Решение № 3637 от 7.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6623/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405а от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба на Дирекция Инспекция по труда гр. Бургас, представлявана от старши юрисконсулт срещу решение 679/21.05.2024 г., постановено по адм. дело 70/2024 г. по описа на Административен съд Ямбол. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК неправилно приложение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоинстанционната жалба. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Динно ЕООД в приложено писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, поради което иска оставянето му в сила. Иска се присъждане на разноски по списък, приложен към отговора на касационната жалба Ответникът И. Х. Х. изразява становище в приложен отговор за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното съдебно решение за правилно. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е постановление от 18.05.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл.405а, ал.1 КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между И. Х. Х. в качеството му на работник и дружеството-жалбоподател в качеството на работодател, считано от 24.04.2023 г. и против предписание по чл.405а, ал.4 КТ работодателят Динно ЕООД, да предложи на работника И. Х. Х. сключване на трудов договор в писмена форма, издадени от Инспектор при дирекция Инспекция по труда-гр. Бургас След анализ на доказателствата приложени по административната преписка, както и събраните от първоинстанционния съд, правните изводи на последния са , че административният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Решението е неправилно. По отношение фактически установеното страните нямат спор. Няма спор, че на строителен обект в гр. Приморско е извършена проверка от контролни органи на Д ИТ гр. Бургас на 24.04.2023 г. Непосредствените възприятия на длъжностните лица, извършили проверката на място сочат установено извършване на СМР на строителния обект, от работници от три дружества, сред които и Динно ЕООД. Работниците на отделните дружества са извършвали различни дейности и са били позиционирани в отделни части на строителната площадка, в частност, в едната група е установен ответника Х., от името на когото са попълнени в съответните места на бланкова декларация данни, че престира труд в полза на Динно ЕООД, като същият е възприет от проверяващите да връзва арматура на обекта, без да има сключен трудов договор, в надлежната писмена форма. Х. се е вписал собственоръчно в справката по чл. 402, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от КТ от 24.04.2023 г. като работник, арматорист на процесния строителен обект, посочил, че е на работа от една година, с работно време от 08,00 - 17, 00 часа, с един час почивка в работния ден, два почивни дни седмично и трудово възнаграждение 50 лв. на ден. Като част от административната преписка е приложена декларация от 24.04.2023 г. на лицето, в която тези данни са попълнени по негова диктовка. При проверката по документи на 18.05.2023 г. в Дирекция Инспекция по труда Бургас не е представен писмен трудов договор между И. Х. Х. и Динно" ЕООД към 24.04.2023 г. - датата на установяване на лицето да извършва трудова дейност на проверения обект. Извършена е и служебна справка в Информационната система на ИА ГИТ - регистъра на трудовите договори към НАП, като не са установени данни за регистриран трудов договор между дружеството и лицето. Постановлението е издадено от инспектор при ДИТ - Бургас на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, за това, че на 24.04.2023 г. Динно ЕООД, в качеството си на работодател, е допуснал нарушение на трудовото законодателство като не е сключил писмен трудов договор с за предоставяната от него работна сила в полза на търговското дружество. За да се формира извод за характера на съществуващото правоотношение, от значение е дали работата е била организирана от Динно ЕООД и дали се е осъществявала под неговото ръководство или изпълнителят е действал самостоятелно. Неправилно съдът е приел, че административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неправилни са изводите на съда, че административният орган е издал оспорваното постановление без да се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая. Първоинстанционният съд е обвързан от процесуални норми да събере, приложи и обсъди доказателства, след като е разпределил доказателствената тежест между страните. По принцип доводите за необвързваща доказателствена сила на приложената декларация, попълнена от ответника Х., са правилни, доколкото тя е частен удостоверителен документ, но предвид неспорното авторство, същата следва да се цени, наред с другите установени факти. Няма никакво значение, че декларацията е попълнена на бланка, а не била в свободен текст или към нея да няма реквизит за наказателна отговорност при попълване на неверни данни. Изявленията на ответника Х., до съда в становищата му от 07.07.2023 г. (л.110 от адм. д. 152/2023 на ЯОС) и от 15.03.2024 г., както и приложената към началната жалба декларация, поименно подписана от него са изготвени в хода на съдебното производство, в подкрепа на тезата, че бланковата декларация от 24.04.2023 г. е изготвена под диктовка от служители на Д ИТ. Неспазването на административнопроизводствените правила по чл. 35, чл. 36 от АПК е съществено и води до нарушаване на принципа по чл. 7 от АПК. Доказването в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти, които биха допринесли за изясняването и правилното решаване на спора. Разпоредбата на чл. 35 АПК е процесуална, установяваща принципа за участие на страните, както и за изясняване на факти и обстоятелства за издаване на административния акт. Нормата на чл. 35 АПК създава насрещно задължение на административния орган да приеме и разгледа обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Тази превантивна защита се намира в пряка връзка с разпоредбите на чл. 34 АПК и се явява тяхно логическо продължение, както и във връзка с принципа на истинност, установен в разпоредбата на чл. 7 АПК. Пълното изясняване на фактическите обстоятелства има определящо значение за коректната правна квалификация на всеки конкретен случай и хипотеза. Съгласно чл. 36, ал. 2 от АПК, страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Дружеството е било призовано по реда на чл. 45 от АПК за извършване на проверка по документи в ДИТ Бургас. Било е описано какви документи следва да бъдат представени за провеждане на пълно и всестранно административно производство. Такива не са били представени до приключване на образуваното административно производство, което е завършило с издаване на оспорените постановление и предписание. С това бездействие жалбоподателят не е оказал съдействие на контролният орган да установи допълнителни факти и обстоятелства свързани с проверката, с което Динно ЕООД не е изпълнил на задължението по чл. 36, ал. 2 от АПК. В хода на съдебното производство пред административния съд са представени писмени доказателства, включително и декларация от отв. Х., че няма нищо общо с Динно ЕООД и не е полагал труд за него. Пред съда са ангажирани гласни доказателствени средства, обсъдени в оспорваното съдебно решение, които следва да се ценят и при евентуална заинтересованост на свидетелите ангажирани от ответника Динно ЕООД. При съвкупно обсъждане на доказателствата по делото, не може да се приеме, че отв. Х. инцидентно е бил на място на проверката в Приморско на 24.04.2023 г. да помага на служител на търговеца за товаро разтоварни дейности. Не е налице императивно вменено задължение на Дирекция Инспекция по труда при издаване на постановлението по чл. 405а, ал. 1 от КТ да изследва волята на работника/служителя дали иска или не иска да сключи трудов договор. Издаването на постановлението е задължение на директора на Дирекция Инспекция по труда по аргумент и от чл. 1, ал. 2 от КТ, в който императивно е предвидено, че отношенията по предоставяне на работна сила са трудови и се оформят с трудов договор. Според, чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Следователно, волята и съгласието на работника да сключи трудов договор, в случая не представлява задължително условие за издаване на постановлението по чл. 405а, ал. 1 КТ. Същото се издава по силата на закона (КТ), когато се установят при проверката елементите по трудовото правоотношение а именно предоставяне на работна сила от лицето с определено работно място, работно време, почивки, възнаграждение. Съгласно чл. 405а, ал. 4 от КТ, с оглед постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал. 1, изречение трето трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението. Предвид установените по делото факти и обстоятелства, обоснован е изводът на административния орган, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила, по смисъла на чл. 1, ал. 2 КТ, според който отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От събраните по делото доказателства е установено наличието на елементите на трудово правоотношение престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност през определен период от време срещу уговорено възнаграждение, което е определено като седмично възнаграждение, а не за извършване на дейност, определена по обем. Установено е също наличие на работно време, почивка в рамките на работния ден, наличие на работно място. Лицето е осъществявало определени трудови функции, което по своето естество представлява престиране на работна сила. Без значение за преценката относно характера на правоотношението е продължителността, през която се осъществява дейността, тъй като работна сила може да се престира за определен период от време, съответно трудовия договор може да е срочен и/или за непълно работно време. Решаващо значение за определяне характера на договора има естеството на упражняваната дейност, но елемента на нейната повторяемост не е обуславящ, както е приел административния съд. Съществуващата нормативна уредба не поставя изискване постановлението по чл. 405а, ал. 1 КТ или предписанието по ал. 4 да съдържат всички клаузи на трудовия договор по чл. 66, ал. 1 КТ, поради което не може да се приеме, че трудовото възнаграждение е техен задължителен реквизит (В този смисъл решение 1767 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. 12345/2012 г., VI о., решение 1772 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. 12344/2012 г., VI о. и др.). По делото са налице достатъчно доказателства, събрани по установения от закона ред, които да установяват релевантните за спора факти и обстоятелства. Констатациите при извършената проверка са удостоверени в съставения протокол за проверка от 18.05.2023 г., който е официален удостоверителен документ и се ползва с материална доказателствена сила, освен това е налице писмена декларация от лицето, ценена в съвкупност с другите доказателства. Този протокол е връчен на управителя на ответното дружество с отбелязване не съм съгласен, без да са развити възражения и не са представени доказателства, за каквито той е бил уведомен. С решение от 05.06.2023 г. Д ИТ Бургас към Протокол за извършена проверка ПР2315150/18.05.2023 г., с което се оттеглят приложените с този протокол спрямо Динно ЕООД принудителни административни мерки (задължителни предписания) в частта от т. 1 до т. 5, е отпаднало основанието за налагането им. Оттеглянето на предписанията е по волята на административния орган по преценка, че същите мерки са приложени с постановление от 18.05.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение и не следва да се дублират, но не че нямат основание. Това обстоятелство е относно административно производство, което се развива по реда чл. 404 от КТ и няма връзка с настоящото производство, а изводите на първоинстанциония съд, че протокола, след оттегляне на предписанията, не съществува са неправилни. Като е уважил подадената жалба на дружеството, и отменил постановлението от 18.05.2023 г., първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че следва да отмени първоинстанционното решение и вместо него да отхвърли жалбата срещу постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение издадено от директора на Дирекция Инспекция по труда - Бургас. Предвид изхода на спора, акцесорната претенция на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважена в размер общо на 370 лева юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП, както и платена държавна такса 70 рева за касационното производство. Мотивиран от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,