Решение № 62 от 17.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 733/2011 г.

Решение № 62 от 17.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 733/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Й. Й. против въззивно решение № 147/21.03.2011 г. по гр. д. № 33/2011 г. на Плевенски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е отменено решение № 1931/27.10.2010 г. по гр. д. № 2818/2010 г. на Плевенски районен съд и вместо това е постановено отхвърляне на предявените от касатора против [фирма] обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 22 500 лева, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за сумата от 6 033,11 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода 11.02.2008 г. - 2.02.2010 г.. Касаторът атакува въззивното решение като неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Намира, че неправилно въззивният съд е приел за недоказано наличието на упълномощаване от ответника на лицето, сключило договора за заем от името и за сметка на [фирма]. Позовава се и на неоснователното дерогиране от въззивния съд приложението на чл. 301 от ТЗ, предвид липсата на изрично противопоставяне на ответника веднага след узнаването на сделката. В тази връзка сочи несъобразени от въззивния съд доказателства - писмени и заключение на съдебно-икономическа експертиза, както и факта на извършеното от ответника последващо разпореждане с получената сума. По приложението на чл. 301 от ТЗ, с оглед конкретната хипотеза на твърдяно узнаване - чрез разпоредителното действие на ответника, е мотивирано и допускането на касационното обжалване. Ответната страна - [фирма] - не е взела становище по касационната жалба. С определение № 799/19.12.2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: "за приложението на чл. 301 ТЗ в случаите, когато заемополучателят се е разпоредил със сума, преведена по негова сметка от заемодателя ". Прието е, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителна съдебна практика - реш. № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., както и казуална такава - решение № 1859/16.11.2001 г. по гр. д. № 359/2009 г. на ВКС, ГК, V г. о. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и доводите на касатора, след проверка по реда на чл. 290, ал. 2 от ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове на Х. Й. против [фирма], с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД - за връщане на предоставена от ищеца на ответника в заем сума от 22 500 лева, преведена по сметка на ответното дружество на два транша - от 13 000 лв. и 9 500 лв., на 1.02.2008 г., ведно с обезщетение за забава в издължаването й, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за периода 11.02.2008 г. до предявяването на исковата молба. Ищецът се е позовал на договор за заем /"паричен кредит"/ от 7.01.2008 г., сключен от името и за сметка на [фирма] от лице, упоменато като пълномощник - Любомир В.. По силата на същия Х. Й. се е задължил на предостави в заем на [фирма], най-късно до 1.02.2008 г., сума от 22 500 евро, за закупуване на имот, при поето задължение за връщането й до 11.02.2008 г.. Сумата се твърди предоставена по банков път, в левова равностойност на 11 504 евро - процесните 25 000 лева и отделно - на ръка - 11 000 евро. Ответникът е оспорил сделката, като сключена за него от лице без представителна власт. За да отмени първоинстанционното решение, уважило исковете, въззивният съд е приел, че доказателствата по делото не установяват представителна власт на лицето Любомир В. за сключване договора за заем, като не е разгледал като относими събраните по делото доказателства /писмени и заключение на съдебно - счетоводна експертиза на вещо лице Т. И./: 1/ за осчетоводяване, без посочено основание, постъпили на 1.02.2008 г. по сметката на дружеството 22 500 лева /при наличност по същата към този момент на сума от 228, 55 лева/ - по сметка 498/4 "Други кредитори", по партидата на Х. Й.; 2/ за извършено на същата дата от ответника разпореждане с така постъпилата сума и 3/ осчетоводяването на издаден от ответното дружество разходен касов ордер /РКО/ № 170/30.04.2008 г., за възстановена на Х. Й. сума от 22 500 лева, сочещ основание за получаването й "заем" /"възстановен заем"/, при оспорен от ищеца факт на възстановяване на сумата, изискан оригинал на представения в копие документ и непредставен такъв от ответника. Въззивното решение е валидно, процесуално допустимо, но частично неправилно, поради следното: При така изложената конкретика на спора, поставеният правен въпрос касае правните последици на извършено от търговец разпореждане с постъпила по негова сметка сума, с оглед приложението на чл. 301 от ТЗ, по отношение сключена от лице без представителна власт за същия търговец сделка с насрещна страна - платец на преведената по сметка сума, предвид непротивопоставяне считано от извършеното разпореждане, като установяващо узнаването на сделката. На така поставения въпрос и с оглед спецификата на разглежданата хипотеза, настоящият състав намира, че следва да се отговори в следния смисъл: При отразено в счетоводството на получателя постъпване на парична сума в размер, кореспондиращ с действително постъпила такава, на същата дата, по сметката на търговеца, макар с непосочено по банковата операция основание за плащането, при осъществен превод от лице, идентично със счетоводно отразения платец, и отделно счетоводно отразяване на документ, сочещ правно основание за получена от същото лице и в същия размер сума - в случая "заем", разпореждането от страна на получателя с така постъпилата сума материализира съгласието му за получаването й на така отразеното в счетоводството му основание и в този смисъл доказва сключването на договор за заем, в качеството му на реален, неформален такъв. Доколкото счетоводно не е отразена конкретната сделка, сключена от лицето с оспорена представителна власт /договора за паричен кредит от 7.01.2008 г., на основание който са преведени сумите по банков път/, нито са налице други доказателства за узнаването й, със съдържанието с което е сключена / в случая за сума в по-голям размер, в различна валута, със срок за погасяване и договорена неустойка за забавено изпълнение, разпореждането с постъпилата сума, само по себе си, не съставлява доказателство за узнаване на конкретната сделка, с оглед противопоставяне по смисъла на чл. 301 от ТЗ от този именно момент. В този смисъл е и цитираното решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., в което именно счетоводното отразяване на фактурата - като документ, материализиращ сделката и подписан от лицето без представителна власт, наред с доказания факт на получаването на стоката, е обусловило извод за потвърждаване на сключената без представителна власт сделка, предвид непротивопоставяне по смисъла на чл. 301 от ТЗ. В същия смисъл е и реш. № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о.. Решение - № 1859/16.11.2001 г. по гр. д. № 359/2001 г. на ВКС, ГК, V г. о. - с оглед изложените в същото фактически обстоятелства, обусловили приложението на чл. 301 от ТЗ, не може да се приеме за относимо. Специфичното в конкретната хипотеза са отделните счетоводни записвания относно: получаване на сума в идентичен на постъпилия по банкова сметка на търговеца и от същия платец размер /1/ и основанието за получаване на сума от същия платец и в идентичен размер - "заем" /2/. Последното предпоставя и съобразяването на всички обстоятелства в съвкупност, вкл. разпоредителното действие с постъпилата сума, но като потвърждаващи наличието на задължение по сключен между страните договор за заем за сумата от 22 500 лева, не и като потвърждаване сключването на писмения договор от 7.01.2008 г.. Но и в последния случай би била неприложима презумпцията на чл. 301 от ТЗ. Доколкото разпореждането съставлява потвърждаване на самата сделка, по която е получен обекта на разпореждането, същото не би могло да предпостави приложение на презумпцията на чл. 301 ТЗ / реш. № 37 от 1.04.2009 г. по т. д. № 106/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. /. Правилни са изводите на въззивния съд, че представените доказателства не установяват представителна власт за ответното дружество на сключилия договора Любомир В.. Не се касае нито за обикновено упълномощаване при вътрешни отношения по мандат, нито за търговско упълномощаване, още повече за упълномощаване на лицето от името и за сметка на дружеството, а не лично от представляващия го управител. Косвени доказателства за упълномощаване, какъвто извод е обосновал първоинстанционния съд - с оглед пълномощно, въз основа на което същото лице е представлявало [фирма] при сключването на друг договор /приватизационна сделка/ и предвид непредставянето му по изричното изискване на съда, санкционирано като поведение по смисъла на чл. 161 ГПК, по наведените от въззивния състав съображения, не могат да бъдат кредитирани. Като не е съобразил доказателствата относно счетоводното отразяване от ответника на получена от ищеца сума, на основание и в размер - идентичен с постъпилата по сметката му, макар и в различни счетоводни записвания относно размера и относно основанието, и факта на разпореждането му със същата, твърдени от касатора като релевантни за изхода на спора, макар в приложение хипотезата на чл. 301 ТЗ, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Издаденият РКО № 170/30.04.2008 г., който ищецът е оспорил с оглед факта на "възстановяване на заема ", предвид непредставянето му в оригинал от ответника, следва да се изключи като установяващ този факт. /При това представеното копие сочи като платец и получател едно и също лице, но не ищеца/. Счетоводното му отразяване, с вписаното в същия основание за получаването на сумата, обаче, съставлява самостоятелно доказателство в полза на твърдяното от ищеца основание, коментирано по-горе. При така установените факти искът с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, след отмяна на въззивното решение в тази му част, на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК. С оглед отговора на поставения материалноправен въпрос и липсата на доказателство за узнаване от ответното дружество именно на сключената в писмена форма сделка от 7.01.2008 г., в която се съдържа срок за издължаване на заетата сума - 11.02.2008 г., акцесорният иск за мораторна лихва върху присъдената главница, считано от тази дата, както и предвид недоказана покана на кредитора към момент, по-ранен от завеждането на исковата молба, на основание чл. 84, ал. 3 вр. с ал. 1 от ЗЗД, следва да се отхвърли. Следователно в тази му част въззивното решение следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора и уважена спрямо отхвърлена част от претенциите, ответникът следва да възмезди ищеца за понесени в производствата разноски, в размер на 4 151 лв. за първа и 1 183 лв. за касационна инстанция. Водим от горното, Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение