Решение № 6252 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11749/2008 г.

Решение № 6252 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11749/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на ЕТ "М. М. - Марин Йорданов" със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. "Н. Й. Вапцаров" № 17, вх. А, ет. 3, ап. 5 против Решение № 225 от 02.06.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по адм. дело № 376 по описа за 2006 г. , с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 18 от 31.08.2005г. на Главен директор на Управление "Пътни такси и разрешителни "/УПТР/ към Изпълнителна агенция "Пътища" за ползване чрез експлоатация на крайпътен търговски обект "Бензиностанция" и пътна връзка към него. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се поддържа, че административният орган не е доказал обектът да е бил използван от адресата на обжалвания акт, а също и че размерът на задължението е определен произволно и без мотиви. Неправилно е прието, че актът е издаден от компетентен орган и притежава изискваните реквизити по закон. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорения акт бъде отменен. Ответникът по касационната жалба Фонд "Регионална пътна инфраструктура" - УПТР не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на касатора против посочения административен акт. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че към момента на постановяване на акта жалбоподателят не е заплатил дължимите такси, определени с Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и областните управители (Тарифа № 14), с оглед на което законовите предпоставки за издаването на обжалвания акт са били налице. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, в предвидената от закона форма и при липсата на допуснати нарушения на материалния закон и административно производствените правила. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Съгласно чл. 18, ал. 1 и 2 от Закона за пътищата, специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя. Физическите и юридическите лица заплащат такси за специалното ползване на пътищата, освен когато в международен договор, по който Република България е страна, е предвидено друго. В § 1, т. 8 от ДР на ЗП е дадено определение на дефиницията "специално ползване на пътищата" - използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица. Понятието търговски крайпътни обекти е регламентирано в чл. 8, ал. 1 от Наредба за специално ползване на пътищата - всички сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства заедно с прилежащия им терен, като: къмпинги, мотели, бензиностанции, газостанции, заведения за хранене, магазини, гаражи и паркинги, пунктове за техническо обслужване на автомобили и пунктове за ремонт на аварирали по пътя автомобили и др., в които се осъществява търговска дейност по смисъла на Търговския закон. Жалбоподателят е титуляр на Разрешение № 4/05.03.2004г., съгласно разпоредбата на чл. 24 от Тарифа № 14 за издаване на разрешение за експлоатация на пътни връзки, свързващи обекти за търговия и обслужване на пътници и превозни средства с републиканските пътища, се събират годишни такси, посочени в таблицата. След изменението на Тарифа № 14 /ДВ бр. 20 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г./, в чл. 25, ал. 1 са установени таксите, които се събират за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него в обхвата на пътя и обслужващите зони. От представените по делото доказателства е установено по категоричен начин, че жалбоподателят не е заплатил дължимите такси, определени с Тарифа № 14 , което от своя страна налага и обоснованият извод, че в случая са налице законовите предпоставки за издаване на оспорения акт. От страна на първоинстанционния съд е дадена многократна възможност за събиране на доказателства във връзка с твърденията на жалбоподателя, като делото е отлагано за тази цел. В тежест на жалбоподателя е било доказването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. Подробно СГС в решаващия си състав е обосновал правилен извод за компетентност на органа, издал обжалвания акт по делегация и за яснота относно формиране на размера на задължението предвид представената справка от 16.08.2005г. По изложените съображения, Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на СГС съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, първо отделение