Решение № 6894 от 23.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ А. Георева-Тонина срещу Решение 671/14.09.2022 г. на Административен съд (АС) Пазарджик постановено по адм. дело 272/2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ЕТ А. Георева-Тонина срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 2020 г., за кампания 2019 г. с изх. 01-6500/2387#3 от 11.02.2022 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), наричан за кратко Акт изх. 01-6500/2387#3 от 11.02.2022 г., и ЕТ А. Георева-Тонина е осъден за заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, тъй като счита, че е постановено в нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3, АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени доказателства, а част от тях е тълкувал превратно. Излага и подробни съображения в подкрепа на становището си, че решението е неправилно, защото е постановено и при незаконосъобразни правни изводи относно установените факти, както и при такива, несъответстващи на доказателствата по делото. Подробно излага за кампании 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. какви сертификати са издадени на ЕТ, кога са заявени процесните парцели 52221-1051-31-1 и 5221-1051-8-1, какъв е техният статус, кога и с какъв код са заявени за подпомагане за първи път, кога изтича периодът им на преход и съответно кога следва да се представи сертификат за биологична продукция от тези парцели. Моли обжалваното решение да се отмени. Представя писмено становище. Претендира разноски съобразно представен списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Чавдаров. Ответникът по касация - Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмена защита. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и съдебни разноски за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. Кочев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на контрол пред АС Пазарджик е бил Акт изх. 01-6500/2387#3 от 11.02.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, за кампания 2019 г., с който е прекратен поетият от ЕТ А. Георева-Тонина ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие, поради неизпълнение на задълженията на чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба 4/2015 г., Наредбата), а именно не са спазени изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредбата. Първоинстанционният съд от фактическа страна е установил, че по заявление подадено за кампания 2015 г., с Уведомително писмо изх. 02-130-2600/295 от 24.02.2016 г. ЕТ А. Георева-Тонина е била уведомена, че е била одобрена за участие по мярка 11 Биологично земеделие за площ в размер 34,34 ха. Всички заявени парцели са в преход. През 2016 г. ЕТ А. Георева-Тонина е увеличила обема на земеделското стопанство и е включила допълнителни площи. С Уведомително писмо изх. 03-130-2600/3504 от 25.12.2016 г. е уведомена, че за кампания 2016 г. е одобрена за участие по мярка 11 Биологично земеделие за площ 248,07 ха. ЕТ А. Георева-Тонина има сключен договор за контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични продукти с Балкан Биосерт ООД. Контролиращото лице е издало сертификати за произведената продукция за кампании 2016 г., 2017 г., 2018 г. и решение за сертификация на биологичното производство на ЕТ А. Георева-Тонина за 2019 г. , коригирано към 10.02.2020 г. Със Заявление за подпомагане за кампания 2018 г. ЕТ А. Георева-Тонина е декларирала да подпомагане площи, сред които и парцели 52221-1051-33-1 землище Ново село, заявена култура слънчоглед, заявена площ 0,40 ха, код на агроекологична дейност БР10; 52221-1051-36-1 землище Ново село, заявена култура слънчоглед, заявена площ 0,33 ха, код на агроекологична дейност БР10. За тези два имота съдът е установил, че са заявени за първи път и тъй като преходът за тези парцели започвал да тече от 2018 г., жалбоподателят погрешно е въвел код на биологична дейност биологично растениевъдство, вместо биологична растениевъдство в преход. За кампания 2018 г. е издаден Сертификат за съответствие BG100А/1-18 от 07.12.2018 г. и Декларация изх. 9367/07.08.2020 г., с която е направена корекция в сертификата. Парцели 52221-1051-33-1 и 52221-1051-36-1, заявени за кампания 2018 г. фигурират в Сертификат за съответствие BG100А/1-18 от 07.12.2018 г., като площи в преход първа година, с начало на прехода 30.11.2018 г. Със Заявление за подпомагане УИН 13/170519/00931 за кампания 2019, ЕТ А. Георева-Тонина е заявил площи за подпомагане, вкл. парцел 52221-1051-31-1 - землище Ново село, заявена култура мека пшеница, заявена площ 0,40 ха, код на агроекологична дейност БР10; парцел 52221-1051-8-1 - землище Ново село, заявена култура мека пшеница, заявена площ 0,33 ха, код на агроекологична дейност БР10. Съдът е констатирал, че отново е въведен грешен код на биологичната дейност въведен е код Биологично растениевъдство вместо Биологично растениевъдство в преход. В хода на съдебното следствие съдът е изслушал и приел съдебно техническа експертиза (СТЕ), която е посочил, че кредитира. Подробно е посочено какво е установено със същата. От СТЕ е установен погрешно въведения код на биологична дейност на посочените по горе парцели, както и че парцели 52221-1051-33-1 и 52221-1051-36-1 са заявени за първи път през 2018 г. и че същите са в преход. С Уведомително писмо 02-130-2600/282 от 02.06.2020 г. за кампания 2018 г. ЕТ А. Георева-Тонина е санкционирана поради несъответствие на заявената от кандидата биологична дейност и установената от контролиращото лице. С Уведомително писмо изх. 01-6500/2387 от 12.05.2021 г. на заместник изпълнителният директор на ДФЗ ЕТ А. Георева-Тонина е уведомена за открито производство за прекратяване на агроекологичен ангажимент. Предоставена ѝ е възможност и срок за писмени възражения. Едноличният търговец е депозирал такива вх. 01-6500/2387 от 02.06.2021 г. и вх. 01-6500/2387от 17.06.2021 г. При така установеното от фактическа страна от правна страна решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма като съдържа изискуемите в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, без допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. В тази връзка е изложил съображения, че актът е мотивиран, като част от мотивите се съдържали в писмо изх. 01-6500/2387 от 12.05.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ относно парцели 52221-1051-31-1 и 52221-1051-8-1, за които не са представени сертификати за произведена биологична продукция (Приложение 1 към писмото) и за тях е приложимо Тълкувателно решение 16/31.03.2015 г. Позовавайки се на чл. 6, ал. 1 и ал. 2, чл. 15, ал. 1-3, чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредба 4/2015 г. е посочил, че 2020 г. е последната кампания от петгодишния период на ангажимент на жалбоподателя по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично растениевъдство, като видно от Сертификат за съответствие BG100А/1-18 от 07.12.2018 г. и Декларация изх. 9367/07.08.2020 г. парцел 52221-1051-31-1 и парцел 52221-1051-8-1(номера от кампания 2019 г., а за кампания 2018 г. парцели с номера 52221-1051-33-1 и 52221-1051-36-1), са в преход с начало на преходния период 30.11.2018 г. Тъй като техният преходен период е 2 години, същите трябва да достигнат статус на парцела биологичен и да преминат към биологично производство през 2020 г. и за тях да се издаде сертификат за произведена биологична продукция, а такъв сертификат липсва. Поради това е приел, че правилно административният орган е прекратил ангажимента. Посочил е, че без правно значение е обстоятелството, че процесните два парцела са заявени съгласно чл. 17, ал. 4 от Наредба 4/2015 г. и за тях не е поет нов ангажимент, а е разширен действащия ангажимент за оставащия период, който е до 2020 г. Така постановеното решение е неправилно. Налице са сочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, предл. първо и трето решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да водят до отмяна на постановеното решение, при събиране на доказателствата по делото не са допуснати от съда. Анализът на събраните по делото доказателства не следва логическите правила и не отразява правилно формиране на вътрешното убеждение на съда. Безспорно по делото е установено, че за парцел 52221-1051-31-1 и парцел 52221-1051-8-1 липсва издаден и представен сертификат, удостоверяващ произведена биологична продукция. Процесното писмо е издадено за кампания 2019 г. (като това изрично е посочено и в самия акт) по заявление за подпомагане за кампания 2019 г. Следователно към тази кампания следва да се преценява дали са спазени нормативните изисквания за представяне на сертификат, удостоверяващ произведена биологична продукция и дали да налице условия за прекратяване на биологичнния ангажимент. Съдът правилно е приел, че процесните парцел 52221-1051-31-1 и парцел 52221-1051-8-1 трябва да достигнат статус на парцела биологичен и да преминат към биологично производство през 2020 г. и за тях да се издаде сертификат за произведена биологична продукция. След като същите следва да достигнат статус биологичен през 2020 г. необосновано и неправилно е приел, че след като сертификат за произведена биологична продукция не е представен за кампания 2020 г., която е последната от поетия петгодишен ангажимент на ЕТ А. Георева-Тонина по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично растениевъдсво, то биологичният ангажимент е правилно прекратен. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4/2015 г. подпомаганите лице са длъжни до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът удостоверява произведена биологична продукция. В настоящия случай, от доказателствата по делото се установява, че през 2016 г. ЕТ А. Георева-Тонина е увеличил общо одобрената площ с над 20 на сто от първоначалния размер, съответно с повече от 10 хектара, като по този начин е налице хипотезата на чл. 17, ал. 5 от Наредбата, в относимата ѝ редакция, който предвижда, че в случаите на такова увеличение, се поема нов ангажимент за всички подпомагани площи и те подлежат на одобряване по реда на глава четвърта от наредбата, в случай че са изпълнени условията на ал. 1 и 2. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно ал. 6 на същия член, периодът на новия ангажимент започва да тече от началото на годината на одобряване на новите площи, поради което за начало на поетия ангажимент от жалбоподателя следва да се счита 2016 г. Процесните парцели са заявени през кампания 2018 г., като част от вече поетия ангажимент през 2016 г. За тях петата година от ангажимента е 2020 и доказателства, че са достигнали статус биологичен следва да се представят до 30.10.2020 г. по правилото на чл. 30, ал. 1, т. 2 от Наредба 4/2015 г. По изложените съображения липсва твърдяното от административния орган нарушение на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредбата, поради факта, че 2019 г. е четвърта година от поетия през 2016 г. ангажимент от ЕТ А. Георева-Тонина, респективно не е изтекъл регламентирания в посочената разпоредба срок - до 30 октомври на петата година от ангажимента (в случая 2020г.). За това свидетелства и посоченото в Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за кампания 2018 г. изх. 02-130-2600/282 от 02.06.2020 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в което са включени и процесните парцели, в което изрично е посочено, че 2018 г. е трета година от последно поетия от ЕТ ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично растениевъдство. За пълнота следва да се отбележи, че неправилно съдът приема, че Акт изх. 01-6500/2387#3 от 11.02.2022 г. отговаря на изискването на чл. 54, ал. 2 АПК и е подробно мотивиран. В същия са цитирани множество разпоредби на Наредба 4/2015 г. но не е посочено коя от хипотезите на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3, 5 от Наредбата е прието, че не е спазена. Не е обосновано защо се приема, че 2019 г. е петата година от последно поетия ангажимент и защо тя е пета и по отношение на парцел 5221-1051-31-1 и парцел 52221-1051-8-1. Такива пояснения липсват и в писмо изх. 01-6500/2387 от 12.05.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. По изложените съображения обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно и следва да се отмени. Делото е изяснено от фактическа страна. Обжалваният Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 2020 г. за кампания 2019 г. с изх. 01-6500/2387#3 от 11.02.2022 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), като постановен в нарушение на изискванията за форма и в нарушение на материалния закон следва да се отмени и преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне в съответствие с мотивите на настоящото решение по заявлението за подпомагане на ЕТ А. Георева-Тонина за кампания 2019 г. с УИН 13/170519/00931. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за двете инстанции, следва да се уважи в доказан по делото размер 2620 лв., от който 50 лв. държавна такса за разглеждане на делото в първата инстанция, 70 лв. държавна такса за касационната инстанция, 500 лв. депозит за СТЕ, 1500 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат за първата инстанция, 500 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат за касационната инстанция. Бланкетното възражение за прекомерност на ответника по касация е неоснователно и не следва да се уважава предвид предмета на делото и извършеното от адв. Чавдаров. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение