Решение № 14890 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7180/2012 г.

Решение № 14890 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7180/2012 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Николов Иванов от гр. София, чрез адв. Аглика Иванова, против Решение № 1474/19.03.2012 г., постановено по адм. дело № 8730/2011 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение от 09.08.2011 г., на председателя на Патентното ведомство за отказ на достъп до досието на марка с рег. № 47055. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и вместо него постановяването на друго, с което оспореният акт да бъде отменен. Ответникът - Председателят на Патентното ведомство, редовно призован не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С оспореното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Иван Николов Иванов против решение от 09.08.2011 г., на председателя на Патентното ведомство за отказ на достъп до досието на марка с рег. № 47055 като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбоподателят като трето лице няма право на достъп до служебната информация във връзка с регистрацията и последващите вписвания на марките, тъй като тя не може да засегне неговата правна сфера и не представлява за него законен интерес. Като страна в производство по заличаване на марката жалбоподателят има право на достъп единствено до информацията, която се събира в отдел "Спорове" във връзка с конкретното производство. Правото на достъп до тази информация е защитено от разпоредбите на чл. 46, ал. 3 и ал. 3 от ЗМГО и неспазването им представлява нарушение на административно-производствените правила. Решението е правилно. Съдът е обсъдил фактическите обстоятелства по спора и е направил обоснован извод за законосъобразност на отказа за достъп до досието на марка рег. № 47055. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗМГО Патентното ведомство поддържа досие на хартиен и електронен носител на всяка марка, която е регистрирана. За марките е предвидено и воденето на държавен регистър с конкретно определено от закона съдържание (чл. 5, т. 1 - 18 от ЗМГО). Държавният регистър е публичен и съдържа данните посочени в чл. 5 и справка от съдържанието може да иска всяко лице. Досието на марката включва цялата документация и последващи вписвания. За трети лица, каквото качество има настоящият жалбоподател, Патентно ведомство може да предостави информация за заявена марка по начина, определен в специалната инструкция. Настоящият случай касае регистрирана марка, поради което чл. 8, ал. 2 и 3 от ЗМГО са неприложими. От нормата на ал. 3 се извежда правилото, че пределите на информацията се определят от данните, които се публикуват в съответния регистър. Това ограничение е относимо и за регистрирана вече марка, т. е. достъпът до данните за такава марка се свежда до достъп до информацията в публичния регистър. Доводът, че лицето е представител в хода на производството по заличаване на марката, не обосновава извод за различен от посочения правен извод за възможността за достъп до досието. Участието в това производство не създава право на достъп до съответното досие извън определените с регистъра предели. Правото да се запознае жалбоподателят с материалите по производството по заличаване на марката е различно от правото за достъп до досието. Позоваването на § 2 от ПЗР ЗМГО е неотносимо към настоящия казус. Не е налице и нарушение на чл. 8 от АПК, който извод се обосновава от обстоятелството, че в случая не се касае за реализиране на защитата на правата и интересите в производството по отмяна на марка. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение