Решение № 10423 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4726/2026 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ц. И. П., чрез пълномощника адв. Каменова, срещу решение № 809 от 13.03.2026 г., постановено по адм. дело № 614/2025 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на Ц. И. П., [ЕГН], с постоянен и настоящ адрес [населено място], общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, [улица], срещу задължително предписание № П/Д-С-М-002/28.04.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Младост, потвърдено с решение № 22-РД06-0057/05.06.2025 г. на директора на РДСП – София-град. Наведените в касационната жалба възражения са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в касационната жалба, в съдебно заседание и в представени писмени бележки доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното задължително предписание или при условията на евентуалност да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Младост, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на оспореното съдебно решение, което иска да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е задължително предписание № П/Д-С-М-002/28.04.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Младост, потвърдено с решение № 22-РД06-0057/5.6.2025 г. на директора на РДСП – София-град, с което на Ц. И. П. е предписано, на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/. и чл. 18, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗДет./: 1. Да осигури достъп до жилището на социалните работници във връзка с работата по случая за детето Б. Д. Г. - срок до 30.06.2025 г.; 2. Да осигури достъп и контакт на социалните работници до детето Б. Д. Г. във връзка с работата по случая - срок до 30.06.2025 г.; 3. Да се въздържа от използване на насилие, както и методи на възпитание, които водят до пряк риск за живота и здравето на детето Б. Д. Г. - срок постоянен; 4. Да съдейства на Отдел „Закрила на детето“ при ДСП - Младост, при наблюдение и работа по случая на малолетния Б. Д. Г. в изпълнение на предприетите мерки, съгласно изготвения план за действие - срок постоянен; 5. Да сътрудничи на ОЗД при ДСП - Младост и участва при провеждането на ежемесечни срещи и посещения в жилището по случая на детето, Б. Д. Г., както и при провеждането на такива с детето съгласно чл. 16А от ППЗЗД и Стандарт 8 от Методика за управление на случай за Закрила на дете в риск - срок до приключване на случая; 6. Да сътрудничи на ОЗД при ДСП - Младост и участва при извършване на актуално социално проучване и провеждане на срещи и посещения в жилището във връзка с постъпваща кореспонденция от други институции свързана с детето А. Ц. И. - срок при изискване на информация от други институции. В задължителното предписание е посочен срок за изпълнение на отделните точки, както следва: т. 1, т. 2 - 30.06.2025 г., т. 3 - постоянен, т. 4 - постоянен, т. 5 - до приключване на случая, т. 6 - при изискване на информация. С решение № 22-РД06-0057/05.06.2025 г. на директора на РДСП - София-град подадената по административен ред жалба срещу задължителното предписание е отхвърлена. За да отхвърли подадената до него жалба първоинстанционният съд е приел, че задължителното предписание е издадено от компетентен по материя и място орган, в предвидената по закон писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактическо и правно основание, като са спазени административнопроизводствените правила. Посочено е, че в случая на 05.07.2023 г. е изготвена оценка по чл. 16, ал. 4 от ППЗЗДет. по образец съгласно Приложение № 1а към ППЗЗДет, наименувана Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете. На 07.07.2023 г. е изготвен План за действие, съгласно Приложение № 2а към ППЗЗДет. Съдът е счел за неоснователни твърденията, че същият е изготвен без участието на жалбоподателката, доколкото същата се е подписала на плана за действие, като е написала и двете си имена. Прието е, че Планът от 2023 г. продължава да действа. Според първостепенния съд актът е постановен в съответствие с материалния закон. Посочено е, че Ц. П. е търсена няколкократно, връчвани са и писма чрез ССЕВ за посещения от социални работници в удобни за нея дни и час, но същата не е отговаряла, поради което не е могло да се извърши посещение, а такова не е могло да бъде осъществено и след съдействие на полицията, което е видно от докладната записка на полицейския служител, П. вече не живее на адреса в ж.к. [жк]. Налице са фактически данни за реален риск относно детето Б., като още в доклада от 2023 г. е посочено, че на детето не са правени ваксини и живее при лоши битови условия, които са подробно описани. На П. е оказано съдействие след доклада от 2023 г., предоставени са социални услуги в общността. Задължителните предписания са с цел да се установят условията, при които се отглежда детето Б. Г., за да може да се процедира съгласно ЗЗДет. Съдът е намерил, че намесата в личния и семейния живот на П. е ограничена, като осигуряването на достъп и съдействие на социалните работници не засягат съществено нейния личен и семеен живот. Установено е, че преди липсата на съдействие посещенията са извършвани в удобен за П. ден и час. Като неоснователно е преценено твърдението на жалбоподателката, че се поддържа постоянен контрол върху нея при липса на индивидуализирана преценка и без доказателства. Съдът е счел, че след извършване на посещения и при наличие на съдействие от нейна страна, както е предписано със задължителните предписания, ще се установят относими към детето Б. Г. факти и обстоятелства, и ще се действа съгласно същите. Посочено е, че социалният доклад е по отношение на детето, а не на родителя, и не се извършва индивидуализирана преценка на П.. Според първата инстанция недоказано е твърдението за липса на индикации за текущ риск относно детето Б.. Съдът е приел, че след като такъв риск е установен още 2023 г., и се отказват посещения и съдействие от страна на майката, не е възможно от компетентен орган да се установи, че риск вече не съществува. Посочено е, че в ЗП липсва какъвто и да е наказателен ефект, като се изискват само достъп, контакт с детето и съдействие. Никоя от тези дейности няма наказателен ефект, поради което твърденията за наличие на такъв, и то без надлежна процедура, са неоснователни. Поради това не е нарушена ЕКПЧ. Следва за пълнота да се посочи, че със ЗП се установяват задължения на П., а не на детето. П. е адресат на ЗП, а не детето Б. Г., както неправилно се счита в жалбата. Съдът намира също така, че актът е съобразен и с целта на закона по чл. 1, ал. 2 от ЗЗДет. Съдът достигнал до извод, че с оглед представени доклади и писма до П., в случая е налице отказ за съдействие от нейна страна за посещения и контакт с детето, което е основание за издаване на задължително предписание по чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд - Плевен, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд e събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора доказателства. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. По смисъла на чл. 18, ал. 4 ППЗЗДет необходимата предпоставка за издаване на задължително предписание е отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето. Задължителните предписания са издадени по предложение на социалния работник, водещ случая, като са обосновани с приложението на разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЗДет и чл. 18, ал. 4 ППЗЗДет, поради отказ от страна на майката да съдейства на социалните служби за осъществяване на среща с нея и детето Б. Г.. При постановяването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразността им, както правилно е прието в обжалваното съдебно решение. Към момента на издаване на оспорения акт са изготвени доклад за оценка на постъпил сигнал, доклад за оценка на случая по чл. 16, ал. 4 ППЗЗДет. и план за действие по чл. 16а, ал. 1 ППЗЗДет. В тази връзка е необходимо да се посочи, че действително, както се сочи в касационната жалба, в съгласувания от П. план за действие от 07.07.2023 г. за детето Б. Г. по отношение на почти всички от дейностите за постигане на краткосрочните цели е определен срок/честота - 07.07.2024 г. Възражението на жалбоподателката, че след изтичане на посочения срок планът е прекратил своето действие, не намира нормативна опора, а и не се подкрепя от данните по делото. Административният съд обосновано е приел, че в случая не може да бъде извършено актуализиране, поради липсата на съдействие от родителя. В приложения протокол от преглед на оценката на случая и плана за действие от 09.04.2024 г. е посочено, че нов план за действие ще бъде изготвен след установяване на местопребиваването на майката и детето и извършването на актуално социално проучване. От друга страна, изготвеният и изпратен на П. план за действие от 06.01.2025 г. не е съгласуван от нейна страна. При анализа на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че в процесния случай се установява отказ за сътрудничество от страна на родителя - адресат на задължителните предписания. Изведеният в мотивите на акта извод за отказ на майката за съдействие и сътрудничество със социалните работници, с оглед на който са издадени ЗП, не е опроверган в хода на съдебното производство, като липсват доказателства за проведени през периода след 09.02.2024 г. до издаването на процесните ЗП срещи между тях и данни за осигурен достъп на социалните работници до жилището и контакт с детето. Както правилно е приел първоинстанционният съд, със ЗП се цели да се установят условията, при които се отглежда детето. За да се постигне тази цел несъмнено е необходимо сътрудничество от страна на майката, която не се отзовала на поканите за срещи със служители на Дирекция „Социално подпомагане“ - Младост. Вследствие на липсата на съдействие не могат да бъдат установени от социалните работници жилищните условия, при които се отглежда детето, и не може да бъде събрана актуална информация и да бъде проследено неговото здравословно състояние, посочени като дейности за постигане на краткосрочна цел в плана за действие. Предвид гореизложеното административният акт е съобразен и със защитата на най-добрия интерес на детето. Във връзка със задължителното предписание по т. 6 са изложени мотиви, относно другото дете на жалбоподателката – А. И., обосноваващи необходимостта от това предписание. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение като правилно трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски не следва да се присъждат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение