Решение № 13014 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1538/2014 г.

ВАСII отделение03.11.2014 г.докладчик Анелия Ананиева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 2376 от 31.10.2013 г., постановено по адм. дело № 3292/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13014 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1538/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Недялка Михайлова Атанасова, от гр. Пловдив, чрез адв. Савов като процесуален представител, против решение № 2376 от 31.10.2013 г., постановено по адм. дело № 3292/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което административният акт в оспорената част да бъде отменен. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Общински съвет - Пловдив, чрез адв. Матеев като процесуален представител в писмена защита излага становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Недялка Михайлова Атанасова против решение № 292 по протокол № 14 от 02.08.2012 г. на Общински съвет - Пловдив, с което е одобрен ПУП - ПРЗ - план за регулация и застрояване на кв. "Модър", район "Южен", гр. Пловдив и схеми: водоснабдяване, канализация, електрификация, газоснабдяване, телекомуникация, сборна схема на техническата инфраструктура, схеми на собствеността, вертикално планиране, транспортна инфраструктура, екология, зелена система и спорт, схема собственост-таблица за трансформация на собствеността, трансформация на частната собственост (държавна, общинска и частна) в публична общинска и в публична общинска - за улична мрежа и правила и нормативи за прилагане на ПУП - ПРЗ на кв. Модър, в частта относно поземлен имот (ПИ) с идентификатор 56784.532.115 като неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният акт в оспорената част е издаден от компетентен орган, при спазване на предписаната форма и съобразно изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон - планът по отношение на процесния имот е изработен при наличие на условията по чл. 16, ал. 7 във вр. с чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила още при проверката за редовността/допустимостта на оспорването и определяне предмета на спора по реда чл. 218, ал. 3 (нова - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба, когато административният акт по ал. 1 е оспорен частично, съдът с определение посочва тази част като предмет на делото, въз основа на което се определя съдържанието на съобщението по ал. 2, т. 1. Определението подлежи на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс. В случая жалбата срещу решение № 292 по протокол № 14 от 02.08.2012 г. на Общински съвет - Пловдив е подадена на 17.10.2013 г., преди влизането на текста в сила. Нормата е процесуална, поради което е приложима и по отношение на висящите съдебно - административни производства. Съдът е следвало да определи предмета на делото съгласно чл. 218, ал. 3 ЗУТ и едва след влизане в сила на определението да разпореди обнародване на съобщение за оспорването. Този процесуален ред се отнася и за образуваните съдебни производства, защото липсва изрична разпоредба, която да предвижда те да се довършват по досегашния ред. Видно от данните по делото съобщението за оспорването в Държавен вестник съгласно чл. 218, ал. 2 ЗУТ е обнародвано, като е посочено оспореното решение в цялост. Това е направено, въпреки че в жалбата на Атанасова, по която е образувано адм. дело № 3292/2012 г. на Административен съд - Пловдив, се съдържа искане за отмяна на административния акт в частта му относно ПИ пл. № 28 по кадастралния план от 1952 г. на кв. Вилова зона. В допълнително становище процесуалният представител на жалбоподателката (л. 245) е изложил съображения за незаконосъобразност на оспореното решение на ОбС - Пловдив като цяло и по отношение на собствения на Атанасова ПИ с идентификатор 56784.532.115. При така заявения предмет на оспорване съдът е следвало да осъществи контрол по допустимост чрез уточняване на предмета на спора - жалбоподателката има правен интерес да оспорва одобрения проект за ПУП единствено в частта, засягаща нейния имот. Вместо това е дал ход на делото по същество в съдебно заседание на 27.06.2013 г. Въз основа на молба от 1.10.2013 г. от представителя на ответника за постановяване на определение по чл. 218, ал. 3 ЗУТ, с разпореждане № 8430 от същата дата съдът е дал указания на оспорващата да уточни изцяло или в частта относно собствения си имот оспорва решение № 292 по протокол № 14 от 02.08.2012 г. на Общински съвет - Пловдив. С молба - становище от 16.10.2013 г. процесуалният представител на жалбоподателката е посочил, че оспорва административния акт в частта, в която е одобрен ПУП-ПРЗ на кв. Модър, район Южен - гр. Пловдив по отношение на ПИ с идентификатор 56784.532.115. При тези данни следва да се отбележи, че недопустимо съдът е извършвал процесуални действия за уточняване предмета на спора след даване ход по същество, което нарушение също е съществено. Дори и да бяха извършени своевременно, тези действия не могат да санират липсата на нарочен акт, с който да се определи оспорената част на акта като предмет на делото съгласно изискването на чл. 218, ал. 3 ЗУТ. Определението по този законов текст е основание за определяне съдържанието на съобщението за обнародване в Държавен вестник по ал. 2, т. 1. Посочените нарушения на съдопроизводствените правила обуславят извод за неправилност на обжалваното решение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав от етапа на определяне предмета на спора. При новото разглеждане на делото следва да се индивидуализира оспорената част от одобрения ПУП - ПРЗ и да се определи допустимата за оспорване част от административния акт чрез точно посочване на частта от него, засягаща имота на жалбоподателката. След определяне предмета на делото съдът следва да изложи фактически и правни изводи по какъв начин оспореният ПУП-ПРЗ засяга процесния имот № 532.115. Този въпрос е останал неизяснен. Въпреки че е констатирал необходимостта от назначаване на съдебно - техническа експертиза в съдебно заседание на 25.04.2013 г., съдът не е допуснал изслушването на такава. От фактическа страна е приел, че имотът на жалбоподателката по кадастрален план е № 532.115, за който с оспореното решение се отрежда самостоятелен УПИ IX -532.115 с площ 4 604 кв. м., а останалата част от имота попада в УПИ I - за озеленяване и в улица. Обосновал е правен извод, че процесният ПУП - ПРЗ е изготвен при съвместяване на правилата на чл. 17, ал. 1 и чл. 16, ал. 7 ЗУТ. Посочил е, че за имотите, които са урегулирани с предходен план регулацията може да се изменя по реда на чл. 15, ал. 2 ЗУТ. Изложил е съображения, че по отношение на съсобствения на жалбоподателката имот са налице условията на чл. 16, ал. 7 ЗУТ, като планът е изработен като такъв за улична регулация по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ, а жалбоподателката не е ангажирала доказателства, с които да установи нарушаването на посочените разпоредби. Макар че е изложил съображения по направените от нея възражения, като е споделил аргументите на административния орган, съдържащи се в административната преписка, съдът не е изследвал въпросите какви са предвижданията за процесния имот; каква част от него попада в предвидени улици от север, запад и изток, класът им, същите съответстват ли на приетия през 2007 г. общ устройствен план (ОУП) на гр. Пловдив, на специалните разпоредби на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове за разполагане на улици - клас, ширина, тротоари, наклон; каква част от имота попада в озеленяване и велоалея; каква част се отрежда за УПИ IХ-532.115 - за жилищно строителство, регулационните му граници съвпадат ли с имотните и към коя улица е лицето му; какви са предвижданията за застрояване и същите отговарят ли на действащия ОУП за съответната устройствена зона, на одобреното задание и на изискванията на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове към него. Не е извършил преценка за целесъобразност и икономичност на плана, изискуема по чл. 108, ал. 5 ЗУТ, при съобразяване между цялостното устройствено решение и правата и интересите на конкретния адресат на тези предвиждания, макар формално да е отговорил на това възражение. Като не е изяснил относимите по делото факти, правните изводи на съда, че ПУП по отношение на ПИ с идентификатор 56784.532.115 е законосъобразен, тъй като съответства на чл. 16, ал. 7 ЗУТ, са неправилни. Административен съд - Пловдив е следвало да установи вида на оспорения ПУП за имота на касационната жалбоподателка, като съобрази посочените в акта правни основания, само при наличие на фактически установения за него и имайки предвид отчуждаването му за улици, озеленяване и урегулирането му за жилищно строителство. Съдът е следвало да назначи съдебно - техническа експертиза и да събере служебно данни по посочените въпроси. Като не е изслушал такава, е допуснал нарушение на чл. 171, ал. 2, изр. 2 АПК. При новото разглеждане съдът следва да събере доказателства за правно релевантните факти, засягащи процесния имот, въз основа на които да изведе фактически и правни изводи по предмета на спора, като съобрази кой е приложимият в конкретния случай план при посочени в административния акт правни основания по чл. 16, ал. 7, чл. 17, ал. 1 и чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Планът по чл. 16, ал. 7 ЗУТ може да бъде такъв за регулация само на улици и на поземлени имоти за обекти на публичната собственост по чл. 110, ал. 1, т. 2; планът по чл. 17, ал. 1 ЗУТ има за предмет урегулирането на неурегулирани дотогава ПИ, като вътрешните им регулационни линии съвпадат с имотните граници, а планът по чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ може да бъде одобрен и за територии с неурегулирани поземлени имоти или за такива с неприложена първа регулация, като включва едновременно план за улична регулация и такава на имоти, както и начина им на застрояване. По искането за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

3