Решение № 15608 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7011/2017 г.

Решение № 15608 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7011/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Г., чрез пълномощника му адв. Л. В., срещу решение № 2445 от 11.04.2017 г., постановено по административно дело № 7271/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град, П. отделение, 38 състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 230 з-322 от 27.06.2016 г., издадена от началника на 06 Районно управление (РУ)–Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПK. Иска се отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде отменена като незаконосъобразна. В с. з. доводите се поддържат от адв. Башева, която представя и писмени бележки. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – началникът на 06 РУ-СДВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ковачев, оспорва същата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Представя писмени бележки, изготвени от юрисконсулт Цановска, също редовно упълномощена от ответника. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и счита съдебното решение за неправилно и подлежащо на отмяна. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като прецени доводите на страните и извърши служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Пред АССГ е оспорена заповед № 230 з-322 от 27.06.2016 г., издадена от началника на 06 РУ - СДВР, с която на жалбоподателя на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо и чл. 204, т. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. Наказанието е наложено, затова че на 19.04.2016 г. за времето от 13. 00 часа до 13. 30 часа Л. Г. - полицейски инспектор VI степен в група "Териториална полиция" - Красно село, сектор "Охранителна полиция" към 06 РУ-СДВР, не е заел охраната на 19 СОУ, находящо се на [улица], съгласно утвърдения график, цитиран в заповедта. Посоченото е прието за нарушение на основно задължение, вменено с т. 3 и т. 3. 2 от заповед № 513 з-61 от 06.01.2016 г. на директора на СДВР относно организацията и изпълнението на дейността на полицейските и младши полицейските служители в РУ на СДВР относно осъществяване на опазване на обществения ред, превенция и разкриване на правонарушения, списъци на учебни и детски заведения и графици за полицейско присъствие в "пиковите часове на деня" в районните училища, което съставлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за което на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗМВР - небрежност в служебната дейност е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три до шест месеца. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства и след като ги е обсъдил е приел за установено от фактическа страна, че със заповед № 513 з-61 от 06.01.2016 г. на заместник-директора на СДВР за организацията и изпълнението на дейността на полицейските и младши полицейските служители в РУ на СДВР са посочени задълженията им, в това число и тези по раздел II за опазване на обществения ред и безопасността на движението, превенция и противодействие на престъпността в определен списък на детски градини и учебни заведения. Началникът на 06 РУ-СДВР е утвърдил график за присъствие на служителите по училища, с цитиран номер, с цел обезпечаване на посочените в заповедта на директора на СДВР цели. Към момента на изготвяне на този график жалбоподателят е с постановено ЕР на ТЕЛК от 22.03.2016 г. с установена 50% трайно намалена работоспособност и указани противопоказни условия на труд - тежък физически и нощен труд, покриване на норми за физическа подготовка, участие в масови мероприятия. Същият е запознат с приетия график, като не е възразил по него. Съдът е проследил и етапите на дисциплинарното производство, като е установил, че същото е започнало с докладна записка от 21.04.2016 г., на началника на група ТП "Красно село" при 06 РУ- СДВР, с която е докладвано на началника на управлението, че на 19.04.2016 г., Г. се е намирал в сградата на управлението вместо да заеме охраната на 19 СОУ, съгласно утвърдения график за времето от 13. 00 часа до 13. 30 часа, като не е уведомил началника на групата за причината, налагаща идването му в сградата на РУ. В докладна записка от 26.04.2016 г., жалбоподателят е посочил, че е предупредил охранителя на 19 СОУ, че няма да присъства в училището, но при необходимост ще се яви за решаване на възникнал проблем, за което е оставил телефонния си номер. Посочил е също, че в процесния ден и време и бил при началника на районното управление, за да му бъде издадена служебна бележка, с оглед ЕР на ТЕЛК. Съдът е установил, че относно резултатите от проверката е изготвена справка от 04.05.2016 г., с която жалбоподателят е запознат, като в нея е посочено, че не е спазен графика, утвърден от началника на 06 РУ, с което е проявена небрежност в служебната дейност и е предложено налагане на наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. В становището в справката са отхвърлени възраженията на жалбоподателя, като е посочено, че необходимите му документи е следвало да бъдат получени след приключване на полицейското присъствие в района на училището. Жалбоподателят е депозирал писмено възражение, с което е заявил, че не е съгласен с изложеното в справката. Въз основа на справката е издадена оспорената заповед. При така установените данни, съдът от правна страна е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в законовоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материално-правните разпоредби. Приел е, че по делото е установено неспазване на заповед на ръководител, което съгласно чл. 194, ал. 2, т. 1 е възведено в дисциплинарно нарушение. Производството е образувано на основание докладна записка на прекия ръководител, съдържаща данни за неизпълнение на служебните задължения на Г., като съгласно чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198-200 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР производството може да започне без да е издадена нарочна заповед. Не са нарушени правата на защита на жалбоподателя, като са спазени чл. 207, ал. 7 и ал. 8 от ЗМВР и същият е запознат с изготвената справка за резултатите от проверката. От събраните доказателства, непротиворечиво е установено, че на 19.04.2016 г. Г. не е заел охраната на посоченото училище, като във времето, в което е следвало да бъде в него, същият е бил в сградата на 06 РУ-СДВР. С посоченото несъмнено е установено неизпълнението на служебните задължения, като нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. По повод възраженията на служителя, съдът е посочил, че от доказателствата не е установено даването на разрешение за отклонение от графика. Г. е следвало да съобрази и ползването на регламентирата обедна почивка по време извън дежурството. Съдът е отхвърлил като неотносимо и възражението, че по време на дежурството не са настъпили тежки и непоправими последици, тъй като се касае до обезпечаване на безопасността на движението и превенция на престъпления с висока степен на обществена опасност в и около учебните заведения, в пиковите часове, когато рисковете от посегателства и правонарушения от и срещу малолетни и непълнолетни са най-големи. По тези съображения е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено като материално незаконосъобразно и необосновано. Съдът не е съобразил, че макар в заповедта да е посочено, че органът е преценил настъпилите от нарушението последици, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител, по административната преписка липсват доказателства това да е сторено. Както в оспорената заповед, така и в който и е друг документ в преписката липсват констатации и мотиви относно последиците от извършеното нарушение, оценка на цялостното поведение на служителя, обстоятелствата при които е извършено същото и всички други обстоятелства, относими към преценката по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Съдът необосновано е отхвърлил вързажението, че липсват каквито и са последици от деянието, като е приел че това обстоятелство е неотносимо. Напротив, това е основен елемент от преценката по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, относим към тежестта на нарушението. Същото безспорно е установено, но става дума за незаемане на охраната за много кратък период от време - половин час, като полицейският служител е предупредил охранителя в училището за обстоятелството, че не може да се яви, и е оставил телефон за връзка за реакция при нужда, т. е. взел е мерки от отсъствието му да не настъпят вредни последици. Страните не спорят, че действително не са настъпили вредни последици от деянието. Както дисциплинарно разследващия орган, така и дисциплинарно наказващия орган не са събрали доказателства и не са обсъдили цялостното поведение на служителя и изпълнението до този момент на служебните му задължения. При липсата на доказателства, следва да се приеме, че не е опровергано твърдението на жалбоподателя, че до издаването на обжалваната заповед няма наложени други наказания. В тази връзка, съдът необосновано е приел, че дисциплинарнонаказващия орган е взел предвид цялостното поведение на държавния служител. Такава преценка не е извършена. По отношение обстоятелствата, при които е извършено нарушението също така не е отчетено, че служителят е бил в сградата на самото районно управление. В обобщение, дисциплинарно наказващия орган не е изложил никакви мотиви, както относно вида на наложеното наказание и защо не счита, че не се касае за маловажен случай, нито е изложил мотиви защо наказанието е наложено в максималния размер от шест месеца, предвиден в чл. 199, ал. 2 от ЗМВР. Съдът необосновано е приел, че е извършена преценката по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, съответно неправилно е приложил и материалния закон. Предвид изложеното настоящият състав намира, че изводът на първоинстанционния съд, че обжалваната от Георгиев заповед е постановена при спазване на изискванията на материалния закон е неправилен, съответно обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено при неправилно приложение на закона и необосновано. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не са налице допуснати процесуални нарушения, настоящият състав следва да се произнесе по спора по същество след отмяната на съдебното решение. С оглед изложените мотиви за неправилност на обжалваната заповед, следва да бъде постановено ново решение по същество, с което обжалваната от Георгиев заповед бъде отменена, като постановена при допуснати нарушения на административнопроизводствени правила - липса на мотиви и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, възлизащи на 15 лева общо заплатена държавна такса - 10 лв. за първоинстанционното производство и 5 лева за касационното производство и 200 лв. заплатена сума за адвокатски хонорар, за един адвокат за касационното производство, действително внесена, видно от договор за правна защита и съдействие от 26.09.2018 г. Не са представени доказателства за други разноски в първоинстанционното производство. Възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар е неоснователно, тъй като същият е дори под предвидения в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,