Решение № 11596 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5355/2024 г.

ВАСОсмо отделение30.10.2024 г.докладчик т Мирослав Мирчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1410/05.03.2024 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. д. 2991 по описа за 2022 г. на този съд.

ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на "Огл - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб" ГМбХ Германия, със съдебен адрес в гр. София, [адрес], сумата в размер на 350 лева - разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ Членове: /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ /п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница - Пловдив при Агенция "Митници", чрез процесуален представител юрк. Симеонова, против Решение 1410/05.03.2024 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. д. 2991 по описа за 2022 г. на този съд. С решението е отменено по жалба на "Огл - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб" ГМбХ - Германия Решение РТД 3000 - 421/08.03.2022/32 - 76512 на Директора на ТД "Тракийска" при Агенция "Митници" и преписката е върната за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. В полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 1000 лева. Касаторът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК. Счита, че анализът на всички обстоятелства по спора обосновава основателните съмнения относно декларираната цена. В КЖ са конкретизирани доводите на директора на ТД Митница "Пловдив", който моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се представлява от гл. юрк. Кънчева, която поддържа касационната жалба и представя писмени доказателства. Ответникът по КЖ - "Огл - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб" ГМбХ - Германия, със съдебен адрес гр. София, [адрес], я е оспорил с аргументи, съдържащи се в писмено становище и писмени бележки, чрез адвокат - пълномощник. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ, както и да му се присъдят разноските по делото по представен списък по чл. 80 от ГПК. Представя писмени доказателства. Представителят на ВП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима и неоснователна по същество. По делото е установено следното: На 01.03.2021 г. в МБ Свиленград е била регистрирана митническа декларация с MRN 21BG003010024518R8, с вносител OGL - FOOD TRADE LEBENSMITTELVERTRIED GmbH, c която са поставени под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление пресни зеленчуци с произход Р Турция, в това число и пресни домати, както следва : стока 1 - пресни домати тип кръгъл червен -1200кг ; стока 5-пресни домати Salkim, тип кръгъл червен - 1120кг ; стока 6-пресни домати тип кръгъл, розов Pembe - 450 килограми. Като доказателство за произход на стоката от Турция е бил представен и приет сертификат за движение EUR.1. С писмо дружеството е било уведомено, че в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца от регистриране на митническа декларация, е необходимо да представи доказателства, че описаните по-горе стоки по тази декларация са реализирани на пазара на ЕС при условия, потвърждаващи коректността на декларираната вносна митническа стойност. Обезпечението за стока 1 - пресни домати тип кръгъл червен -1200кг; стока 5-пресни домати Salkim ,тип кръгъл червен -1120кг ; стока 6-пресни домати тип кръгъл, розов Pembe - 450кг е било внесено в пълен размер от пълномощника на дружеството - Ренус България ООД. На 30.03.2021 г. дружеството, чрез пълномощника си, е представило доказателство на какви цени са продадени стоките от тази партида: цялото количество от 1200кг от стока 1 пресни домати тип кръгъл червен е продадено на цена 98 /100кг; цялото количество от 1120кг от стока 5 пресни домати Salkim, тип кръгъл червен е продадено на цена 87 /100кг; цялото количество от 450кг от стока 6 пресни домати тип кръгъл, розов Pembe е продадено на цена от 135 /100кг. На 16.06.2021 г. Ренус България ООД е представило в МБ Свиленград допълнително: справки декларации за ДДС за данъчните периоди януари, февруари, март и април 2020 г. с приложени към тях дневници за покупки и продажби; уведомления за приемане на постъпили данни от справките-декларации за ДДС, дневници за покупки и продажби за същите данъчни периоди ; подадени VIES декларации за осъществени вътреобщностни доставки за данъчните периоди януари, февруари, март и април 2021 година. Въз основа на представените от дружеството доказателства е прието, че за стока 1, представената фактура сочи, че доматите са продадени на цена от 98 /100 кг., която е по-висока от цената на придобиване на тази стока - 79.68 /100 кг вкл. и от стойността на направените разходи за вноса на същата тази стока от 93.96 /100 кг, като обезпечението за стока 1 е освободено. За стоки 5-пресни домати Salkim, тип кръгъл червен - 1120кг и стока 6-пресни домати тип кръгъл, розов Pembe - 450кг, митническите органи са приели, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията на освобождаване, поради което внесеният за всяка от тези стоки депозит е задържан за заплащане на вносно мито на основание чл. 75, §5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891. С писмо peг. 32-224996 от 14.07.2021 г. дружеството е било уведомено, че предстои издаване на Решение на Директора на ТД Митница Пловдив, с което за стока 5 и за стока 6, ще се постанови неблагоприятен резултат - възникване на митническо задължение и предоставеното обезпечение за тези стоки ще бъде усвоено. С решението на директора на ТД Митница Пловдив е преизчислено дължимото мито за процесните стоки, отказано е освобождаването на внесеното обезпечение, съответно за стока 5 в размер на 578.29 лв. и за стока 6 в размер на 262.27 лв.; обезпечението е задържано като плащане на вносните мита на основание чл. 75 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891. По делото е назначена и приета ССчЕ. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил административния акт като незаконосъобразен и е върнал преписката за ново произнасяне на основание чл. 173, ал.2 АПК, обосновавайки се с писмените доказателства и заключението на вещото лице по ССчЕ, установяващи размера на договорената цена, отбелязана и в МД. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице, формулирайки извод за съответствие на данните за стойностите на стоката, съдържащи се в документите към молбата за възстановяване на депозита и тези от процесната МД. Съдът е обсъдил и Решението на СЕС по дело С-770/21 и е стигнал до извод, че стойността на цялата партида по вноса не надвишава с 50 % стандартната вносна стойност (69.90 /100 кг), определена от ЕК към датата на регистриране на процесната митническа декларация. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Правната уредба на вноса на плодове и зеленчуци се подчинява на специални митнически правила, доколкото член 1, § 1, втора алинея от МКС предвижда, че последният се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза в други области, а Регламент 1308/2013 и Делегиран регламент 2017/891 съдържат специални митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци. Член 75 от Делегиран регламент 2017/891 предвижда правилата за определяне на входните цени на съответните продукти, като от една страна, съгласно член 75, § 2, когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в член 70 МКС, тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция се равнява на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. Съгласно член 75, § 5, първа алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС, или да определи митническата стойност, посочена в член 74, § 2, буква в) от този кодекс. Съгласно член 75, § 5, втора и трета алинея от Делегиран регламент 2017/891 неспазването на един от тези срокове води до загуба на гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, като това важи и когато вносителят не представи удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата. В разглеждания случай не е спорно, че вносителят е избрал да определи митническата стойност на внесената партида въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно член 75, § 5, първа, трета и четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС. По въпроса относно доказателствата, които трябва да се представят от вносителя пред митническия орган, е постановено Решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на СЕС по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл. 75, § 5 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при вноса на пресни тиквички с произход от Турция. По разясненията от т. 81 и т. 82 от цитираното решение доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. Съгласно член 73 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891: a) "партида" означава стоките, представени с декларация за допускане за свободно обращение, обхващаща единствено стоките от един и същ произход, които попадат под един-единствен код по Комбинираната номенклатура. В случая стоките с 1/6, 5/6 и 6/6 са декларирани с една и съща митническа декларация и са с произход Турция. Както позиция с 1/6, така и тези с 5/6 и 6/6 по тази декларация се отнася до един и същ вид стоки домати, които са разграничени единствено по техния сорт. Тъй като техният код по КН: 0702000099 също е идентичен, то следва да се приеме, че те са от една партида по смисъла на чл. 73 от Делегирания регламент. Това релевантно обстоятелство обаче не е съобразено при издаване на оспореното митническо решение. Административният орган на практика е разделил партидата по процесната митническа декларация на три части без да е изложил конкретни мотиви защо е сторил това. Същевременно, към така обособените от органа три части са приложени различни критерии и са приети противоречиви решения - за първата част депозитът е освободен, а за втората и третата част е постановен отказ за освобождаване на обезпечението. Горепосоченият подход на митническия орган е в противоречие с разпоредбата на чл. 73 от Делегирания регламент, както и с изискването за доказване и оценка на партидата внесени стоки, съгласно чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегирания регламент (в този смисъл Решение 11068 от 17.10.2024 г. по адм. дело 4785/2024 по описа на ВАС, Първо отделение; Решение 10680 от 10.10.2024 г. по адм. дело 3277/2024 по описа на ВАС, Първо отделение; Решение 12099 от 06.12.2023 г. по адм.дело 2494/2022 по описа на ВАС, Първо отделение). Като е обосновал извод за материална незаконосъобразност на административния акт, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: Дружеството е представило доказателства за сторени разноски в размер на 350 лева за касационното производство, които е претендирало. Искането е основателно и трябва да бъде уважено. Водим от гореизложеното и в този смисъл Върховният административен съд, състав на Осмо отделение