Решение № 11566 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7337/2017 г.

Решение № 11566 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7337/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Красимир Кънчев Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/ и "Р. М." ЕООД със седалище гр. С.. Жалбите са срещу различни части на решение № 2577 от 1.03.2017 г. по адм. д. № 3676/2016 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Жалбата на Комисията за защита на конкуренцията е срещу частта от решението на ВАС, с която е изменено решение № 111 от 17.02.2016 г. по преписка № КЗК-363/2015 г. на КЗК, в частта му, в която на "Р. М." ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 27 910 лв., като е намалена същата на 13 955 лв. В жалбата на КЗК са изложени доводи за неправилност на решението на ВАС в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението на ВАС в тази му част и постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу решението на КЗК в тази му част. Жалбата на "Р. М." ЕООД е срещу частта от решението на ВАС, с която е отхвърлена жалбата му срещу същото решение на КЗК в останалата му обжалвана част - частта му, с която е установено извършено от "Р. М." ЕООД нарушение по чл. 36, ал. 2 от ЗЗК, за които му е наложена имуществена санкция. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението на ВАС в обжалваната му част и вместо него постановяване на решение, с което да бъде отменено решението на КЗК в обжалваната пред първоинстанционния съд част или да бъде намален размерът на наложената имуществена санкция. Ответникът "Бред къмпани България" АД, не изразява становище по двете касационни жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, първа колегия, намира касационните жалби за процесуално допустими - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни по следните съображения: Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е било образувано по жалба на "Р. М." ЕООД срещу решение № 111 от 17.02.2016 г. по преписка № КЗК-363/2015 г. на Комисия за защита на конкуренцията, в частта му, в която е установено извършено от "Р. М." ЕООД нарушение по чл. 36, ал. 2 ЗЗК, за които му е наложена имуществена санкция в размер по 27 910 лв., равняваща се на 1% от нетните приходи от продажби на дружеството за предходната финансова 2014 г. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата "Р. М." ЕООД в частта й за установеното нарушение по чл. 36, ал. 2 от ЗЗК, като е намалил имуществената санкция на сумата от 13 955 лв., равняваща се на 0.5 % от нетния приход от продажби за предходната финансова година. За да постанови този резултат първоинстанционният съдебен състав на ВАС е приел, че атакуваното решение на КЗК е издадено от компетентния за това орган, в пределите на правомощията на Комисията, при изискуемия кворум, като решението е обективирано в предвидената писмена форма. Освен това съдът е счел, че в производството пред КЗК не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно е бил приложен и материалния закон. В тази насока съставът на ВАС е счел, че е осъществен съставът на нарушение по чл. 36, ал. 2 от ЗЗК, тъй като "Р. М." ЕООД заедно с продавана стока (хляб) е предлагал като "подарък" към него кисело мляко в опаковка от 0.300 кг. Съдът е счел, че тази добавка е от такъв вид, характер и цена, които са повлияли върху избора на клиентите, като ги е накарало да закупят основната стока /в случая хляб/ не поради качествата на тази стока, а заради получаването на даваната заедно с нея добавка. Първоинстанционният съд е разгледал подробно три изключения, посочени в нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗЗК, наличието на поне едно от които води до несъставомерност на нарушението. След обстоен и задълбочен анализ е приел, че не е налице нито едно от тези изключения. Освен това съставът на ВАС е счел, че независимо от това, че продажбата на хляб с "подарък" към него е осъществена от търговците на дребно, а не от "Р. М." ЕООД, въздействието върху потребителското търсене е постигнато от организатора на промоцията "Р. М." ЕООД. Съдът е приел, че това е така, защото всички търговци на дребно заедно с поръчания хляб са получили и съответните количества млека под формата на подарък, като по този начин търговците на дребно са били обвързани с предоставените им условия за продажба. Първоинстанционният съд е приел обаче, че размерът на наложената санкция е неправилно определен от КЗК. Съдът е счел, че неправилно от страна на КЗК при отчетен от нея превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отчетени отегчаващи такива, на "Р. М." ЕООД е наложено размер наказание към средата на предвиденото в методиката за леко нарушение. Съдът е отчел три смекчаващи отговорността обстоятелства, които е счел, че налагат определяне на санкция в размер на 0.5 % от нетния приход от продажби за предходната финансова година. Оспорваното решение е правилно. С разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗЗК е въведена забрана за нелоялно привличане на клиенти чрез предлагането или даването на добавка към продаваната стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена на друга стока или услуга. От събраните доказателства е установено, че "Р. М." ЕООД е осъществил състава на това нарушение, тъй като от 25.05.2015 г. до 20.07.2015 г. заедно с продавана стока (хляб) е предлагал като "подарък" към него кисело мляко в опаковка от 0.300 кг. Макар и непряко към крайните потребители, продажбите по този начин са били организирани и извършени /чрез търговци на дребно/ от "Р. М." ЕООД. Затова са неоснователни възраженията на касатора "Р. М." ЕООД за несъставомерност на нарушението. Освен това без значение за съставомерността на нарушението е доводът в касационната жалба на "Р. М." ЕООД, че той току-що навлизал на пазара на хляб. Правилно първоинстанционния съд е приел, че за това нарушение не е необходимо да се изследва и да е настъпило изкривяване на пазара от нарушението на посочената забрана. Според разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗЗК независимо от формалното осъществяване на това нарушение, такова няма да е налице ако добавката към основната стока е: 1. рекламни предмети с незначителна стойност и с ясно посочване на рекламиращото предприятие; 2. предмети или услуги, които според търговската практика са принадлежност към продаваната стока или извършваната услуга; и 3. стоки или услуги като отбив при продажба в по-големи количества. Тези изключения са подробно разгледани както в решението на КЗК, така и в обжалваното съдебно решение. Мотивите в тази насока се споделят и от настоящия съдебен състав, поради което е безпредметно те да бъдат приповтаряни. Освен това в случая е явно, че тези изключения не са налице. В касационната жалба на "Р. М." ЕООД единствените възражения са относно първото изключение в чл. 36, ал. 2 от ЗЗК - предлагането като добавка на рекламни предмети с незначителна стойност и с ясно посочване на рекламиращото предприятие. Доводите на този касатор са, че той не би могъл да предоставя добавка с незначителна стойност /10 % от стойността на продаваната стока/, тъй като стойността на основната стока /хляба/ е много ниска - под един лев. Възражението е неоснователно, тъй като в нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗЗК няма предвидено нещо различно при продажбата на стоки с ниска стойност. След като към основната стока не могат да се дават добавки с незначителна стойност, то такива не следва да се дават. Законът в този случай не допуска да се дават добавки с по-висока стойност. Също без значение е, че на пазара не се предлагало кисело мляко в опаковка от 0.300 кг. Същественото е, че добавката не е рекламен предмет и нейната стойност не е под 10 % от стойността на продаваната стока - според установеното в решение № 55 от 29.01.2009 г. на КЗК по преписка № ДЗП-32/23.01.2009 г. Неоснователно е оплакването на КЗК за незаконосъобразност на обжалваното решение относно намалението на имуществената санкция. При приложение на т. 17.2а на приетата на основание чл. 100, ал. 4 от ЗЗК Методика за определяне на санкциите по ЗЗК /методиката/, леки са нарушенията, извършени еднократно или в условията на продължителност, но за кратък период от време, при които неблагоприятните правни последици водят до минимален негативен ефект върху конкуренцията. В случая нарушението е било извършено за кратък период от време - от 25.05.2015 г. до 20.07.2015 г., при който неблагоприятните правни последици водят до минимален негативен ефект върху конкуренцията. Затова правилно КЗК е счела, че нарушението е леко, при което при приложението на т. 17а от Методиката имуществената санкция е до 2 % от размера на нетните приходи от продажби. Извън това обаче има и смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на т. 18.1 от Методиката. Такива са 1. установеното въздействие върху пазара само на територията на няколко населени места в обл. С., и 2. установеното предприето действие от "Р. М." ЕООД за преустановяване на нарушението веднага след намесата на КЗК. Тези смекчаващи отговорността обстоятелства са установени и посочени в решението на КЗК, без обаче това да се отрази върху размера на наложената имуществена санкция. Същата е определена около средния размер на предвиденото наказание за леко нарушение. При съобразяване на смекчаващите отговорността обстоятелства и при липса на отегчаващи такива първоинстанционният съд правилно е намалил имуществената санкция в размер между минимума и средата за това нарушение - 0.5 % от нетния приход от продажби за предходната финансова година. Действително първоинстанционният съд неправилно е отчел като смекчаваща отговорността обстоятелство краткият период от време. Това обстоятелство се отчита при определяне тежестта на нарушението като леко. И тъй като периодът на нарушението не е изключително кратък, то той не може да се преценява допълнително и като смекчаващо отговорността обстоятелства. Независимо от това по изложените по-горе доводи като краен резултат правилно е намалена имуществената санкция. Във връзка с гореизложеното неоснователно е искането в касационната жалба на "Р. М." ЕООД за допълнително намаляване на наложената му имуществена санкция. Нито нарушението е изключително леко, нито има други неотчетени смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат имуществената санкция да бъде в по-нисък размер от определените 0.5 % от нетния приход от продажби за предходната финансова година. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила. С оглед неоснователността и на двете касационни жалби неоснователни са и исканията на касаторите за присъждане на направените от тях разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият петчленен състав на I колегия на Върховния административен съд,