва въз основа на издадено разрешение за строеж, след съгласуване на инвестиционен проект по реда на чл. 84, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 83 ЗКН със становище от Министерство на културата. В това становище, както е прието и в обжалваното пред съда разпореждане, макар и инвестиционният проект да е за обект, находящ се на територията на Историко археологически резерват Централно историческо ядро на София, което обхваща площите на антична Сердика и средновековния Средец и съгласно приложение към чл. 50, ал. 3 ЗКН притежава статут на археологически резерват Антична Сердика и Средновековен Средец, не е препоръчано археологическо наблюдение при извършване на изкопни дейности. Становището не съдържа и изискване строителството да се предхожда от спасителни теренни археологически проучвания по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗКН.

В случая собственикът е изпълнил задължението си по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗКН съгласувал е по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 ЗКН проекта по чл. 83 от с.з. В съгласувателното си становище компетентният орган не е предписал спасителни теренни археологически проучвания по чл. 161 ал. 1 ЗКН, както и наблюдение от археолози в последващия етап, извършване на строителните дейности, каквото е изискването та чл. 161, ал. 2 ЗКН. С обжалваното разпореждане административният орган в нарушение на закона, при установяване на изпълнението на изискването за съгласуване от страна собственика е приел, че единствено от факта, че обектът се намира в границите на археологически резерват следва да наложи принудителна административна мярка за нарушение на чл. 161, ал. 2 ЗКН. Съгласно чл. 78 от ЗКН териториалноустройствената защита на недвижимото културно наследство обхваща: режими за опазване; устройствени планове на защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство и специфични правила и нормативи към тях; планове за опазване и управление на недвижими културни ценности; проектиране, съгласуване и одобряване на устройствените планове и на проектните документации (инвестиционни инициативи и проекти за намеси) в защитените територии за опазване на недвижимото културно наследство и контрол по тяхното прилагане и изпълнение. В случая преценката за допустимост на инвестиционната инициатива, изразяваща се в ремонт на съществуваща сграда е извършена с влязъл в сила акт на компетентен орган, при което съгласно чл. 78, т. 5 и чл. 85 ЗКН дължимият се и допустим контрол е единствено по прилагането и изпълнението и, а извършване на нарушения в този смисъл не се съдържат в обжалваното пред съда разпореждане. Съгласно чл. 161, ал. 4, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) възложителят носи отговорност за осигуряване на необходимите документи по чл. 142, ал. 5, т. 7 и 8. Възложителят е изпълнил законовото си задължение, като е представил изискуемия се влязъл в сила административен акт по Закона за културното наследство, становището по чл. 84 ЗКН. Според разпоредбата на чл. 163, ал. 2 ЗУТ строителят носи отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 3, съгласно която разпоредба строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията на нормативните актове за опазване на защитените зони, на защитените територии и на другите защитени обекти и на недвижимите културни ценности.

Неоснователни са при установеното доводите в касационната жалба, че административният орган е спазил изискванията на чл. 35 и 36, ал. 3 АПК при постановяване на оспорения акт, тъй като е изброил в него установените факти и само представянето на доказателство за сключен договор за археологическо наблюдение при извършване на строително-ремонтните работи би довело до неиздаването на разпореждане за налагане на принудителна административна мярка. Теренните проучвания на археологически ценности могат да се осъществят единствено с разрешение по чл. 148, ал. 1 от с. з. от министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице, съответно разрешение за археологическо наблюдение се издава от председателя на Съвета за теренни проучвания по заявление на лице по чл. 150, ал. 1 от ЗКН. Както бе посочено в становището на Министерство на културата такива проучвания не са предвидени, съответно не е проведена процедура за извършването им.

Несъстоятелно е позоваването в касационната жалба на разпоредбата на чл. 221а, ал. 3 ЗКН, тъй като същата е административнонаказателна, а оспорения акт не се основава на чл. 192, ал. 1, т. 3 от ЗКН.

По изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да му бъдат присъдено такова за настоящото производство в размер на 200 лева, определено по чл. 37 от Закона за правната помощ при приложението на чл. 143, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,