Решение № 11217 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2377/2013 г.

Решение № 11217 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2377/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Интералис кемикълс" ЕАД с предишно наименование "Неохимики България" ЕАД, гр. София чрез адв. Георги Костолов срещу решение № 81 от 04.01.2013 г. по адм. дело № 7218/2011 г. на Административен съд - София - град, първо отделение, 15 състав, с което е отхвърлено оспорването на "Интералис кемикълс" ЕАД, гр. София, срещу Ревизионен акт /РА/ № 2250900021/15.05.2009 г. на ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1430/15.10.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационният ответник, Директорът на Д "ОДОП" при ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява от юрк. Арнаудова, намира касационната жалба за неоснователна. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по съдебния спор в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Съдът преценява като неоснователна касационната жалба. Решението, предмет на настоящото производство е постановено след като първоначалното решение на АС - София - град е било отменено с решение № 10807/20.07.2011 г. по адм. дело № 502/2011 г. на Върховния административен съд. като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в непроизнасяне по относимостта към спора на съдържащи по делото, но необсъдени доказателства. С решението на ВАС делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - гр. София - град, при спазване на задължителните указания, дадени от касационната инстанция, а именно обсъждане на представените доказателства, които са от значение за решаване на делото и целят установяване на твърдение на ревизираното лице /РЛ/, че стоката зероксид е реална, тъй като е преминала през съответните митнически процедури, натоварена е на превозни средства и е предмет на последващи доставки. Административен съд София - град е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните норми. От доказателствата по делото съдът установил, че не било доказано по делото, че процесните доставки, по които се претендира правото на данъчен кредит, били реално извършени. Приел е, че е необходимо да се установи наличието на реално осъществена доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и настъпването на данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 1 от същия закон, изразяващо се в прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока или цялостно или частично авансово плащане, когато данъкът става изискуем и за доставчика възниква основание да го начисли. Съдът е описал изключително подробно фактическата обстановка. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от решаващия състав и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Възприетата от Съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е счел, че извода за нереалност на доставката не се променя от установената последваща реализация на стоката зероксид 015 в полза на кипърското дружество, тъй като първо, липсва идентичност между сочената за придобита стока по всяка от двете спорни фактури и тази, предмет на ВОД в полза на кипърското дружество; второ, последователността на закупуването, миксирането и доставяне на зероксид 003 и другите две му разновидности не е установена нито в рамките на разглежданото ревизионно производство, нито в тези, извършени спрямо Ламда Дитърджънт ЕООД и Минханг Интертрейд България ЕООД; трето, не е отстранена неяснотата относно несъответствието между придобито и продадено количество зероксид /след като РЛ продава на Ламда Дитърджънт ЕООД 50 т зероксид 003 с фактура № 1747/22.12.2006 г., съответно получателят по цитираната фактура издава в полза на Минханг Интертрейд България ЕООД фактура № 1000...296/23.12.2006 г., но за 70 т зероксид 003/; след миксирането на суровините за достигане на продукта зароксид 008 - такъв, в количество от 100 тона, жалбоподателят продава на 26.12.2006 г. /фактура № 1750/, издадена на Ламда Дитърджънт ЕООД. На същата дата получателят по тази фактура продава 20 тона повече зероксид 008 на Минханг Интертрейд България ЕООД фактура № 1000...297/26.12.2006 г./. До тези изводи Съдът е достигнал след обстоен анализ на събраните доказателства, включително обсъждане заключенията на изслушаните експертизи (съдебно-техническа и съдебно-счетоводна/. Предвид родовоопределения характер на стоките не може да се установи твърдяната от жалбоподателя последваща реализация. Ето защо не се установява кои именно количества са реализирани впоследствие и какъв е произходът им, не се доказва по категоричен начин къде и от кого е извършено миксирането на стоките. Не са изследвани всички доставчици на ревизираното лице, нито пък складовите наличности преди спорния ревизиран период, не са установени всички клиенти на жалбоподателя. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния и процесуалния закон. При повторното разглеждане на делото съдът изцяло е съобразил дадените в отменителната част на решението на ВАС конкретни задължителни указания във връзка със спорните обстоятелства по делото. На първо място касационната инстанция следва да подчертае, че споделя разсъжденията на първоинстанционния съд по отношение реалността на спорните доставки. След като същата не е доказана при доказателствена тежест на ревизираното лице, за последното не възниква правото на приспадане на данъчен кредит. Ето защо Съдът правилно е приел, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Настоящата инстанция счита за верни изводите в първоинстанционното решение, че от приетите по делото съдебно-техническа и съдебно - счетоводна експертизи, не става ясно къде и кога е била миксирана стоката, предмет на сделките, съотношението между придобити и произведени вещества, както и технологичната връзка за изготвянето им. В тази насока настоящият състав има предвид и обстоятелството, че с влязъл в сила РА, потвърден с влязло в сила съдебно решение, е отказано правото на данъчен кредит при последващо прехвърляне на процесната стока от жалбоподателя. Представените по делото ЕАД (митнически декларации за износ) не се доказателства за реално изпълнение на сделката, доколкото в правомощията на митническата администрация не влизат подобни задължения. В тази връзка са неоснователни доводите в касационната жалба относно доказаността на произхода на стоката, изготвянето на продукта и крайната му реализация, доколкото само с представените пред първоинстанционният съд доказателства не може по категоричен и безспорен начин да се докаже извършването на целия технологичен процес. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че като съставени в периода 2005 - началото на м. декември 2006 г., доказателствата установяват вид, количества и доставчик на цитираните материали, но не могат да бъдат ценени като установяващи произхода на спорните количества зероксид без проследяване кои от тях в какво съотношение участват в състава му, кога и къде са осъществени операциите, водещи до възникване на крайния продукт, продаден на Хопланд Консълтинг Кипър при данните, че покупко-продажбите между четирите дружества, разгледани подробно по-горе, са осъществени в рамките на последната календарна седмица на м. декември 2006 г. Решението е постановено при спазени съдопроизводствени правила с правилно приложен материалния закон и е обосновано. Съдът е уважил доказателствените искания на жалбоподателя. Изяснил е релевантните за предмета на съдебен контрол факти. Обсъдил е доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. За приетото фактически и правно се е обосновал. Правният извод за неоснователност на жалбата е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен материалния закон. При тези обстоятелства, за решението не се установява наличие на касационни основания от претендираните по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Разноски: Независимо от изхода на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК