Решение № 2483 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11843/2020 г.

Решение № 2483 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11843/2020 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. Шинвари, гражданин на Афганистан, настанен в РПЦ [населено място], чрез процесуален представител срещу решение № 4859 от 14.09.2020 г., постановено по адм. дело № 7060 по описа за 2020 г. на Административен съд София град /АССГ/. С решението е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1680 от 29.6.2020 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба и в съдебното заседание на 16.02.2021 г. Иска отмяна на съдебния акт на първата инстанция. Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Пешев оспорва касационната жалба. Счита оплакванията за неоснователни, решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град е било решение № 1680 от 29.6.2020 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците. Съдът, в подробни мотиви, е изложил възприетата от него фактическа обстановка за липса на адекватна бежанска история на искащия закрила, от която да бъде прието, че е налице заплаха на живота или здравето му поради принадлежност към определена верска или политическа група, поради други налични дискриминационни политики в държавата на произход. Прието е, че е направено подробно аналитично изследване, предвид различните лични карти на лицето, както и образно изследване за установяване на възрастта му, приобщени са данни относно наличие на заплаха за националната сигурност, както и такива за страната на произход. Така е изведен и правния извод за липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на бежанска или хуманитарна закрила. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на съдебния акт. Налице са подробни и относими към спора мотиви, от които са изведени законосъобразни правни изводи. Правилно съда е определил като решаваща липсата на конкретни заплахи за личността и здравето на лицето и на неговите близки поради определена принадлежност – политическа, религиозна и др. Правилно е и приетото относно държавата Афганистан, че положението там се нормализира, наблюдава се икономически растеж и няма непосредствена заплаха за живота и здравето на жалбоподателя. Нежеланието да се върне не е обусловено от страха от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и чл. 9 от с. з. Изложеното от него е свързано с икономически причини - наличието на бедност и търсене на работа. Противоречията в бежанската му история, представянето на различни лични карти и представените данни от ДАНС за това, че представлява заплаха за националната сигурност, обуславят липса на предпоставки по закона за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Всички оплаквания в касационната жалба повтарят тези, изложени пред първата инстанция, не се навеждат нови, други обстоятелства, непреценени и неанализирани при постановяване на първоинстанционния акт, които биха могли да формират друг извод от настоящата инстанция. Решението е правилно е следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение