Решение № 6348 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 739/2009 г.

Решение № 6348 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 739/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с § 4 от ПЗР на АПК, във вр. с чл. 131 и следв. от Данъчния процесуален кодекс (ДПК - отм.), във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената касационна жалба от "АГРОШИПИНГ" ЕООД - гр. Варна чрез управителя и представляващ дружеството Ташко Павлов Павлов срещу Решение № 727 от 27.11.08 г. на Варненския окръжен съд, постановено по адм. д. № 84/05 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ДРА № 620/07.10.04 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Варна, в обжалваната и потвърдена с Решение № 1234/23.12.04 г. на Регионален данъчен директор при РДД - гр. Варна част. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съществените процесуални нарушения се изразяват в необсъждането от съда на представените от "Черно море 95" - ЕООД пред данъчния орган в хода на ревизията писмени доказателства, както и в това, че е основал решението си на констатация на вещото лице по непоставена задача. Решението е постановено срещу дружеството, като е посочен предишният собственик и старият адрес. Твърди се, че неправилно е приложен материалният закон, тъй като жалбоподателят е изряден данъчен субект, който е спазил законовите изисквания. Той не може да следи за допуснати нередности от срана на неговите доставчици. Установено е, че стоката е налице и е реализирана. За същите периоди на доставчиците са били направени ревизии и данъчните органи са могли да се снабдят с всички документи, които са им необходими. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ДРА. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, както и приложението на материалния закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред ВОС е бил ДРА № 620/07.10.04 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Варна, в обжалваната му част, потвърдена с Решение № 1234/23.12.04 г. на Регионален данъчен директор при РДД - гр. Варна. За да отхвърли жалбата на "АГРОШИПИНГ" - ЕООД - гр. Варна, ВОС е изложил следното в мотивите на своето решение: Законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди м. септември и м. октомври 2000 г. по фактури, издадени от "Транс ойл" - ЕООД, ЕТ "Тони - М - Стоян Тунчев" и "Черно море 95" - ЕООД на осн. чл. 6 и чл. 64, т. 2 във вр. с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). От доказателствата, съдържащи се в данъчната преписка и останалите събрани по делото доказателства не може да се установи дали доставчиците са осчетоводили и отразили в счетоводствата си дължимия ДДС по процесните фактури като задължение към бюджета. Жалбоподателят в хода на съдебното производство не е ангажирал доказателства, оборващи констатациите в ДРА относно ненамирането на доставчиците на декларираните данъчни адреси и липсата на начисляване на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Вещото лице по назначената ССЕ не е могло да установи контакт с нито един от доставчиците и да извърши проверка на счетоводните им документи. Законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период м. октомври 2002 г. по фактура № 265/25.10.02 г., издадена от "Житен дар" - ЕООД на осн. чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), поради непредставяне от страна на доставчика на доказателства за реалното извършване на доставката по смисъла на чл. 6 от закона и за начисляване на данъка в изпълнение на разпоредбата на чл. 55, ал. 6, във вр. с чл. 64, т. 2. Разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) изисква представяне на доказателства за извършването на доставката и за счетоводна отчетност във връзка с нея. Такива не са били представени нито в хода на ревизията от доставчика, нито от жалбоподателя в производството по съдебно обжалване на ДРА. Неоснователен е доводът на касатора за незаконосъобразност на ДРА в частта му, в която е прибавена към определеното данъчно задължение сумата от 79 190.96 лв., представляващ деклариран, но невнесен ДДС по СД. Когато определя резултата за всеки данъчен период, данъчният орган посочва дължимите данъчни задължения, в т. ч. и декларираните, но невнесени и допълнително установените при ревизията. Касационната жалба е неоснователна. В хода на данъчната ревизия чрез надлежно изготвени протоколи за посещения на данъчните адреси е установено, че изброените по-горе доставчици на жалбоподателя не са открити на декларираните от тях данъчни адреси. Не са събрани доказателства относно начисляването на данъка по процесните фактури от доставчиците съгласно изискването на чл. 55, ал. 6 от закона и относно реалното извършване на доставките. След подаването на жалбата срещу ДРА от страна на Ивайло Боянов като представляващ "Черно море 95" - ЕООД са представени в ТДД - Варна фактури, издадени му от предходен доставчик - "Интерпетролеум енд Партнърс" - ООД. По отношение на тях в решението на Регионалния данъчен директор е посочено, че не доказват начисляване на данъка в счетоводството и осъществяването на доставките на жалбоподателя. Правилно е посочено в мотивите на съдебното решение, че доказателства относно отразяването на данъка по процесните фактури като задължение към бюджета от доставчиците в техните счетоводства, съответно - начисляването на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) не са събрани и в хода на съдебното производство, т. е. предпоставката по чл. 64, т. 2 от закона за признаването на жалбоподателя на правото на приспадане на данъчен кредит не е налице. Неоснователен е доводът на касатора относно това, че съдът се е позовавал на заключението на вещото лице. С молба от 19.10.06 г. жалбоподателят е поискал назначаване на ССЕ и е поставил задачи на вещото лице. В т. 3 от същата задачата е да се установи начислен ли е данъкът от доставчиците по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС в т. ч. отразен ли е като задължение към бюджета в счетоводствата им, като за целта се извърши проверка на данъчните досиета на фирмите. В отговор на така поставената задача вещото лице е посочило, че за да се установи дали е начислен дължимият ДДС, следва да се извърши проверка на счетоводните регистри при доставчиците, но то не е успяло да се свърже с нито един техен представител или упълномощено лице и поради това не е възможно да провери счетоводните им регистри и да отговори на поставения въпрос. В хода на съдебното производство са представени два ДРА на двама от преките доставчици - "Черно море 95" - ЕООД и на ЕТ "Тони-М-Стоян Тунчев", обхващащи процесните периоди от време. В същите липсват констатации относно издадените от тях на жалбоподателя фактури, за включването им в дневниците за продажби и отразяването на данъка в подадената СД, поради което не може да се направи извод за доказано начисляване на ДДС. За данъчните органи няма законово установено задължение при извършването на ревизия на определен данъчен субект да се снабдят с преписи от всички техни счетоводни документи и да ги съхраняват, съответно-използват при извършването на ревизии на техни доставчици или на получатели по доставки, за които те са издали данъчни фактури. Доказателствата следва да бъдат събрани по установения процесуален ред в хода на извършваната ревизия. Начисляването на данъка от доставчика е предпоставка за признаването на право на приспадане на данъчен кредит на получателя, предвидена в чл. 64, т. 2 от ЗДДС и тази предпоставка следва да е доказана чрез допустимите доказателства. Независимо от това, че жалбоподателят няма вина за ненамирането на доставчиците си и невъзможността да бъде проверено счетоводството им, само обстоятелството, че процесните фактури са надлежно счетоводно отразени от него, не е достатъчно, за да се признае правото му на данъчен кредит. Правилен е и изводът на съда, че не са събрани доказателства, установяващи реалното изпълнение на доставките. Вещото лице е констатирало в своето основно заключение, че са извършени плащания по фактурите от жалбоподателя, според издадените платежни нареждания и касови бонове от ЕКАФП, както и че според счетоводните записвания при жалбоподателя, стоката, получена от него, е реализирана чрез осъществени последващи продажби на различни клиенти, за което има издадени фактури. Извършеното плащане на данъчната основа и ДДС, както и последващата реализация на стоката, действително представляват обстоятелства, които имат значение при установяването на реалното осъществяване на доставките. Основното в случая обаче е това дали именно от доставчика, издал данъчните фактури, са доставени на жалбоподателя конкретните стоки и са извършени съответните услуги. Доколкото в случая се касае за доставка на горива и транспортни услуги, изискващи наличието на специфични транспортни средства, за доказването на реалността на тези доставки е необходимо да се установи, че доставчикът е разполагал както със стоката така и с необходимите транспортни средства за да я достави. Във връзка с доставките от "Черно море 95" - ЕООД на бензин А 91, бензин А 95 и дизелово гориво по фактурите, издадени през м. септември 2000 г., при административното обжалване са представени фактури за закупуване на такива горива, издадени от "Интерпетролеум енд Партнърс"-ООД на "Черно море 95"-ЕООД. В съдебното производство жалбоподателят е представил и нареждания за експедиция на готова продукция от "Лукойл България"-ЕООД на "Интерпетролеум енд Партнърс" - ООД. Според допълнителното заключение на вещото лице, нарежданията за експедиция съответстват по дати и количество на горивата на издадените от "Черно море 95" - ЕООД на жалбоподателя фактури, но не и на издадените от "Интерпетролеум енд Партнърс" - ООД на "Черно море 95" - ЕООД, част от които са от м. август 2000 г. Въпреки съвпадението на датите и количеството, тези нареждания за експедиция установяват доставка на "Интерпетролеум енд Партнърс" - ООД, но не и такава, осъществена от "Черно море 95" - ЕООД на жалбоподателя. Вярно е, че тези доказателства не са обсъдени подробно от първоинстанционния съд, но това не обуславя наличието на допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото не води до различни правни изводи. От страна на жалбоподателя е представено съобщение за доброволно изпълнение по изп. д. № 23921/03 г. за принудително събиране на публични държавни вземания, установени със справки-декларации (чл. 137, т. 1, б. "б" ДПК) - за м. ноември 2002 г. - главница 3231.59 лв. и лихва 564.11 лв.; за м. април 2003 г. - главница - 16 717.68 лв. и лихва - 2 161.67 лв.; за м. май 2003 г. - главница 2 406.67 лв. и лихва - 282.61 лв. ; за м. юни 2003 г. - главница - 21 514.38 лв. и лихва - 2314.78 лв. С разпореждане от 03.09.04 г. на публичния изпълнител към РД - Варна на АДВ производството по посоченото изп. дело е прекратено на осн. чл. 187, ал. 1, т. 4 от ДПК (отм.) поради несъбираемост. Според жалбоподателя, тези задължения не следва да се установяват повторно с ДРА. Настоящият съдебен състав приема за правилно приетото от съда, че няма законова забрана с ДРА да се установяват задължения за същите данъчни периоди, за които има подадена СД от ДЗЛ в по-голям размер от декларирания. Още повече, че в ДПК е предвидена процедура, по която могат да бъдат изменени вече установени с влязъл в сила данъчен акт данъчни задължения. Обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение е посочен като представляващ дружеството предишния му управител и стария адрес на управление не обосновава незаконосъобразност на решението и не е основание за неговата отмяна. Касае се за фактическа грешка, която може да бъде отстранена в отделно производство по предвидения в ГПК за това ред. С оглед на изложеното, обжалваното решение на Варненския окръжен съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отд.