Решение № 4460 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7594/2012 г.

Решение № 4460 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7594/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Владимир Веселинов Маринов, от гр. Плевен, против решение № 240 от 11.04.2012 г., постановено по адм. дело № 217/2012 г. по описа на Административен съд гр. Плевен. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР гр. Плевен, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Плевен е отхвърлил жалбата на Владимир Веселинов Маринов против заповед № 455/9.02.2012 г. на директора на Областна дирекция на МВР гр. Плевен, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е приел, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателят е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, като оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 2 във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР административен орган и при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство. Законосъобразно съдът е прел, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По делото е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание по ЗМВР и ППЗМВР е спазена. Дисциплинарно наказващия орган е образувал дисциплинарно производство със заповед, съдържащата реквизитите по чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР и е определил дисциплинарно-разследващ орган. Жалбоподателят е уведомен за тази заповед. Дисциплинарно-разследващият орган е извършил проверка, събрал е доказателствата и е оценил същите. Изготвена е обобщена справка. Служителят е запознат с нея на 27.12.2011 г., както и с материалите, събрани в дисциплинарното производство, като са му разяснени правата да даде допълнителни обяснения и възражения. На 28.12.2011 г. дисциплинарно-разследващия орган е изготвил и становище. Жалбоподателят е поканен да даде обяснения и да бъде изслушан, но е отказал да стори това. Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановените срокове, съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Законосъобразен е и изводът на съда, че спрямо жалбоподателя е осъществен фактическият състав на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, което е основание за налагане на дисциплинарно уволнение. Възползвайки се от служебното си положение Маринов е поискал и получил сумата 110 лв., която не му се следва, с което е осъществил деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които е уронил престижът на службата, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение (чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР.). Описаното деяние е послужило и за постановяване на присъда по нохд. № 614/2012 г. по описа на Плевенския окръжен съд, влязла в сила на 10.12.2012 г., с която жалбоподателят е осъден за престъпление по чл. 302, т. 1 и 2 вр. чл. 301, ал. 1 от НК, а съгласно правилото на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения, тъй като фактическата обстановка е установена с доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, са неоснователни. Съгласно правилото на чл. 39, ал. 1 от АПК фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. В проведеното дисциплинарно производство са използвани доказателствени средства, които макар и събрани от друг орган могат да установят извършено дисциплинарно нарушение. Нормата на чл. 171, ал. 1 от АПК регламентира, че доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че жалбоподателят е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Доводът на касатора, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е спрял производството по делото до приключване на наказателното производство, е неоснователен. Съгласно правилото на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,