Решение № 13621 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10498/2015 г.

Решение № 13621 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10498/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационнa жалбa от директора Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП против Решение № 1497 от 20.07.2015 г. постановено по адм. дело № 739 по описа на Административен съд П. за 2015 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-24-1401459-091-01/27.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П., потвърден с решение № 148/24.02.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" П. при Централно управление на Националната агенция за приходите. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение и за присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - "Автобусни превози П. баня" ООД гр. П. баня - не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема в нея установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 1497 от 20.07.2015 г. постановено по адм. дело № 739 по описа на АС П. за 2015 г. е отменен РА № Р-24-1401459-091-01/27.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П., потвърден с решение № 148/24.02.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" П. при ЦУ на НАП, с който е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 25 010 лв. по фактури, издадени от 1) от "Крос лимитед 94" ЕООД по 3 фактури от м. 08.2013 г. с предмет - "авточасти по спесификация", 2/ "Пенелопа билд 12" ЕООД по 5 фактури, издадени през м. 08.2013 г. с предмет - "авточасти по спесификация" и 3/ "Р. 2013" ЕООД по 5 фактури, издадени през м. 01.2014 г. с предмет - "авточасти по спесификация", начислени са и лихви за забава. За да отмени ревизионния акт в тази част, първоинстанционният съд е приел във връзка със спорния за делото въпрос относно реалността на извършените доставки, след поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-счетоводна експертиза, че по фактурите, издадени от посочените три лица, са налице осъществени доставки на стоки, настъпили са данъчни събития, поради което ДДС се явява начислен правомерно. Въз основа на този си извод съдът е приел, че издаденият РА е незаконосъобразен и го е отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Касаторът оспорва изводите на съда, считайки основно, че по делото не е доказано прехвърлянето на право на собственост върху стоките, предмет на фактурите, издадените фактури са фиктивни. Счита, че съдът не е направил анализ на доказателствата, касаещи липсата на данни за произхода на стоките, транспортирането им и предаването им, както и не е установена материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците. Счита за неустановени обстоятелствата относно предаването на стоките и използването им за икономическата дейност на РЛ. Касационните оплаквания са неоснователни. Същината на спора е относно наличието или липсата на данъчни събития по фактурите, издадени от "К. лимитед 94" ЕООД, "П. билд 12" ЕООД и "Р. 2013" ЕООД имащи за предмет стоки - авточасти по спесификация. Съгласно приложимия материален закон, тълкуван във връзка с чл. 178 и чл. 168 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС, основната предпоставка за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит е наличието на реално осъществена доставка на стоки и услуги. В конкретния случай, предмет на фактурите са авточасти, които са родово определени вещи по своя характер. Съгласно чл. 6 от ЗДДС, доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, като следва да се съобрази и нормата на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Следователно при спор за реалност на доставки на стоки, съдът дължи проверка преди всичко на фактите относно предаване, транспортиране и получаване на стоката между страните по пряката доставка, тоест дали стоките реално са преминали от владението на доставчика във владението на получателя. Въз основа на множеството събрани писмени доказателства, както и от заключението на ССчЕ съдът е направил обоснован извод за доказано доставяне и индивидуализация на процесните стоки. Към всяка от фактурите има издадена спесификация, с което стоките се явяват индивидуализирани и отделени по вид, количество и стойност от своя род. Установено е транспортирането на стоките с транспортите средства на РЛ. Притежаването на транспортни средства от РЛ е установено безспорно, както и изписването на гориво във връзка с всеки от превозите на части, за които съответно са издавани пътни листа. От заключението на съдебната експертиза е видно съответствието между издаваните пътни листа и товарителниците като превозни документи по всяка една от процесните фактури. Въз основа на товарителниците като превозни документи е установено приемо-предаването и съответно прехвърлянето на правото на собственост върху стоките, което е извършено в момента на натоварването им за превоза. Изводът е, че обратно на твърденията на касатора, действително се установява прехвърляне правото на собственост и разпореждане със стоките, предмет на спорните фактури по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, тоест настъпило е данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Въз основа на данните по т. 5 от неоспореното и прието заключение на ССчЕ е направено от съда и обоснован фактически извод за използване на получените стоки за икономическата дейност на РЛ, т. е. за последващи облагаеми доставки. Съобразно данните от редовно воденото счетоводство на РЛ, имащи поради това обстоятелство съответната формална доказателствена сила по смисъла на ЗСч, получените резервни части са завеждани аналитично и стойностно, което дава възможност да се установи влагането им в ремонта на индивидуализирани със своите регистрационни номера собствени на РЛ транспортни средства. Отделно от горното, в косвена подкрепа на релевантните за спора обстоятелства и оттам на направените изводи за реалност на доставките са и установените данни за облигационни отношения между страните, оформени с договори между РЛ и доставчиците "П. билд 12" и "Р. 2013" ЕООД. Установено е заплащането на всички стоки с ДДС от страна на получателя и РЛ. Установено е редовното осчетоводяване на стоките при РЛ, както и редовното счетоводно отчитане на операциите при доставчиците - включване в хронологични дневници за продажби, в СД по ЗДДС. Законосъобразно съдът се е позовал на цитираната от него практика на СЕС и е приел, че по делото няма данни и твърдения за данъчна измама, поради което липсата или наличието на кадрова, материална или техническа обезпеченост на доставчиците, вкл. и на установен произход на стоките от предходни доставчици, не са обстоятелства, имащи отношение към отговора на спорния въпрос и съответно не могат да влияят върху правните изводи относно правомерното начисляване на данъка и възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по преките доставки. По изложените съображения касационният съд намира, че решението на АС П., с което е отменен като незаконосъобразен РА е обосновано и законосъобразно. Оспореният съдебен акт като правилен следва да бъде оставен сила. Разноски: Съобразно изхода на спора на касатора не се дължат разноски за настоящото производство. Ответникът по касация не е претендирал разноски, няма данни да е направил такива, поради което в негова полза не се присъждат разноски. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,