Решение № 15919 от 23.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7935/2010 г.

Решение № 15919 от 23.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7935/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 42 от 26.04.2010 г., постановено по адм. д. № 155/2010 г. Административен съд гр. Кърджали е отхвърлил жалбата на Стоян Ангелов Раев от гр. Кърджали срещу решение № 17/28.08.2009 г. на директора на РУ "СО" -Кърджали. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Стоян Раев с оплакване, че е неправилно, необосновано. Поради закъснение за съдебно заседание не успял да представи други писмени доказателства. Счита, че от органа са допуснати административни нарушения при определяне размера на пенсията му. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок, от надлежна страна и допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Съдът е изяснил фактическата обстановка по спора посредством представените с административната преписка писмени доказателства, едно основно и две допълнителни, подробни заключения на назначеното по делото вещо лице, което е направило подробни изчисления и констатирало, че не са допуснати нарушения при изчисление индивидуалния коефициент и размера на полагаемата се на Раев пенсия. Изявлението на касатора, че на последното заседание не е присъствал по обективни причини, тъй като към този момент изпитвал болки при ходене, за което е приложил амбулаторен лист за извършен му преглед, от същата дата, не обуславя нарушено правото на защита. От протокола за съдебно заседание на 31.03.2010 г. е видно, че на делото е присъствал назначеният му процесуален представител адв. Дедева. По делото са събрани необходимите доказателства, а от подробните констатации на експерта е видно, че при определянето на пенсията са спазени разпоредбите на чл. 74 и чл. 75 от КСО. След представяне на ЕР 0410/06.04.2009 г. с определена инвалидност 83%, на основание чл. 97 от КСО е възобновена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 02.11.2004 г. със срок на инвалидност до 01.11.2009 г. Съгласно чл. 75, ал. 1 от КСО (ДВ бр. 23 от 2009 г., в сила от 1.04.2009 г.) размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. Според ал. 2 от същата норма, когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл. 68, разликата между възрастта му и възрастта по чл. 68 се признава за осигурителен стаж. При определяне на пенсията признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж се умножават с коефициент, както и установено в различните хипотези от разпоредбата. От данните по делото безспорно е установено, че в разпореждане № 13/15.05.2009 г., потвърдено с решение на директора на РУ "СО" - Кърджали правилно е определен размера на лична пенсия за инвалидност общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, поради което правилно жалбата му е приета от съда за неоснователна. Без правна стойност за делото са изчисленията, направени от експерта по искане на жалбоподателя при различните проценти на инвалидност, тъй като меродавни са само параметрите, установени по съответния ред от експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,