Решение № 5730 от 31.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по касационна жалба от "Зеда Тур" АД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение 713/27.05.2022 г., постановено по адм. д. 1433/2021 г. по описа на Административен съд -Бургас. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че възраженията му за липса на фактическите и правни основания, въз основа на което е издаден процесния Акт за установяване на задължения по декларация / АУЗД, са останали необсъдени. Намира, че събраните по делото доказателства не са ценени поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което са формирани необосновани правни изводи. Сочи, че наличието на непогасени задължения за ТБО за други периоди са неотносими към спора, а чл. 26, ал. 2 от Наредба 11 на Община Несебър е в колизия със ЗМДТ. Позовава се на решение на ВАС между същите страни и на същото основание, но за друг период, според което пропускът на администрацията да издаде талони не може да обоснове правомерно определяне на ТБО по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. В тези насоки развива подробни доводи в жалбата, като по същество претендира отмяна на атакуваното решение, отмяна на оспорения АУЗД и присъждане на сторените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба Началник - отдел Местни данъци и такси при Община Несебър, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва основателността ѝ и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Бургас е законосъобразността на АУЗД МДТ-1138/16.11.2020 г., издаден от главен експерт в отдел Местни данъци и такси при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началник - отдел Местни данъци и такси при Община Несебър. С обжалвания АУЗД на дружеството са определени задължения за такса за битови отпадъци /ТБО/ по декларация вх. 74001/17.09.2011 г., подадена по реда на чл. 14 от ЗМДТ, върху недвижим имот, намиращ се в град Несебър, [улица], както следва: за 2015 г. 2406,21 лева главница и 1340,68 лева лихва, за 2016 година 2970,00 лева главница и 1269,26 лева лихва и за 2017 година 2970,00 лева главница и 968,14 лева лихва. За да достигне до извод за неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Оспореният АУЗД е издаден въз основа на декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. 74001/17.09.2011 г., с която Зеда Тур АД е декларирало собствеността си върху недвижим имот, намиращ се в гр. Несебър, [улица], представляващ четири търговски обекти, придобити през 2001г. Дружеството е декларирало триетажен ресторантски комплекс Сирена с РЗП 2056,46 м², павилион с площ от 30 м², стопански двор с площ от 288,50 м² и трафопост с площ от 74,04 м² - всички построени през 1973 година. Отчетната стойност на земята, декларирана с декларацията, е определена на 99 882 лева, на ресторантския комплекс 377 973 лева, на павилиона 5514 лева, на стопанския двор 53 023,00 лева, а на трафопоста 13 608,00 лева общо 550 000 лева за всички декларирани обекти. С декларация по чл. 67 от ЗМДТ и по чл. 25 от Наредба 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Несебър, приета от Общински съвет Несебър (Наредба 11), подадена на 26.11.2014 г., дружеството е декларирало по партида 1303408530004, че за 2015 година заявява ползването на един съд за смет тип Бобър с честота на извозването на отпадъците един път седмично за периода 01.06 30.09.2015 г. С писмо покана от 12.05.2015 г., адресирано до общинската администрация, Зеда тур АД е отправило искане да подпише заявка за талони за използване на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на отпадъци, съгласно декларацията, подадена от дружеството на 26.11.2014 г. На 14.05.2015 година Началникът на отдел Местни данъци и такси в Община Несебър е изпратил отговор до дружеството, в който е описан редът за определяне на ТБО - според количеството на отпадъците, условията за подписване на заявка за сметоизвозване (липса на задължения към общината), както и получаването на специални талони за предоставяната услуга съгласно Наредба 11. Заявил е, че ако дружеството е изпълнило изискванията на Наредба 11, то негов представител следва да се яви в сградата на Общината за подписване на заявка. Такава заявка за получаване на талони обаче не е подписана от жалбоподателя за 2015г. На 23.11.2015 г. дружеството е подало до общинската администрация нова декларация по чл. 25 от Наредба 11 за заплащане на ТБО според количеството на генерираните отпадъци. В декларацията /идентична по съдържанието си с декларацията от 26.11.2014 г./ Зеда тур АД е посочило, че желае да използва един съд за отпадъци тип Бобър, за всички процесни обекти. На 30.05.2016 г. Зеда тур АД отново е изпратило писмо покана до Община Несебър, с което е изразило желанието си да бъде подписана заявка за талони за използване на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на отпадъци за периода 01.06 30.09.2016 г., съгласно подадена декларация от ноември 2015 г., но талони не са му издадени и не му е определяна ТБО съобразно количеството образувани отпадъци. На 28.11.2016 г. Зеда тур АД е подало до общинската администрация нова декларация за изчисляване и заплащане на ТБО за 2017 г. по реда на чл. 25 от Наредба 11. За разлика от предходните две декларации, в тази декларация дружеството е заявило, че ще използва два съда за отпадъци тип Бобър за периода 01.06 30.09.2017 г. На 12.05.2017 г. задълженото лице е подало и ново заявление до Община Несебър, с което е заявило желанието си да подпише заявка за получаване на 7 талона за използване на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на отпадъци за туристическия период на 2017 г. В хода на съдебното производство е проведена съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/ и са изслушани свидетелските показания на Б. Гълъбова служител на Зеда тур АД. След преценка на събраните в хода на административното и на съдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила. Относно материалната законосъобразност на обжалвания АУЗД решаващият състав е съобразил, че дружеството е подало декларации в определения за това срок за 2015, 2016 и 2017 г. за определяне на размера на ТБО според генерираното количеството, съобразно вместимостта на съдовете, които е посочило самостоятелно. Счел е за безспорно между страните, че Зеда тур АД не е подавало заявки и не са му издадени изискващите се в чл. 26, ал. 2 от Наредба 11 талони, както и че такива талони не са заплатени от Зеда тур АД на Община Несебър, но не е установено, че на дружеството изрично е отказано приемането на заявки, съответно - издаването на необходимите талони за 2015 2017 г. Според съда, в писмата отговори от общинската администрация са цитирани разпоредбите на чл. 26 от Наредба 11, в които са предвидени условия за издаване на талони, но не и условия за подаване на заявките. Те са могли да бъдат депозирани по всякакъв начин, в това число и по пощата, като тяхното /евентуално/ неприемане и/или незачитане би довело до извод за неправомерно поведение от страна на служители на общината. в обобщение е формиран извод, че дружеството не е предприело необходимите действия за подаване на заявки за 2015 2017 г. и само се е поставило в невъзможност да му бъдат издадени талони, а това е обусловило определянето на дължимата му ТБО не според количеството на отпадъците по обявените съдове за събиране, а пропорционално съгласно промилите, посочени в решенията на ОбС - Несебър. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но астично неправилно поради нарушение на материалния закон. По делото не е спорно, че касаторът е собственик на процесния недмижим имот, който е в териториалния обхват на Община Несебър, поради което е задължено лице за ТБО по смисъла на чл. 64 във вр. с чл. 11, ал. 1 ЗМДТ. Спорът между страните се концентрира върху размера на дължимите ТБО за процесните три години, а разрешаването му е обусловено от приложимостта на ал.1 или ал. 2 на чл. 67 ЗМДТ. Съгласно алинея първо от визираната норма /в приложимата по време редакция/ размерът на таксата се определя според количеството на битовите отпадъци. Когато то не може да бъде установено, алинея втора сочи, че размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. С цитираните разпоредби законодателят е установил два порядъка за определяне на размера на ТБО, между което е регламентирал отрицателна връзка на евентуалност. Основният принцип се съдържа в правилото на ал. 1, определящ таксата като функция на количеството отпадъци, а изключението е редът по ал. 2. Той е приложим само когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, като преценката за избора на механизма за определяне на размера на таксата е в рамките на всяко конкретно материално административно правоотношение. По аргумент от чл. 170, ал. 1 АПК, доказателствената тежест за установяване на предпоставките за прилагането на метода на чл. 67, ал. 1 или 2 от ЗМДТ е за администрацията. Недопустимо е обаче, с подзаконов административен акт, какъвто е наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, да се въведат ограничения за определяне на размера на ТБО по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Именно такова ограничение е било въведено с чл. 26, ал. 2 от Наредба 11 на ОбС - Несебър, с който е предвидено изискване за отсъствие на задължения към Общината като условие за получаване на талоните, чрез които се осъществява определянето на ТБО по количеството отпадъци. Същото, като противоречащо на ЗМДТ, е мотивирало АС - Бургас с Решение 1268/07.07.2017 г. по адм. д. 852/2017 г. /в сила от 31.08.2017 г./, да отмени чл. 26, ал. 2 от Наредбата в частта относно израза "и нямат задължения към Община Несебър", но и преди частичната отмяна на нормата правораздавателната дейност на съда е следвало да бъде съобразена с правилото на чл. 15, ал. 3 от ЗНА, обуславящо прилагане на акта от по-висока степен. В случая не е спорно, че касаторът е подал изискуемите се декларации за определяне на таксата според количеството на битовите отпадъци, но талони не са му издадени заради наличието на публични задължения към Общината. Както бе посочено обаче, въвеждането на допълнително условие за прилагане на реда по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, чрез включването му в подзаконов нормативен акт, какъвто е Наредба 11, е contra legem. Същевременно, пропускът на администрацията да издаде талони за прилагането на този ред не може да обоснове правомерното определяне на ТБО по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, тъй като администрацията недобросъвестно е попречила за издаването им. Поради това не могат да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд, че задължението за ТБО за процесните години правилно е определено по този ред. След като не е изключен принципа по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, то приложението на реда по ал. 2 от същия текст е неправомерно. Органите по приходите са били длъжни да определят коректно задължението на касатора въз основа на информационни източници, с което те разполагат - план-сметки за съответните години, заповеди от кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с които са отграничени районите за извършване на услугите по чл. 62 от ЗМДТ и честотата на сметоизвозването. Съгласно заключението на ССЕ, размерите на ТБО според количеството на битовите отпадъци при съобразяване на декларациите на "Зеда тур" АД са съответно 969,10лева за 2015 г., 969,10 лв. за 2016г. и 1058,20 лв. лева за 2017 г. Според установителната част на АУЗД дружеството е внесло за 2015г. сумата от 563,79 лв., която следва да се приспадне от главницата за същия данъчен период, с оглед на което дължимото за довнасяне задължение за ТБО за 2015г. възлиза на сумата от 405,31 лв., ведно със следващите се лихви за забава. /така и решения на ВАС по адм. дело 10239/2020г. и 2685/2022г./ Като не е отчел тези пропуски на органите по приходите при община Несебър, административният съд е постановил решение, което следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството над горепосочените суми и следващите се лихви за забава. В останалата му част атакуваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и направените искания, в полза на Община Несебър следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство в общ размер от 943,51лв. В полза на касатора следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от жалбата, които за първоинстанционното и касационното производство възлизат на сумата от 760 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение