Решение № 1795 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11903/2008 г.

Решение № 1795 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11903/2008 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на раздел I от глава десета на АПК във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по жалба от Цвета Георгиева Горова против Заповед № РД 46-876 от 25.07.2008 година на министъра на земеделието и храните в частта й, в която на наследниците на Ерусалим Димитров Хаджиев е отказано право на обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ. От жалбата могат да се изведат доводи за неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Ответната страна изразява чрез представителя си становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че не е изпълнено изискването на § 66 от ПЗР на ПМС № 456/1997 година - имотите да са посочени, като неликвидирани по опис № 12 на архивен фонд 719к на Централния държавен архив. Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Административното производство е образувано по искане от Цвета Георгиева Горова за обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ със земя или поименни компенсационни бонове. Претенцията й е в качеството на наследница на Йерусалим Димитров Хаджиев. Представила е удостоверение за наследници и архивна преписка, съхранявана във фонд 712к, опис 1 на Централния държавен архив. С оспорената заповед е отказано определяне на обезщетение, поради липса на условията по § 66 на ПМС 456/1997 година. Видно от данните по приложената административна преписка, наследодателят на жалбоподателката е изселник от Беломорска Тракия и земите му са послужили за погасяване на държавния дълг. Не е спорно между страните обстоятелството, че имотите са оценени и е извършена ликвидация. В жалбата пред съда, жалбоподателката признава и обстоятелството, че наследодателят й е получил облигации. Това се установява и от архивните документи. От тях е видно, че ликвидацията е по два протокола по преписки номера 18202д от 5.05.1930 година и 18202с от 11.10.1929 година в облигации и парични средства, определени в долари. По първата са му определени за изплащане 53.30 долара, а по втората 54.56 долара. Обезщетителната преписка се съхранява в архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по Спогодбата Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив, опис № 1. При тези данни по делото, се налага извод за неоснователност на жалбата, поради липса на нормативните изисквания за признаване право на обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ право на обезщетение имат българските лица или техните наследници, които не са получили облигации или не са били обезщетени по друг начин. Материята е доуредена в нормата на § 66 ПЗР на ПМС 456/1997 година. В нея се уточнява, че неполучили облигации са тези лица, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по Спогодбата Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив. Наред с това те трябва да не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов-Кафандарис"; да не са били прехвърлени от собствениците им и да не са били стопанисвани от тях до сключване на Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между НРБ и Кралство Гърция и на трето, но не последно място - да са били изоставени от правоимащите поради каквато и да било причина на гръцка територия. В конкретния случай е безспорно установено, че имотите са оценени и ликвидирани и са посочени, като такива именно в опис № 1 на архивен фонд 719к. Самият факт на съхраняване на изселническото досие в опис № 1 на архивния фонд съставлява индиция за налично обезщетяване на правоимащите изселници. Неслучайно нормативното изискване, залегнало в § 66, ал. 1 на ПМС 456/1997 година документите да се съхраняват в опис № 12 на архивния фонд е задължителна предпоставка за признаване правото на обезщетение. Архивният фонд се състои от тридесет поредни описа, като опис № 12 съдържа преписките на българи-бежанци от Беломорска Тракия и Македония за ликвидация на имоти - по населени места без ликвидационни листове с оценка на имотите. Това установява, че те не са оценени и ликвидирани. В същото време в опис № 1 се съдържат преписките на българите-бежанци, които са оценени и ликвидирани от Смесената комисия. Там е намерена преписката на наследодателя на жалбоподателката, поради което по отношение на наследниците му категорично липсва първото задължително условие на § 66 ППЗСПЗЗ. Компетентният административен орган правилно е приложил материалния закон и е отказал признаване право на обезщетение на изселилия се наследодател на жалбоподателката. Издаденият административен акт в оспорената му част е законосъобразен - постановен е от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на материалния закон и административно-производствените правила. Поради това жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед направеното искане от представителя на ответната страна, жалбоподателката ще следва да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева - определен съобразно правилата на Наредба № 1 от 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК