Решение № 4438 от 29.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12062/2024 г.

Производство по чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Пловдив против решение 8534/10.10.2024 г. по адм. дело 681/2024 г. на Административен съд Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) Свети Георги ЕАД, гр. Пловдив, чрез адвокат Р. Владимирова изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор, с който моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно. Претендира разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

С решение 8534/10.10.2024 г. по адм. дело 681/2024 г. Административен съд Пловдив е отменил заповед за налагане на санкции РД-26-01-230/14.03.2024 г. на директора на РЗОК-Пловдив, с която на лечебното заведение, в качеството му на изпълнител по индивидуален договор 161331/26.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни клинични процедури с НЗОК са наложени санкции финансова неустойка, както следва:

-финансова неустойка в размер на 200,00 лева, на основание чл.457, ал.3 от НРД за МД за 2023 -2025 г., за нарушение по чл.231, т.8 от НРД за МД 2023-2025 г., във връзка с Част IX Последна страница от Указания за попълване на История на заболяването от Приложение 2 Първични медицински документи към НРД за МД 2023-2025 г., във връзка с чл.55, ал.2, т.5 от Закона за здравното осигуряване, констатирано в ИЗ 83231/2023 г. по КП 217.3 Оперативни процедури при множество счупвания на таза, горни и долни крайници

• финансова неустойка в размер на 200,00 лева, на основание чл.457, ал.3 от НРД за МД за 2023 -2025 г., за нарушение по чл.231, т.8 от НРД за МД 2023-2025 г., във връзка с Част IX Последна страница от Указания за попълване на История на заболяването от Приложение 2 Първични медицински документи към НРД за МД 2023-2025 г., във връзка с чл.55, ал.2, т.5 от Закона за здравното осигуряване, констатирано в ИЗ 83443/2023 г. по КП 217.3 Оперативни процедури при множество счупвания на таза, горни и долни крайници.

Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден в нарушение на материалноправните разпоредби, основание за неговата отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл.146, т.4 АПК.

Решението е правилно.

По делото е установено, че при реализирана тематична проверка по изпълнението на индивидуален договор 161331/26.10.2023 г. контролните органи на НЗОК да констатирали пропуски в документирането на дейностите по КП 217.3 Оперативни процедури при множество счупвания на таза, горни и долни крайници за два случая, изразяващи се в неотразяване на последна страница на ИЗ на дата и час на връчване на пациента на издадената му болнична епикриза.

Квалифицирали са нарушенията по чл.321, т.8 от НРД за МД 2023-2025 г. вр. с чл.55, ал.2, т.5 ЗЗО, приемайки, че изпълнителят на болничната помощ е нарушил изискванията за надлежно водене на медицинска документация и документооборота.

Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите.

Дата и час на изписване на пациента са отразени в издадената му болнична епикриза и са отразени в самата епикриза, която се прилага към последна страница на ИЗ и става неразделна част от медицинската документация към Историята на заболяването. Пропускът на лечебното заведение, изразяващ се в непопълване на последната страница на ИЗ относно датата и часа на връчване на болничната епикриза обосновано е ценен като несъществен. В медицинската документация към всяко от ИЗ са налице достатъчно данни, от които се установява получаването на епикризата срещу подпис.

Последната страница на ИЗ има две текстови полета: Изход от заболяването и Препоръки като в нито едно от тях не е предвидено поле за въвеждане на дата и час на връчване на епикризата. Правилно съдът е приел, че дори и да се приеме наличие на пропуск при попълване на реквизити от медицинската документация, то той е несъществен, за да бъде квалифициран като съставомерен, за да ангажира отговорността на лечебното заведение, чрез налагане на санкция финансова неустойка.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените и сторени от ответника по касационната жалба разноски, които съгласно доказателствата в тази насока(договор за правна защита и съдействие от 07.02.2025 г. и фактура 0000000455/17.02.2025 г.) възлизат на сумата от 200,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение