Решение № 9186 от 24.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11063/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България със седалище и адрес на управление в София, на бул. Княгиня Мария Луиза 114 Б, против решение 6015 от 16.10.2023 г., постановено по адм. д. 8429 по описа за 2023 г. на Административен съд София-град. Оспорва решението, като неправилно, релевирайки всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и потвърждаване на отмененото в първоинстанционното производство негово Решение 12170 от 07.08.2023 г. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът М. А. А., гражданин на Сирийската арабска република, оспорва касационната жалба, като неоснователна, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено. Не претендира разноски за настоящото производство Представителят на Върховната прокуратура, участващ по делото, изразява становище за основателност на касационната жалба и за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради допуснати от първата инстанция съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна/ неоснователна. С обжалвания съдебен акт, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отменено по жалба на М. А. А., гражданин на Сирийската арабска република, роден на [дата]. Решение 12170/07.08.2023 г. на Председателя на ДАБ, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е постановен отказ да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в производство по общия ред, по молба на лицето за международна закрила, рег. РД 09-3830/12.10.2022 г., при съобразяване на задължителните указания на съда по прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Наред с това ДАБ е осъдена да заплати на Абдулкадер разноски по делото в размер на 600.00 лв. Административният съд е установил от фактическа страна, че М. А. А. е сирийски гражданин, роден на [дата]., арабин по народност, с вероизповедание: мюсюлманин-сунит. За лицето са налице предходни административни производства, приключили с влезли в сила административни решения досежно бежанския и хуманитарен статут на чуждия гражданин, както следва: По първата молба за закрила на лицето с вх. 3280 от 19.05.2015 г. по регистъра ДАБ, е издадено Решение 7717 от 17.09.2015 г. на заместник-председателя на ДАБ (л. 94-96 от първоинстанционното дело), с което на молителя е отказано предоставянето на статут на бежанец, но му е предоставен хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Административният акт не е обжалван и е влязъл в сила. Чуждият гражданин подал втора молба, рег. УП14299 от 29.02.2016 г., в която посочил, че са налице нови факти и обстоятелства от значение за личното му положение и поискал от Председателя на ДАБ да му бъде предоставен статут на бежанец л. 93, пак там. С Решение 2300 от 26.04.2016 г. на Председателя на ДАБ (л. 89-90, пак там), предоставеният на Абдулкадер с Решение на същия административен орган 7717/17.09.2015 г. хуманитарен статут е прекратен и му е предоставен статут на бежанец по чл. 8, ал 1 ЗУБ. С Решение 1161 от 22.02.2019 г. на Председателя на ДАБ (л. 84, пак там) е образувано производство за отнемане на статута на бежанец на чуждия гражданин на основание чл. 78, ал. 2 ЗУБ в относимата редакция на разпоредбата. С Решение 2867 от 20.05.2019 г. на Председателя на ДАБ (л. 72-74, пак там), влязло в сила, е отнет предоставеният с Решение 2300/26.04.2016 г. на същия административен орган статут на бежанец на сирийския гражданин. На 02.08.2022 г. Абдулкадер подал до ДАБ последваща молба за предоставяне на международна закрила, peг. УП 14299 от 02.08.2022 г. л. 68 от първоинстанционното дело. С Решение 33-ОК/19.08.2022 г. на интервюиращ орган при ДАБ (л. 63-66, пак там) молбата на чужденеца не е допусната до производство по предоставяне на международна закрила. Чуждият гражданин обжалвал издадения отказ. С Решение 5577/03.10.2022 г. по адм. д. 8269/2022 г. по описа на Административен съд София-град (л. 55-62, пак там) е отменено Решение 33-ОК/19.08.2022 г. на интервюиращ орган при ДАБ, а личното дело на лицето е изпратено на същия орган за разглеждане на молбата на сирийския гражданин в производство по общия ред. С последваща молба, вх. РД 09-3830/12.10.2022 г. (л. 51, пак там) Абдулкадер поискал международна закрила. Личните му данни са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ л. 39, пак там. Административното производство по предоставяне на международна закрила, по което е издаден оспореният в първоинстанционното производство акт, е проведено по общия ред. С писмо, рег. УП14299/12.10.2022 г. (л. 43, пак там) лицето е поканено за провеждане на интервю на дата 19.10.2022 г. от 09:00 часа. Жалбоподателят е уведомен срещу подпис. Интервюто се провело на посочената дата, като е изготвен протокол, рег. УП14299/19.10.2022 г. от л. 32 до л. 34, пак там. След отправено запитване за становище от 20.10.2022 г. (л. 30, пак там), с писмо, рег. М-25003/06.12.2022 г. (л. 29, пак там), компетентната специализирана дирекция в Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) уведомила Председателя на ДАБ, че Агенцията разполага с информация, според която М. А., регистриран в Регистрационно-приемателен център на ДАБ в София, район Овча купел, представлява заплаха за националната сигурност, поради което ДАНС възразява да му бъде предоставена закрила в Република България. С оспореното Решение 12170/07.08.2023 г., Председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А.. След дадени указания, с писмо-молба до първоинстанционния съд от 13.09.2023 г. (л. 120, пак там), процесуален представител на ответника по първоинстанционната жалба, той и касационен жалбоподател, уведомил, че в хода на административното производство по издаване на оспорения акт, от ДАНС не е постъпвало писмо, изх. рег. М-6847 от 04.04.2023 г. В писмото е посочено, че е допусната техническа грешка при изготвяне на оспорния акт, като е посочен друг номер на постъпило писмо от ДАНС. При така установената фактическа обстановка, решаващият състав на Административен съд София-град е приел за процесуално допустима подадената от Абдулкадер жалба. В хода на разглеждането й по същество, я е преценил за основателна. Счел е, че оспореното решение на Председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ, в установената от закона писмена форма и е мотивирано. Приел е, че при произнасяне по молбата за международна закрила на лицето, административният орган не е преценил всички относими факти и документи, свързани с личното му положение нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Обсъдил е нормата на чл. 12, ал. 1, т. 6 и на чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ. Преценил е, че приложението на тези разпоредби предполага становището на ДАНС да е мотивирано. Позовал се е на съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) и по конкретно на приетото по дело C-159/21 на този съд, че Член 4, параграфи 1 и 2, член 10, параграфи 2 и 3, член 11, параграф 2 и член 45, параграф 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която когато органи със специализирани функции, свързани с националната сигурност, са констатирали с немотивирано становище, че дадено лице представлява заплаха за тази сигурност, решаващият орган е длъжен системно да отказва да предостави субсидиарна закрила на това лице или да отнема предоставената по-рано международна закрила на същото лице, като се основава на споменатото становище.. Приел е, че писмо-становище на ДАНС по чл. 58, ал. 10 ЗУБ, рег. М-25003/06.12.2022 г. (л. 29 от първоинстанционното дело) следва да е мотивирано, а доказателства в тази насока не са представени. Поради това е формирал извод, че Председателят на ДАБ е допуснал при издаване на Решение 12170 от 07.08.2023 г. съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до несъответствието му с приложимите материалноправни разпоредби. Мотивиран така, го е отменил. Върнал е преписката на административния орган за продължаване на процесуалните действия, като указал да се поискат от ДАНС мотиви към становището й от 06.12.2022 г. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилна е преценката на административния съд, за това, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на осн. чл. 48, т. 1 от ЗУБ, при спазване на изискванията за форма и е мотивирано. От приетите и неоспорени по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е информиран писмено, на разбираем за него език, за реда, който ще се следва в производството, за правата и задълженията му, както и за организациите, които предоставят правна и социална помощ на чужденци. Правилно съдът е приел, че не е спазена разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Нормата задължава административния орган при произнасяне по молбата за международна закрила да прецени всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила. видно от преписката, отказът да се предостави статут е мотивиран със становище на ДАНС ,обективирано в писмо с рег. М-25003 екз.ед. от 06.12.2022 г., като е приложил нормата на чл. 12, ал. 1, т. 6 ЗУБ, според който статут на бежанец не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за националната сигурност. Отказът за предоставяне на хуманитарен статут също е мотивира и обоснован със становището на ДАНС, обективирано в писмо рег. М-6847,екз.ед. от 04.04.2023г., от което направен извод за наличе на предпоставки по чл. 12, ал. 2, т. 4 от закона , съгласно който хуманитарен статут не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за обществото или за националната сигурност. Посочил е, че в този смисъл са и разпоредбите на член 14 § 5 и член 17, ал.1, б. г от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година. Правилно и обосновано съдът се е позовал на Решение на Съда на ЕС от 22 септември 2022 г., постановено по дело C-159/21 е прието, че член 4, параграфи 1 и 2, член 10, параграфи 2 и 3, член 11, параграф 2 и член 45, параграф 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която когато органи със специализирани функции, свързани с националната сигурност, са констатирали с немотивирано становище, че дадено лице представлява заплаха за тази сигурност, решаващият орган е длъжен системно да отказва да предостави субсидиарна закрила на това лице или да отнема предоставената по-рано международна закрила на същото лице, като се основава на споменатото становище. Съдът правилно е приел, че това становище е необходимо да е мотивирано, което специализираният орган не е изпълнил правилно съдът е постановил отмяна на решението на административния орган и връщане на делото за продължаване на административнопроиводствените действия като се поискат мотиви към становището на ДАНС, рег. М-25003 от 06.12.2022г. Съдът постановил решението си при спазване на съдопроизводствените правила, материалния закон и е обосновал съдебния си акт със със събраните и анализирани писмени доказателства. Въз основа на същите направил верни и законосъобразни правни изводи. Решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд