Решение № 3963 от 12.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Ш. Садула чрез адв.В. Челебиев от АК-Хасково против решение 577/09.08.2022 год. постановено по адм. дело 501/2022 год. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 1012-26-190-1/11.05.2022 год. на Директора на ТП на НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Садула срещу разпореждане [номер] 7прот.Y01128 от 01.04.2022 год. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и отмяна на издадения административен акт. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Директорът на ТП на НОИ Хасково чрез процесуален представител юрисконсулт Запрянова в писмено становище излага доводи по съществото на спора като намира касационната жалба за неоснователна. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение 1012-26-190-1/11.05.2022 год. на Директора на ТП на НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Садула срещу разпореждане [номер] 7прот.Y01128 от 01.04.2022 год. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково, с което на основание чл.68, ал.3 от КСО във връзка с §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 29.04.2021 год. (датата на подаване на заявление за пенсия 2113-26-63). Спорен от правна страна е въпросът досежно началната дата на отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст като се претендира отпускане от датата на подаване на заявление Ц2113-26-1899/12.11.2020 год. За да отхвърли жалбата административният орган е приел, че по заявлението от 12.11.2020 год. е издадено разпореждане [номер]-2140-26-215/11.03.2021 год., с което е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ. Разпореждането е обжалвано от лицето пред Директора на ТП на НОИ Хасково, който с решение 1012-26-202/12.05.2021 год. е оставил без разглеждане жалбата като подадена след преклузивния срок за оспорване. Решението не е обжалвано пред съда. На 29.04.2021 год. Садула подава ново заявление 2113-26-636 с ново искане за отпускане на лична пенсия за ОСВ с приложени към него документи доказващи осигурителен стаж и доход. С разпореждане [номер]-2140-26-783/20.10.2021 год. пенсионният орган е отказал отпускане на пенсия за ОСВ. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ, който с решение 1012-26-473-1/16.11.2021 год. е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението на директора на ТП на НОИ Хасково е обжалвано пред Административен съд Хасково, който с решение 138/02.03.2022 год. постановено по адм.д. 1213/2021 год. го е отменил и е върнал преписката на органа като са дадени задължителни предписания. Именно в следствие на новото произнасяне от органа е постановено обжалваното пред първата инстанция решение 1012-26-190-1/11.05.2022 год. на Директора на ТП на НОИ Хасково, с което е отпусната лична пенсия за ОСВ считано от 29.04.2021 год.-датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия. При така установеното административният орган е приел, че пенсията на Садула следва да се отпусне от датата на подаване на второто заявление за отпускане на пенсия съгласно чл.94, ал.1 от КСО, а именно 29.04.2021 год. Административен съд Хасково след анализ на съвкупния доказателствен материал е приел жалбата на Садула за неоснователна. Изложил е мотиви за съответствие на административния акт с материалния закон и липса на допуснати процесуални нарушения. Съгласно нормата на чл.94, ал.1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2 месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2 месечния срок от придобиване на правото пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. В конкретния случая първоначалното заявление за отпускане на пенсия е подадено на 12.11.2020 год. като е претендирано право на пенсия от 23.10.2020 год. По това заявление обаче е постановен отказ за отпускане на пенсия. Отказът е обжалван, но производството е прекратено поради недопустима жалба. Пенсията се отпуска от датата на придобиване на правото, но само при наличието на редовно заявление. Производството по заявлението от 12.11.2020 год. е приключило. Пенсията отпусната по обжалваното пред първата инстанция разпореждане е отпусната във връзка със заявление от 29.04.2021 год. и поради тази причина пенсията е отпусната от тази дата. При тези мотиви първоинстанционният съд като е приел, че жалбата на Садула е неоснователна, а решението на Директора на ТП на НОИ Хасково е правилно и законосъобразно е оставил оспорването без уважение. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган обусловили издаването на обжалвания акт като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Съгласно чл. 94, ал. 1 КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2 месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2 месечния срок от придобиване на правото пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Наведените от касатора доводи относно неправилно приложение от органа и от съда на нормата на чл.94, ал.4 от КСО са неоснователни. Както правилно е приел първоинстанционният съд по заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ подадено от лицето на 12.11.2020 год. е постановено разпореждане, с което е отказано отпускането на такава. Този отказ е обжалван, но директорът на ТП на НОИ Хасково е оставил жалбата без разглеждане като просрочена. С решението на административния орган производството е приключило. С подаване на заявлението от 29.04.2021 год. от лицето е инициирано ново производство, в което е постановено обжалваното пред първата инстанция решение. Правилно Административен съд Хасково е приложил втората хипотеза на чл.94, ал.1 от КСО и е отхвърлил жалбата срещу решението, с което пенсионният орган е отпуснал пенсията на Садула от 29.04.2021 год. В касационната жалба не се сочат обстоятелства водещи до промяна на изводите формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите посочени като правно основание за неговото издаване чл. 94, ал. 1 във вр. чл. 68, ал. 3 от КСО, обуславящи разпоредените правни последици. Съобразно наличните данни административният акт на цитираното в него фактическо и правно основание правилно е приет от първоинстанционния съд за законосъобразен. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Искане за присъждане на разноски са направили и двете страни. С оглед изхода на спора съдът намира искането на процесуалния представител на ответника по касация за основателно по отношение на претендираните разноски за касационната инстанция. Видно от решението на административния съд за първата инстанция същият е присъдил дължимите разноски на ТП на НОИ Хасково. В тази връзка следва да се осъди Ш. Садула да заплати на ТП на НОИ Хасково разноски за касационната инстанция в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд състав на шесто отделение