Решение № 138 от 7.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1080/2011 г.

Решение № 138 от 7.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1080/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата на подсъдимия Н. Ю. И. против решение № 317 от 21.12.2010 г. по внохд № 333/2010 г. на Великотърновски апелативен съд. Касационната жалба е изготвена саморъчно от подсъдимия Н. И. и съдържа оплакване, че е осъден за престъпление грабеж, което не е извършил. Искал е да изнасили пострадалата, за което се е признал за виновен, но не е могъл да се възбуди и затова е имал само блудствени действия. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В съдебно заседание жалбата се поддържа от служебния защитник, който представя и писмени бележки в които излага съображения и за явна несправедливост на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 24.09.2010 г. по нохд № 448/2010 г., Ловешки окръжен е признал подсъдимия Н. Ю. И. за виновен в извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. б. "а" и "б"и вр. с чл. 58а НК е осъден на четири години и единадесет месеца лишаване от свобода. Осъден и по чл. 150, ал. 2, вр. с ал. 1 и чл. 58а НК на една година и единадесет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено общо наказание от четири години и единадесет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК е определено общо наказание по тази присъда и наказанието по нохд № 4472/2009 г. на Плевенски районен съд, в размер на четири години и единадесет месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 24 НК е увеличено с още една година, което да изтърпи при първоначален "строг" режим, в затворническо общежитие от закрит тип. По жалба на подсъдимия И., само за явна несправедливост на наложеното наказание, с решението на Апелативния съд присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред първата инстанция е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият И. е признал изцяло фактите изложени в обвинителния акт и се съгласил да не се събират нови доказателства. Налице е валидно самопризнание на подсъдимия, разяснени са му последиците от него и той е манифестирал, че ги съзнава и е съгласен с тях, както и правилно е извършена преценката по чл. 372, ал. 4 НПК. При постановяването на осъдителната присъда са обсъдени и правилно решени въпросите по чл. 301 НПК. Възраженията в жалбата на подсъдимия И., че е осъден за престъпление което не е извършил са голословни и нереални, защото са напълно несъвместими с признатите от него факти, подкрепени от събраните в досъдебното производство доказателства. На л. 101-102 от дознанието е привлечен в качеството на обвиняем за извършени от него престъпления при условията на опасен рецидив по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4 НК и по чл. 150, ал. 2, вр. с ал. 1 НК. В обстоятелствената част на обвинителния акт подробно са описани обективните и субективни елементи на тези престъпни състави. Изписани са съгласно изискванията на закона и в диспозитивната част. В пределите на признатите фактически положения по обвинителния акт, съдът е изложил своите правни изводи по приложението на закона. При проверката не се установи окръжният съд да е нарушил нормативната уредба по глава 27 НПК за съкратеното съдебно следствие. Съгласно протокола от съдебното заседание проведено на 24.09.2010 г., съдът е дал ход на делото при условията на чл. 371, ал. 2 НПК. Към тази процедура съдът е пристъпил след изслушване на подсъдимия И., който е заявил, че се признава за виновен, поддържа показанията които е дал на досъдебното производство и пред съдия от Окръжния съд както и това, че е извършил престъпленията за които е обвинен. Съгласил се е делото да продължи по този ред с ясното съзнание, че самопризнанието ще се ползва при постановяване на присъдата. Налице са били всички предпоставки за прилагане на това диференцирано производство, стриктно е празен регламентирания ред за неговото допускане и провеждане и присъдата е постановена в съответствие с изискванията на чл. 372, ал. 2 и 3 НПК. Изложеното в жалбата твърдение е некоректно, поради това и служебният защитник не излага никакъв довод в негова подкрепа. Изложеното от него оплакване за явна несправедливост на наказанието и изложените обстоятелства в тази насока не следва да бъдат обсъждани, след като в жалбата такова касационно основание не е посочено. Поради липса да други доводи в жалбата които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,