Решение № 6133 от 22.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ви-Веста Холдинг ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [жк], ВЕЦ Симеоново 999, чрез процесуалните представители адв. Т. Тодоров и адв. З. Наумов, срещу Решение 2625/19.04.2021 г., постановено по адм. дело 8176/2020 г. по описа на Административен съд София град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) СФР17-РД77-23/12.05.2017 г., издаден от органи по приходите в отдел Ревизионен контрол , дирекция Ревизии и събиране на вземания при Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община, в частта на определените задължения за периода 2011- 2015 г. за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в общ размер на 19 313,15 лв. и съответните лихви и такса за битови отпадъци (ТБО) в общ размер на 125 038,11 лв. и съответните лихви и в полза на Столична община са присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 2 298,62 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според аргументите, решаващият съд не е изпълнил задължителните указания на ВАС в тази част на спора, дадени с Решение 10331/28.07.2020 г. по адм. дело 5417/2020 г. На първо място навежда съображения за нищожност на административния акт. Оплакванията за допуснати процесуални нарушения са свързани с погрешно възприемане на фактическата обстановка, довело до нарушение на материалния закон поради формирането на неправилно заключение за дължимост на ДНИ и ТБО за процесните имоти. Твърди се, че в решението не са обсъдени възраженията за допуснати нарушения от ревизиращите органи във връзка с определянето на основата за облагане и не са отчетени счетоводните отразявания и преоценката за имотите. Налице са също процесуални пропуски по приложението на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, които не са били взети предвид. На последно място посочва, че заключенията на вещите лица по съдебно оценителната и съдебно счетоводната експертиза не са кредитирани без основание. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което алтернативно административният акт да бъде прогласен за нищожен или отменен като незаконосъобразен. Претендира направените разноски по делото за всички инстанции. Ответникът кметът на Столична община, чрез процесуалния представител юрк. Дакова, оспорва жалбата като неоснователна. В хода на устните състезания по делото отрича доводите на касатора във връзка с чл. 67 ЗМДТ и поддържа, че данъчната основа за облагане през ревизирания период 2011- 2015 г. е определена в съответствие приложимите законови разпоредби и при съобразяване на подадените декларации по чл. 23, ал. 1 ЗМДТ, както и с тези по чл. 27, ал. 2 ЗМДТ. Възразява срещу твърдението, че продажбите на идеални части от имотите не са отразени в резултатите от ревизионното и съдебните производства. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, както и в негова полза да бъдат присъдени разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и след служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореното първоинстанционно решение е постановено след повторно разглеждане на делото. С Решение 10331/28.07.2020 г., постановено по адм. дело 5417/2020 г., Върховният административен съд е отменил предходното Решение 1277/24.02.2020 г., постановено по адм. дело 322/2018 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Ви-Веста Холдинг ЕАД срещу РА СФР17-РД77-23/12.05.2017 г., издаден от В. Палев, на длъжност главен инспектор ръководител на ревизията, М. Симеонова, на длъжност главен инспектор и Н. Христова-Станкова, на длъжност главен инспектор, органи по приходите в отдел Ревизионен контрол , дирекция Ревизии и събиране на вземания при Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община, относно определените задължения за периода 2011 - 2015 г. за ДНИ в общ размер на 19 313,15 лв. и съответните лихви и ТБО в общ размер на 125 038,11 лв. и съответните лихви. Решението на административния съд е потвърдено от Върховния административен съд в останалата си част като правилно и е уреден въпросът за разноските съответно на отменителния диспозитив. При повторното разглеждане на делото от Административен съд София-град е приет като доказателство единствено Акт за установяване на задължение по декларация 626823-1/20.07.2020 г. с адресат ревизираното лице и е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Даденото заключение от вещото лице е обсъдено в мотивите на решението по съществото на спора. От фактическа страна първоинстанционният съд е описал подробно всички процесни имоти, свързаните с тях констатации на ревизиращия екип и подаваните данъчни декларации от страна на дружеството за всеки един имот, както следва: 1) 3а магазин 2, находящ се в район Красно село, [улица], с площ от 109.80 кв. м. с РА за периода 2011- 2015 г. са установени задължения за ДНИ в общ размер на 1 819,60 лв. и лихви в общ размер на 232,38 лв. или общо задължения от 2 051,98 лв., съгласно таблица за имот М0000024 на стр. 32 от РА. Задълженията са платени изцяло за периода 2012- 2015 г. и частично за 2011 г. Имотът е деклариран в декларацията по чл. 17 от ЗМДТ на 21.01.2010 г. с отчетна стойност 194 092,20 лв., а последваща декларация за намаление на отчетната стойност не е била подавана. Магазин 2 е деклариран като собственост на дружеството на основание разрешение за ползване от 2009 г. и със самостоятелна декларация. С друга данъчна декларация от същата дата, за същия адрес и разрешение за ползване, дружеството е декларирало и магазин 3 с площ от 60,75 кв.м. и с отчетна стойност 107 387,10 лв., но по делото няма данни да е бил деклариран магазин 1; 2) 3а УПИ с площ 1 193,33 кв. м., находящ се в гр. София, район Красно село, бул. България , местност Мотописта, УПИ XVII -436а от кв. 288, дружеството е придобило първоначално 2/3 идеални части с нотариален акт от 13.03.2006 г., равняващи се на 795,55 кв. м., а с нотариален акт от 04.05.2006 г. е закупило останалите 1/3 идеални части от имота, равняваща се на 397,78 кв. м. като така е станало собственик на целия имот. Тези обстоятелства са били декларирани от ревизираното лице с две отделни данъчни декларации, вследствие на което са открити различни партиди, а това е следвало да стане с коригираща декларация. Съгласно РА за имот по партида М0000217 са определени задължения за ДНИ за довнасяне в общ размер 3 817,10 лв. и съответните лихви. За ТБО за имота е определено задължение за довнасяне в размер на 20 465,23 лв. главница и съответните лихви. В мотивите на решението са посочени притежаваните идеални части в резултат на извършените продажби към 30.06.2010 г., към 25.10.2011 г. и към 16.04.2014 г. 3) 3а УПИ с площ 2 386,67 кв. м., находящ се в гр. София, район Красно село, бул. България , местност Мотописта, парцел IХ-436а от кв. 288, дружеството е придобило първоначално 2/3 идеални части, равняващи се на 1 591,11 кв.м. с нотариален акт от 07.11.1995 г., а с нотариален акт от 24.02.2005 г., дружеството е придобило останалата 1/3 идеална част от имота. Идентично на предходния, за тези обстоятелства са подадени две отделни декларации и са открити две партиди - М0000366 и М0000447, като в мотивите на РА това е обсъдено изрично и са отчетени всички подадени декларации за имота, вкл. отписването на учредено вещно право през 2010 г., като е останало да се води само паркомясто 4. Платените задължения по втората партида са взети предвид от ревизиращия екип като плащания за имота като цяло и преценката на задълженията по РА е извършена по първата партида. За имота ревизиращите са определили задължения за ДНИ за довнасяне в размер на 4 506 лв. главница и съответните лихви. За ТБО за същия имот партида М0000366 е определено задължение за довнасяне общ размер 48 051,98 лв. главница и съответните лихви. Отразени са притежаваните идеални части от имота за периодите 2011- 2013 г., от 01.01 до 16.04.2014 г. и от 01.05.2014 г. до 31.12.2015 г.; 4) Относно извършените от дружеството преоценки на отчетната стойност на нежилищен имот, находящ се в гр. София, район Витоша местност Павлово - Бъкстон - УПИ VII-96 от кв. 258 с площ от 1 030 кв. м. е установено, че по партидата за имота М171214 с РА са определени задължения за ДНИ за довнасяне в общ размер на 10 928,16 лв. главница и съответните лихви и ТБО в общ размер на 45 100,93 лв. и съответните лихви. Собствеността върху имота е придобита от Ви-Веста Холдинг ЕАД с нотариален акт 141/22.07.2010 г. и декларирана от дружеството по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. 1709/1214/25.10.2010 г. и отчетна стойност 1 124 925 лв. Не била подадена данъчна декларация за учреденото право на строеж по нотариален акт 142 от 22.07.2010 г. в полза на ЗОК Надежда АД. В хода на ревизията са изискани документи за счетоводното отразяване на имота като от представените аналитични справки и оборотни ведомости е установено, че отчетната стойност е 1 344 835 лв. Предвид учреденото право на строеж от счетоводна страна дружеството е кредитирало в намаление отчетната стойност със сумата 1 325 000 лв. и в резултат на това балансовото салдо е 19 835 лв. През м. 12.2014 г. формираната отчетна стойност е увеличена със сума в размер на 692 166 лв., предвид преминаване на отчетността от националните към международните счетоводни стандарти. Налице е сключена спогодба по чл. 365 от ЗЗД от 20.07.2015 г. между страните Ви-Веста Холдинг" ЕАД и ЗОК Надежда" АД във връзка с незавършеното строителство към този момент; и 5) За гаражи 8 и 9, находящи се в гр. София, район Красно село, [улица] установено, че по партида М0000624 с РА са определени задължения за довнасяне ДНИ в общ размер 5,24 лв. - главница и съответните лихви, а за ТБО 1 715,37 лв. главница и съответните лихви. Ревизиращите органи са изчислили, че данъчната оценка на гаражите е общо 40 267,30 лв. за данъчните периоди от 01.01.2011 г. до 31.12.2014 г., а за 2015г. данъчната оценка общо е в размер на 40 065,90 лв. За данъчни периоди 2011-2014 г. отчетната им стойност съвпада с данъчната оценка, а за 2015 г. данъчната оценка била по-ниска от декларираните отчетни стойности общо 40 267,30 лв. Във връзка с преоценка на двата гаража по счетоводни данни на Ви-Веста Холдинг" отчетната стойност е 20 267,30 лв. за периода от 2011 г. до 2014 г., а за 2015 г. тази стойност е 26 952,89 лв. общо за двата гаража. Промените не са били декларирани по съответния законов ред на чл. 17, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗМДТ. От правна страна първоинстанционният съд е приел, че жалбата срещу РА в разглежданата част, очертана в касационно Решение 10331/28.07.2020 г. на Върховния административен съд, е изцяло неоснователна. При изпълнение на дадените задължителни указания по делото не са установени основания за незаконосъобразност на административния акт. Сравнението между отчетната стойност и данъчната оценка при по-голяма част от процесните имоти е довело съда до заключение, че изводите на органите по приходите са верни. Данните в подадените първоначално декларации не са били коригирани с последващи декларации от страна на Ви-Веста Холдинг" ЕАД. Обсъдени са разликите между притежаваните идеални части за имотите по заключението на вещото лице и тези по РА. Според съда, в експертизата не е отчетена останалата 1/3 идеална част от правото на собственост, придобито въз основа на нотариални актове и по което не се спори между страните. По отношение на УПИ VIII-96, от кв. 258, находящ се в гр. София, район Витоша, местност Павлово Бъкстон съдът е приел, че дружеството не е спазило приложимите счетоводни стандарти за оценка/преоценка след първоначалното завеждане на актива, поради което законосъобразно с РА е приета първоначалната стойност на имота в размер на 1 344 835 лв. Във връзка със задълженията за ТБО, съдът е изложил мотиви, че на основание чл. 62 ЗМДТ се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. При липса на спор относно предоставянето на услугите от страна на Столична община, съдът е съобразил данните относно подадените от ревизираното лице декларации за неизползване на имотите, както и тези за вида и броя на съдовете за битови отпадъци, когато такива са били подавани, и е обосновал краен извод, че задълженията за ТБО са определени в съответствие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Доводите в касационната жалба за нищожност на процесния ревизионен акт са недопустими, а по същество са неправилни. Според тях, настоящата ревизия е трета по ред, възложена след повторно връщане на преписката от решаващия орган в нарушение на чл. 155, ал. 4 ДОПК. С цитираните в жалбата решения на горестоящия административен орган са отменени двата предходни АУПДВ, издадени на дружеството. Освен че възражението за нищожност е било подробно обсъдено и отхвърлено вече (виж Решение 1277 от 24.02.2020 г. на АССГ), следва да се посочи, че правото да бъде разгледано отново то е преклудирано с постановяване на Решение 10331/28.07.2020 г. по адм.д. 5417/2020 г. на ВАС. Съдебното решение относно законосъобразността на административния акт включва в себе си генерална проверка за неговата нищожност, обстоятелство, за което съдът следи служебно съгласно чл. 168, ал. 2 АПК. Неоснователни са оплакванията на касатора, че при повторното разглеждане на делото административният съд не е спазил дадените му задължителни указания за изясняване на фактическата обстановка и формулиране на съответни изводи по приложението на материалния данъчен закон. Според касатора, съдът не е взел предвид данните относно извършени прехвърляния на правото на собственост върху УПИ XVII-436а от кв. 288, бул. България, местност Мотописта. Позоваването на приложения и към касационната жалба нотариален акт за учредяване на право на строеж от 02.03.2007 г. е извадено от контекста на правния спор. Представените данни могат да бъдат отнесени към предходни данъчни периоди преди 2011 г., но не и към процесните. Видно от нотариалния акт, при учредяването на правото на строеж върху имота съсобственици на УПИ XVII-436а с площ от 1 193,33 кв. м. са Ви-Веста Холдинг" ЕАД и Колос-1 АДСИЦ (след 2008 г. Инвестмънт Пропъртис /Ин-Пропъртис/ АДСИЦ). Според аргументите, нотариалният акт е относим и към спора за УПИ IX-436а с площ от 2 386,67 лв., но допълнителни доказателства в тази насока не са представени по делото. Релевантните към повдигнатия спор факти са изяснени последователно и са отчетени при постановяване на решението. Не са налице процесуални пропуски или несъответствие с фактическата обстановка и доказателствата по делото. Не е спорно обстоятелството, че преди ревизирания период съсобственици на УПИ XVII-436а от кв. 288 са Ви-Веста Холдинг" ЕАД и Колос-1 АДСИЦ в съотношение 2/1 в полза на жалбоподателя. Същото се установява и от представените разрешения за ползване СТ-05-1464 от м. декември 2009 г. за жилищните сгради в УПИ IX-436a и съответно СТ-05-1465 от м. декември 2009 г. за сградата в УПИ XVII-436а и представената справка от партидата на дружеството в имотния регистър (л. 455-477 от том 2 на дело 322/2018 г.). Видно от данните, след м. юни 2010 г., продавач на идеални части от разглежданите парцели е единствено Ви-Веста Холдинг" ЕАД. Поради тази причина решаващият съд е взел правилно решение да не кредитира изцяло заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза. Обосновани са мотивите, че съдържащите се в него резултати не са обективни, тъй като не е проследена надлежно промяната на собствеността. През ревизирания период жалбоподателят се явява единствен собственик, върху който пада законовото задължение за заплащане на ДНИ и ТБО за идеалните части от недвижимите имоти. Различието между притежаваните идеални части, установени от органите по приходите и от вещите лица по делото, произтича именно от тази особеност. Съобразявайки извършените с РА корекции по откритите партиди за всеки от двата недвижими имота, първоинстанционният състав е достигнал до правилно заключение в тази част на спора. Изложеното води до извод за недоказаност на твърдението, че след приключване на продажбите дружеството е запазвало незначителна част от правото на собственост върху земята. В разгледания казус не възниква двойно начисляване на данък и такса за имотите, които са били декларирани от последващите приобретатели по реда на чл. 14, ал. 1 ЗМДТ. Не могат да бъдат споделени оплакванията в касационната жалба за допуснати процесуални пропуски при оценката на доказателствата и нарушение на материалноправните разпоредби във връзка с определянето на задълженията за ДНИ и ТБО за периода 2011 г. - 2015 г. относно магазин 2 на [улица], гр. София с площ от 109.80 кв. м., за гаражи 8 и 9 на [улица], гр. София и относно извършените от дружеството преоценки на отчетната стойност на нежилищния имот с площ от 1 030 кв. м. - УПИ VII-96 от кв. 258, находящ се в местност Павлово - Бъкстон , гр. София. Видно от мотивите, първоинстанционният съд е издирил приложимите правила от счетоводните стандарти и разпоредбите от закона, обсъдил е установите при ревизията факти и ги е съпоставил с данните, получени от счетоводството на Ви-Веста Холдинг ЕАД. Правилно решаващият съд е приел, че счетоводното намаление на балансовата стойност на имота (УПИ VII-96 от кв. 258) с цената на правото на строеж не е правно регламентиран способ за обезценка на активи. Според счетоводните стандарти, отчитането на един актив по баланса на дружеството следва да отразява икономическата изгода от него. Възможността за бъдещи ползи от имота изключва отписването му изцяло от баланса на дружеството на основание учредяването на право на строеж. При ревизията и в хода на приключилите съдебни производства пред първоинстанционната и касационната инстанция до момента не е дадено логично обяснение за причината, поради която преоценката на имота, отразена на 31.12.2014 г., не се представя като доказателство. С оглед на това положение, съдът не е бил обвързан от констатациите в приетия при повторното разглеждане АУЗД 626823-1/20.07.2020 г., към който жалбоподателят се придържа в аргументите си. Следва да се отбележи, че разликата между цената на придобития УПИ VII-96 от кв. 258 в гр. София и правото на строеж е в размер на 19 835 лв. като за периода от 2010 г. до края на 2014 г. не е извършвана счетоводна преоценка или обезценка. Този факт се потвърждава и от вещото лице в експертизата, на което решаващият съд е обърнал внимание. Погрешно касаторът счита, че вследствие на сключената спогодба за удължаване на строителството от 20.07.2015 г. между страните Ви-Веста Холдинг ЕАД и ЗОК Надежда АД, промяна в отчетната стойност на имота не е била необходима. В съответствие с представените доказателства обосновано съдът е потвърдил формираната историческа цена на земята въз основа на всички разходи при дружеството (1 344 835 лв.) по данните от РА и счетоводните справки на дружеството, вместо отчетната стойност от подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ (1 124 925 лв.). Пред касационната инстанция се поддържат доводите за правилното определяне на ДНИ и ТБО за периода 2011 г. - 2014 г., съгласно данните от счетоводната експертиза. Както възражението, че при определяне отчетната стойност на недвижимите имоти от страна на Ви-Веста Холдинг ЕАД са спазени нормативните изисквания и счетоводни стандарти, така и липсата на подавани коригиращи декларации за имотите в съответствие с настъпилите промени в обстоятелствата, които съдът е разгледал, се твърди, че са в противоречие с крайното заключение за законосъобразност на РА. По този релевиран довод, настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да отбележи, че ДНИ и ТБО представляват публични задължения и декларацията по чл. 14 от ЗМДТ е относима и за двете задължения. Данъчната декларация има обвързващо действие и създава изискуемата правна връзка между обекта и субекта, както и произтичащите от това правни последици, съгласно ЗМДТ. По същността си данъчната декларация представлява частен писмен документ, съдържащ подписа на декларатора, обвързваща го от една страна, поради заплахата от наказателната отговорност за деклариране на неверни факти и обстоятелства (чл. 313, ал. 2 от Наказателния кодекс), но най-вече, поради необходимостта декларираните от него факти и обстоятелства да послужат при формиране на справедлива данъчна оценка и основа за определяне на данъка съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМДТ. Правилни са изводите на съда, че касаторът е имал възможност да нанесе съответните корекции в декларираните от самия него факти, релевантни за определяне на данъчната основа за облагане, за което няма данни по делото да е сторил. Наистина няма пречка при ревизията, както и в съдебното производство да бъдат установени различни факти от декларираните, но същите не могат да се основават само на обяснения и възражения на ревизираното лице, а следва да бъдат подкрепени с писмени доказателства. В съдебното производство е установено, че ревизиращите са се съобразили с представените доказателства, като не са кредитирали единствено извършените обезценки на активи, тъй като същите не са извършени по предвидения в закона ред. След извършените проверки по заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Заключението на решаващия съд е обосновано и се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК, следва да бъде направено препращане към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част. В ревизионния акт задълженията за ДНИ и ТБО за всички посочени по-горе имоти са определени в съответствие с чл. 11 ЗМДТ и чл. 67, ал.1 и чл. 71 ЗМДТ, като са съобразени периодите, в които дружеството е собственик на имотите, обект на облагане и подадените декларации по чл. 23, ал. 1 и чл. 27, ал. 2 от НОАМТЦУПСО. Предвид всичко изложено, обжалваното решение следва да се потвърди в неговата цялост като правилно и законосъобразно. При този изход от спора и надлежно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова следва да бъде присъдено в размер на 2 298,62 лв. - разликата между присъденото вече с Решение 10331/28.07.2020 г., постановено по адм. дело 5417/2020 г. по описа на ВАС, до пълния размер на възнаграждението от 5 467,27 лв. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,