Решение № 8243 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6681/2015 г.

Решение № 8243 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6681/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР, отменен с ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г./ във вр. § 15, ал. 1 от ПЗР на ЗМВР. Образувано е по касационна жалба на К. М. М. срещу решение № 687/8.04.2015 г., постановено по адм. дело № 897/2014 г. по описа на Административен съд - Б.. К. навежда доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено като недопустимо и делото да се препрати на Административен съд - В., или решението да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, алтернативно - решението да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което да се отмени постановения административен акт. Претендира присъждане на съдебни разноски, направени пред двете инстанции. Ответната в производството страна - началник на сектор "Регионален координационен център" към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Б. при ГДГП - МВР в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и иска същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на първоинстанционното решение. Намира същото за правилно, постановено при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на К. М. М. - старши полицай в сектор "Регионален координационен център" при регионална дирекция "Гранична полиция" - Б. към Главна дирекция "Гранична полиция" на МВР, служител категория "Е", I степен, оператор с работно място "К. - Г.", против заповед № 197/29.01.2014 г. на началника на сектор РКЦ - Б., с която на основание чл. 224, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 3 и чл. 228, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (отм. бр. 53/27.06.2014 г.), във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР (отм.), на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" - за срок от 6 (шест) месеца - за това, че е нарушила разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 - 4 от Инструкция № Iз-1455/31.07.2013 г. за способите и организацията за осъществяване на наблюдението на държавната граница на Р. Б. (Инструкцията), както и правилата, установени с т. 14.2, т. 14.3 и т. 14.7 от заповед рег. № 1349/25.07.2013 г. на директора на РДГП, изменена със заповед № 2573/20.12.2013 г. на директора на РДГП. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд напълно споделя изложените в обжалваното решение фактическа обстановка и правни изводи, поради което счита, че не следва да се преповтарят. Неоснователни са доводите за недопустимост на оспореното решение. Процесуално недопустими съдебни решения са тези, при които е нарушено диспозитивното начало. Това са решения постановени при липса или при ненадлежно упражняване на правото на жалба, при последващо отпадане на правото на жалба, както и решенията, излизащи извън рамките на поисканата защита. В конкретния случай горните хипотези не се установяват по делото. Касационната инстанция намира, че нормите на чл. 133 от АПК във вр. чл. 9, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 10 във вр. чл. 13а ЗМВР (отм.) във вр. чл. 10, ал. 3 от Правилника за приложение на ЗМВР (отм.) са правилно установени и анализирани, при което законосъобразно е определена местната подсъдност на спора и първоинстанционното решение е постановено от Административен съд - Б.. Необосновани са възраженията на касатора досежно некомпетентността на дисциплинарнонаказващия орган. Решаващият съд правилно е приел, че заповедта е издаден от компетентен орган. Правната регламентация, уреждаща компетентността на наказващия орган, се съдържа в чл. 226, ал. 1, т. 3 и чл. 228, т. 4 от ЗМВР (отм.). Наложеното наказание е по чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (отм.), а издателят на заповедта - началник сектор РКС в ГД "ГП" при МВР (структура, в чиито състав е включен и жалбоподателя), е компетентен по силата на чл. 228, т. 4 от ЗМВР (отм.) и Класификатора на длъжностите в МВР. Правилно е преценено, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, е издадена в законоустановения срок. Съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.), дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Ирелевантни са аргументите на касатора относно липсата на вредоносни последици от факта на неизползване на въпросната термовизионна камера, предвид обстоятелствата и характера на извършеното нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителката. Следва да се има предвид, че настъпилите от нарушението вредни последици са едно от обстоятелствата, които се преценяват при определяне вида и размера на наказанието, а не елемент от фактическия състав на самото нарушение, който следва да се докаже, за да е налице основанието за налагане дисциплинарно наказание. В случай на настъпили вредоносни последици от неизпълнение на задълженията по чл. 42, ал. 1, т. 3 - 4 от Инструкция № Iз-1455/31.07.2013 г. за способите и организацията за осъществяване на наблюдението на държавната граница на Р. Б., то нарушението би било квалифицирано по друг текст и респективно наложеното наказание, би било от различен вид и съответно на извършеното по тежест. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 - 4 от Инструкцията, операторите на системите за видеонаблюдение, на радиолокационните станции, на интегрираните и автоматизираните системи за наблюдение в ЛКЦ са длъжни да извършват търсене, откриване, опознаване, класификация и следене на обектите, като използват най-ефективно възможностите на техническото средство за наблюдение, да събират и анализират информацията от наблюдението и постъпващите други сведения, свързани с оперативната обстановка. Решаващият съд правилно не е кредитирал твърденията на наказаната служителка, че не е използвала термовизионната камера за наблюдение, предвид гъстата мъгла в зоната на СПТН и принципната невъзможност на термовизионната камера да работи в такива условия. Твърденията за мъгла са опровергани от представената справка от НИМХ - филиал В. при БАН, според която времето през нощта на 03/4.01.2014 г. е било ясно, до 07:00 часа на 4.01.2014 г., когато е установена слаба мъгла над морето. В конкретния случай, въпреки нормативно установеното задължение да използва по най-ефективен начин ИСН (т. е. всички възможни компоненти) и ясното време в интервала 03:00 - 06:00 часа на 4.01.2014 г., през време на дежурството си на СПТН служителката не е използвала като средство за наблюдение термовизионната камера, за да идентифицира и следи отчетените от системата множество радарни отметки (възможни материални обекти), наподобяващи смущения, продължителността на наблюдение на някои от които е била значителна (над един астрономически час - напр. отметка № 36). Настоящата инстанция не установява твърдяното от касатора противоречие в заключението по приетата експертиза. Експертизата е възложена, заключението е представено и оценено, съобразно правилата на чл. 195 - чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като действията на съда са подробно описани и обосновани в протокол от съдебно заседание, проведено на 12.09.2014 г. При преценката на съвкупния доказателствен материал, настоящият състав споделя извода на решаващия съд за липсата на данни за техническа неизправност на камерата в нощта на 03/4.01.2014 г. За липсата на допълнителни действия по непосредствено наблюдение и идентифициране на обектите от служителката са изискани и получени докладни записки от 7.01.2014 г., от 15.01.2014 г. и писмено обяснение от 20.01.2014 г. В обясненията й неизползването на термовизионната камера е обосновано с наличието на гъста мъгла в района на стационарен пост за техническо наблюдение (СПТН), която била установена от нея визуално. Преценката е извършена от служителката и определена от нея като безпредметно използване на камерата, поради влошена видимост. Доводът за негодност на термовизионната камера е изложен за пръв път от служителката в жалбата й до административния съд. Той не се съдържа в двете докладни записки и в писменото обяснение, депозирани от нея по повод извършената проверка на системата за визуализиране на корабния трафик (TDS). Неоснователни са доводите на касатора за недоказаност на нарушението. Нарушението е безспорно установено. При постановяване на обжалваното решение са обсъдени всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях са приети за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. В случая установеното по делото нарушение не се опровергава и пред касационната инстанция, а това обосновава извод за правилност на съдебния акт и законосъобразни правни изводи на първоинстанционния съд. Правилно съдът е посочил, че цитираните текстове, заедно с изложените в заповедта и цитираните в нея документи и факти индивидуализират недвусмислено и в достатъчна степен извършеното нарушение. С оглед на гореизложеното се налага извод, обуславящ съответствието на заповедта с инкорпорираните в нея материалноправни норми. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. При осъществяване на правораздавателната дейност на решаващия съд не са допуснати и твърдяните нарушения на производствените правила - доказателствения материал е анализиран поотделно и в неговата съвкупност, а всички доводи и възражения на страните са обсъдени и правилно преценени. От първоинстанционният съд правилно е разпределена и доказателствената тежест между страните, обсъдени са доводите им и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, проверена е законосъобразността на заповедта на всички основания по чл. 146 от АПК, с което е изпълнено и задължението по чл. 168, ал. 1 от АПК. С оглед на изложеното настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,