Решение № 8225 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14532/2017 г.

Решение № 8225 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14532/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Владимиров, в качеството му на член на Комисията за енергийно и водно регулиране против решение № 6667 от 15.11.2017 г. по административно дело № 8247/2017 г. от Административен съд София-град, с което е отменено негово решение № ДОИ -39/09.08.2017 г. за отказа да се предостави достъп до искана обществена информация и преписката е върната за ново произнасяне. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на Димитрова да бъде отхвърлена. Излага съображения за неправилност на решението и в частта относно размера на присъдените в полза на жалбодателя деловодни разноски. Претендира заплащане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – К. Димитрова чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира заплащане на деловодни разноски в настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: За да отмени постановения с решение № ДОИ-39/09.08.2017 г. отказ да се предостави достъп до исканата със заявление вх. № ДОИ-36/15.06.2017 г. от К. Димитрова обществена информация първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Страните не спорят относно фактите, които съдът правилно е установил въз основа на събраните доказателства, а именно, че Димитрова е поискала достъп до обществена информация, съдържаща се в разпоредителните части на всички лицензии, издадени на "Енерго - Про - Продажби" АД, с които се определят специалните условия за осъществяване на съответната лицензионна дейност, според вида на лицензията и специалните изисквания по чл. 49, ал. 1, т. 9 от Наредба № 3 от 21 март 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Установено е, че исканата информация не фигурира в публичните регистри. Обоснован и съответен на закона е изводът на първоинстанционния съд, че поисканата информация е официална по смисъла на чл. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и чл. 10 от посочения закон, доколкото на основание чл. 39, ал. 2 от Закона за енергетиката, лицензията е неразделна част от решението за издаването й. В решението от 09.08.2017 г. на члена на КЕВР липсват мотиви за това, че исканата информация представлява защитена тайна, в акта е посочено, че поисканата информация – разпоредителните части от всички издадени на дружеството лицензии е с нормативно разписано съдържание в чл. 49 ал. 1, т. 9 от Наредба № 3/13 г. за лицензиране на дейностите на в енергетиката и представлява част от лицензията. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, КЕВР издава лицензии. Издаването на лицензии за пренос и разпределение на електрическа енергия, засяга обществения живот в страната, при което предоставянето на информация за конкретните ? параметри ще даде възможност на заявителката да си състави мнение за дейността на специализирания държавен орган, който я е издал. В конкретния случай задълженият субект по чл. 3 ЗДОИ формално се е позовавал на разпоредбата на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, въз основа на което прави извод, че не е налице надделяващ обществен интерес. Правилно в обжалваното решение изводът на административния орган не е възприет, като настоящият състав споделя констатацията на първоинстанционния съд, че издаването на лицензия, безспорно засяга обществения живот в страната, а предоставянето на конкретните й параметри ще даде възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на орган. В тази насока правилен е изводът на съда, че това следва и от задължението на органа при издаване на лицензията да спази изискванията по чл. 51 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, определящ съдържанието на лицензиите Въз основа на разпоредбите на чл. 17, чл. 31, ал. 1, т. 4 и 5 и чл. 37, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДОИ и във връзка с § 1, т. 5 и 6 от ДР ЗДОИ е регламентирана защитата на интересите на трети лица, информацията, представляваща търговска и производствена тайна, предоставянето на която би довело до нелоялна конкуренция във връзка с основанията за отказ и правното значение на надделяващия обществен интерес. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че чрез достъпа до разпоредителната част на лицензията лицето би могло да си състави мнение за условията на осъществяване на лицензионната дейност от дружеството, но не и за задължения субект - КЕВР. В този смисъл са направените в отказа изводи и за липса на надделяващ обществен интерес (§ 1, т. 6 от ДР ЗДОИ). Издаването на лицензия съгласно чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗЕ става с решение на КЕВР, като лицензията е част от решението. Както се посочи, в чл. 49, ал. 1, т. 9 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. лицензията има разпоредителна част, включваща специалните условия за дейността урежда приложенията като част от лицензията. В чл. 56 от ЗЕ се предвижда възможност за публикуване на всички документи и информация, получени във връзка с лицензията, които не са защитена тайна и когато това е в полза на клиентите. След като приложенията към лицензията не са защитена тайна по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, тъй като е налице възможност да се публикуват документите, представени от дружествата, то това се отнася и до всички части от лицензията с приложенията към нея, която е част от решението за издаване на лицензия. Обоснован е изводът и за липса на хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. Съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, при неполучаване на съгласие от третото лице в срока по чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и начин, който не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. В случая липсват данни задълженият субект да приложил тези разпоредби и въобще не е анализирал поради какви причини третите лица не дават съгласие – търговска тайна или поради нелоялна конкуренция, като задължения субект по чл. 3 ЗДОИ формално се позовава на разпоредбата на § 1, т. 5 и т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, въз основа на което прави извод, че не е налице надделяващ обществен интерес, който правилно не е споделен от АССГ. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Ответникът по касационна жалба не е направил разноски по делото, на същия е оказана безплатна адвокатска помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Независимо от изхода на делото, няма възможност за осъждане на КЕВР да заплати адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна адвокатска помощ адв. Димитров, тъй като не е налице кумулативно необходимо условие по чл. 38, ал. 2 ЗА - насрещната страна да е осъдена да заплати разноски в съответното производство (касационното). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение