Решение № 2227 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12665/2017 г.

Решение № 2227 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12665/2017 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на потребителите (КЗП) – гр. София, подадена чрез процесуалния представител юрк. Дончева против решение № 324/3.10.2017 г., постановено по адм. дело № 490/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Касационният жалбоподател счита решението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че в случая не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за уважаване на исковата претенция. Иска отмяна на съдебното решение, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – "Афродита флауърс 3" ООД, със седалище [населено място], [община], представлявано от управителя си М. Тенджерков, в писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Станчев оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Направено е искане за присъждане на разноски направени пред настоящата касационна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че Административен съд – Велико Търново е постановил правилно решение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба, подадена от "Афродита флауърс 3" ООД, представлявано от управителя си М. Тенджерков, против Комисия за защита на потребителите – гр. София с претенция за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер общо на 600 лева, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № 2015-038327/09.12.2015 г., издадено от директора на Регионална дирекция – Русе към Главна дирекция "Контрол на пазара" на Комисия за защита на потребителите – гр. София. Съдът е установил, че молителят е ползвал услугите на адвокат, въз основа на Договор за правна защита и съдействие от 24.02.2016 г. – л. 32 от НАХД № 193/2016 г. и Договор за правна защита и съдействие от 13.05.2016 г. – л. 17 от КНАХД № 10132/2016 г. и пълномощни към същите между молителя и адв. Станчев. С обжалваното решение КЗП е осъдена да заплати на ищеца сумата от 600 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и сумата 325 лева, представляваща съдебни разноски пред първата съдебна инстанция. Според решаващият съд налице са всички предвидени в ЗОДОВ предпоставки, сочещи основателност на предявения иск. В съдебния акт се посочва, че с решение № 134/17.03.2016 г., постановено по НАХД № 193/2016 г. по описа на РС – Велико Търново, е отменено НП № 2015-038327/9.12.2015 г., издадено от директора на Регионална дирекция – Русе към Главна дирекция "Контрол на пазара" на Комисия за защита на потребителите – гр. София, с която на ищеца е била наложена имуществена санкция в размер на 300 лева. По делото пред първата инстанция съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 24.02.2016 г. (л. 32 от НАХД № 193/2016 г.) ищецът е бил представляван от адвокат, като в договора е посочена сума от 300 лева, която е била внесена в брой. Установил е още по делото, че това решение е било обжалвано, като с решение № 169/2.06.2016 г. по КНАХД № 10132/2016 г. по описа на Административен съд – Велико Търново е било оставено в сила. Установено е, че по делото пред касационната инстанция е налице нов Договор за правна защита и съдействие от 13.05.2016 г., (л. 17 от КНАХД № 10132/2016 г.) в който договореното и заплатено адвокатско възнаграждение отново е в размер на 300 лева. Приел е, че от представените договори е безспорно, че ищецът е ползвал адвокатска защита и съдействие от адв. Станчев от АК – Велико Търново, за което е заплатил сумата общо за двете съдебни инстанции в размер на 600 лева. За да уважи исковата претенция решаващият съд, посочва наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В заключение е прието, че извършените разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на наказателно постановление съставляват претърпяна вреда, намираща се в пряка причинна връзка с отменения незаконен акт на административния орган поради което е приел иска за основателен и е осъдил ответника пред първата инстанция да заплати сумата от 600 лв. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение смята, че обжалваното решение е постановено след задълбочено, всестранно и пълно изясняване на релевантните за спора факти. Изводите на съда съответстват на материалния закон и са обосновани на събраните доказателства. Решението не страда от пороците посочени в касационната жалба. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за липсата на предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа – негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган – чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното действие на администрацията и понесените вреди. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в този тълкувателен акт, който е задължителен за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Пред Административен съд – Велико Търново е представен договор за правна защита и съдействие от 24.02.2016 г. по НАХД № 193/2016 г., с който е установено заплащане от страна на ищеца на хонорар в размер 300 лева за осъщественото процесуално представителство и договор за правна защита и съдействие от 13.05.2016 г. по КНАХД № 10132/2016 г., с който е установено заплащане от страна на ищеца на хонорар в размер 300 лева за осъщественото процесуално представителство. Извършените плащания и по двата договора за правна защита и съдействие са за осъществена по тях правна защита по посочените дела във връзка с обжалването и отмяната на НП. С това е доказана реално причинена вреда от отменения адм. акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, "Афродита флауърс 3" ООД е претърпяла вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 600 лева общо за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване на НП. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Решението на административния съд е правилно и следва да остане в сила. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждането на разноски – чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 228 АПК. Същите са в размер на 300 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 1.11.2017 г. (лист 11), където е посочено, че сумата за възнаграждението е заплатена изцяло и в брой. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение