Решение № 802 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9056/2018 г.

Решение № 802 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9056/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Енмоция БГ" ООД моли да бъде отменено Решение № 3935/12.06.2018 г. по адм. дело № 3795/2018 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0316556/19.03.2018 г., издадена от А. Тончев, изпълняващ длъжността Директор на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП гр. София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли заповедта да бъде отменена като му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-София по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0316556/19.03.2018 г., издадена от директора на дирекция "Контрол" в ТД на НАП София, с която на "Енмоция БГ" ООД е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, 6. "а" - запечатване на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС - бутик за цветя, находящ се в гр. София, ул. "Найден Геров" № 2, стопанисван от "Енмоция БГ" ООД, за срок от 14 дни. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за правилно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед. На 13.03.2018 г. е извършена проверка на обекта на търговеца от органите по приходите, при която е констатирано, че е извършена покупка на стойност 4, 00 лв, като след заплащането в брой, не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация фискално устройство в обекта. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до обоснован извод за тяхната неоснователност, който се споделя напълно от настоящата инстанция. Законосъобразно съдът е приел, че след като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обект, органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и следва да наложи предвидената в чл. 186 от ЗДДС принудителна административна мярка. Правилно е определена от съда целта на мярката запечатване на търговски обект - да се предотврати извършването на други нарушения от търговеца. Обосновано съдът е приел, че определената продължителност на мярката от 14 дни е съответна на установеното нарушение и е определена в съответствие с чл. 6 от АПК. Обосновано съдът е приел по данните от протокола за извършена проверка в обекта, че от дневния междинен финансов отчет "X"' с № 0001852/13.03.2018 г. се констатира, че в същия са отбелязани 2 броя клиенти за деня и 13. 00 лв. оборот, като по този начин се установява, че една от двете продажби, по отношение на които е бил издаден фискален бон е тази от 13. 42 ч. за сумата от 6. 50 лв., докато втората сума не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Правилен е изводът на съда, че налагането на принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС е предвидено независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, поради което в ЗДДС няма изискване да е наложено административно наказание, за да е допустимо налагането на принудителна административна мярка за установеното допуснато нарушение на чл. 118 от ЗДДС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,