Решение № 6 от 25.01.2016 г. на ВКС по н. д. № 1618/2015 г.

Решение № 6 от 25.01.2016 г. на ВКС по н. д. № 1618/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Спас Иванчев Производството е по чл. 423, ал. 1 от НПК. Направено е искане от осъденото лице М. Р. В. за възобновяване на наказателно производство по НОХД № 1150/2008 г., по описа на Плевенски районен съд, с постановена присъда № 382/13.05.2010 г. В искането се твърди, че деецът е задочно осъден, тъй като молителят е бил извън пределите на страната. Не бил получавал призовка и обвинителен акт. Узнал за осъждането си през месец ноември на 2015 г. при завръщане в страната. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира че искането е допустимо и по същество се явява основателно. По време на наказателното производство деецът не е участвал, не е имал процесуално качество, което да изисква от него изпълнението на задължителните предписания на закона. Според прокурора искането следва да се уважи, присъдата следва да се отмени по реда на възобновяването и делото се върне във фазата на досъдебното производство. Осъденото лице В. се явява лично, представлява се от назначен служебен защитник, който моли да се уважи искането, така, както е депозирано. Производството било протекло изцяло в отсъствието на в молителя, без негово лично участие. Позовава се и на несъставомерност на деянието. Осъденото лице моли да се върне делото за ново разглеждане и предоставя решението на съда.. При последната си дума моли отново делото за върне за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е подадено в срок. В закона той е определен като шестмесечен от узнаване на влязлата в сила присъда. В случая молителят е бил задържан за изпълнение на присъдата на 10.12.2015 г., но тази дата е предхождана от самото искане на молителя за възобновяване на наказателното дело, датирано от 04.12.2015 г. в Плевенски районен съд. Следва да се възприеме като достоверна втората дата за първоначален момент на узнаване, независимо от личното изявление в искането за по-ранен период. Независимо от това, искането е направено в рамките на посочения в закона срок. То е и процесуално допустимо, като разгледано по същество, се явява основателно. Предмет на възобновяването е присъда № 382/13.05.2010 г. по НОХД № 1150/2008 г. по описа на Плевенски районен съд. С атакуваната присъда молителят е признат за виновен в извършване на 26.07.2007 г. в [населено място] на престъпление по 325, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и му е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода. Постановено е това наказание да се изтърпява при първоначален строг режим. Присъдата не е била обжалвана и е влязла в законна сила на 28.05.2010 г. В наказателното производство, по което е проведено НОХД № 1150/2008 г. подс. В. не е взел участие. Обвинение на молителя по наказателното производство е предявено на 11.02.2008 г. (л. 65 от досъдебното производство) при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК, в негово отсъствие. Материалите от разследването са предявени на същия ден, отново без участие на обвиняемия, в присъствието на назначен служебен защитник. Съдебното следствие по делото е започнало на 25.03.2009 г. отново в отсъствието на молителя, като е приключило с постановяване на посочената присъда задочно. В нито един момент от наказателното производство, образувано на 15.11.2007 г. със съответно постановление на районен прокурор към РП-град Плевен, молителят не е участвал лично. Нормата на чл. 423, ал. 1, изр. 2-ро от НПК засяга постановените присъди на задочно осъдените лица. Производството по провеждане на наказателно производство в случая е протекло действително задочно, като осъденото лице не е имало процесуалната възможност лично да участва в действията по разследването и съдебното дирене. Може с положителност да се заключи, че в това производство осъденото лице не е участвало, като е без значение по смисъла на процесуалната норма на какво се дължи неговото отсъствие, на добросъвестно или не, поведение. Хипотезата на чл. 423, ал. 1, изр. 2-ро от НПК относно предявяването на обвинение не е относима, тъй като в при предявяване на обвинението молителят не е присъствал, както се отбеляза вече. С оглед изложеното Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение намери, че искането се явява основателно, като законът императивно предвижда уважаването му. Това налага възобновяване на делото, отмяна на постановената присъда в частта относно молителя и връщането на делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство и предявяването на обвинение. Възражението относно деянието и неговата съставомерност не следва да се разглежда в това производство, а в предстоящото по същество. Водим от горното и на основание чл. 423, ал. 1 и чл. 425, ал. 2 от НПК, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, РЕ Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 1150/2008 г. по описа на Плевенски районен съд, като ОТМЕНЯ постановената присъда № 382/13.05.2010 г. в частта относно М. Р. В. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. Решението не подлежи на обжалване.