Решение № 8415 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13101/2011 г.

Решение № 8415 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13101/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП против Решение № 3714/25.07.2011 г. на Административен съд - София - град, Първо отделение, 18-ти състав, постановено по адм. д. № 2463 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отменен като незаконосъобразен по жалба на "Автоелит" ЕООД - гр. Перник, представлявано от Мартин Михайлов Величков Ревизионен акт № 140900229/30.11.2009 г., издаден от Емилия Борисова Миланова - старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Перник, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОУИ" - София, за определяне на задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за периода 01.04.2008 г. - 30.04.2009 г. е начислен допълнително ДДС в размер на общ размер от 7236.60 лв. В касационната жалба се твърди, че е налице отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Излагат се подробни съображения. Моли за отмяна на решението, отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Автоелит" ЕООД - гр. Перник, представлявано от Мартин Михайлов Величков я е оспорил чрез доводи, изложени в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. В първоинстанционното производство е преценена законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт № 140900229/30.11.2009 г., издаден от Емилия Борисова Миланова - старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Перник, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОУИ" - София, за определяне на задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за периода 01.04.2008 г. - 30.04.2009 г. Относно отказаното право на данъчен кредит за април и май 2008 г.: За посочените два данъчни периода на "Автоелит" ЕООД не е признато и право на данъчен кредит в общ размер 7 236,60 лв. по два броя протоколи, с които дружеството си е самоначислило ДДС за осъществени покупки на употребявани автомобили. В тези два случая чуждестранният доставчик не е облагал стоките по маржа на цената и придобиването на МПС се е явило ВОП за българското дружество - купувач. Съдът правилно е преценил за неверни изводите, съдържащи се в РА, съгласно който изискванията на чл. 151, ал. 4 от ЗДДС "Автоелит" ЕООД не може да ползва право на данъчен кредит по протоколите, съставени за осъществените ВОП на употребявани автомобили в данъчния период на придобиването им и, че правото може да се ползва едва когато се продадат автомобилите, и то ако бъде приложен общият ред за тяхното облагане (а не този на маржа на цената). Не се спори по делото, че "Автоелит" ЕООД е дилър на автомобили втора употреба. Като такова лице той следва да прилага специалния ред на облагане на маржа на цената, регламентиран с глава 17 от ЗДДС в четири случая, съдържащи се в чл. 143, ал. 1 от закона. Само и единствено ако е налице някой от тях, може да се твърди, че щом дилърът е приложил общите законови правила, той е упражнил право на избор по чл. 151 от закона, съответно следва да се съобразява и с разпоредбата на ал. 4 от чл. 151 ЗДДС. Видно от наличната в преписката документация, в случая не е налице нито една от хипотезите, визирани в чл. 143, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗДДС. В тази връзка следва да се има предвид нормата на чл. 314, буква "в" от Директива 2006/112/ЕО, от която се разбира, че чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗДДС е възможно да визира единствено доставени употребявани стоки от друго данъчно задължено лице, което изобщо няма регистрация за целите на ДДС в нито една държава членка (а не само по нашия ЗДДС, както излиза от буквалното тълкуване на закона). Единствено по този начин тя би била в унисон с чл. 314, буква "в" от Директива 2006/112/ЕС, на която всъщност трябва да съответства, а не да противоречи. Правилно е позоваването на Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 3 март 2011 г. по дело С-203/10 (Дирекция "ОУИ" - Варна срещу "Ауто Николови" ООД). В него (т. 61) се посочва, че според постоянната практика на СЕС във всички случаи, когато с оглед на тяхното съдържание разпоредбите на дадена директива изглеждат безусловни и достатъчно точни, частноправните субекти имат основание да се позоват на тях пред националните юрисдикции срещу държавата, когато тя не е транспонирала в срок тази директива в националния правен ред, или когато я е транспонирала неточно. В този смисъл, и във връзка с поставен преюдициален въпрос, с решението се постановява, че чл. 314 от Директива 2006/112/ЕО имат непосредствено действие, което позволява частноправен субект да се позовава на тях пред национална юрисдикция, за да не се приложи евентуално несъвместимата с тези разпоредби национална правна уредба. Ето защо следва да се направи изводът, че за покупката на употребявани автомобили от регистрирано по ДДС лице в друга държава членка (в случая - Австрия), което не действа в качеството си на дилър на употребявани стоки, "Автоелит" ЕООД може да ползва общите законови правила, без да се приема, че е упражнил право на избор по чл. 151, ал. 1 от закона и съответно - без съобразяване с разпоредбите на ал. 3 и 4 от чл. 151 ЗДДС. В подобни случаи дружеството не би могло да прилага специалния ред за облагане на маржа на цената, тъй като това би противоречало на чл. 314 от Директива 2006/112/ЕО. Затова, когато то продава такива употребявани автомобили съобразно общите законови правила, не може да става въпрос за упражнено от лицето право на избор по чл. 151, ал. 1 от ЗДДС. В своето решение Административен съд - София е постановил, че не е доказано по делото доставките на тези два автомобила да попадат под някоя от четирите изчерпателно изброени хипотези на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС. Твърдението в касационната жалба, че доставките на двата автомобила по двете процесни фактури са били осъществени от "друг дилър, прилагащ специалния ред за облагане на маржа на цената" е недоказано и правилно първоинстанционния съд е изложил подробни съображения в тази насока. Както е споменато в съдебното решение, представения по делото формуляр SCAC № E_BG_AT_20080619 000983 081176_R-bg, представляващ Приложение № 1 към РД № 800335/20.10.2008 г. не е надлежно оформен и не доказва, че за процесиите фактури от м. 04. и м. 05.2008 г. доставчикът - "Womdle GesmbH", Австрия е действал в качеството си на "дилър, прилагащ специалния ред за облагане на маржа на цената". Освен изложените от съда съображения, следва да се отбележи, че въпросният SCAC е изготвен по повод на друга ревизия и не се отнася за периода на 2-ро тримесечие на 2008 г., когато са били издадени процесните фактури. Поради тази причина в SCAC-a липсват констатации за тези фактури, като обстоятелството, че сделката е осъществена при специалния режим на маржа не е отбелязано и на самите фактури, по аргумент на чл. 89, ал. 1 от ППЗДДС. Поради тази причина твърдението, че австрийското дружеството е действало в качеството на "дилър, прилагащ специалния ред за облагане на маржа на цената" по процесните фактури е неоснователно и касационната жалба следва да бъде без уважение в тази си част. Що се отнася до останалите части на съдебното решение, с което е отменен РА, същите не са предмет на обжалване и по отношение на тях решението на съда е влязло в сила. Решението на АССГ е правилно и трябва да бъде оставено в сила. За касационното производство на едноличното дружество не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като липсват доказателства за направени такива. Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение