Решение № 5794 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14319/2012 г.

Решение № 5794 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14319/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Дафлорн" ООД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Иван Рилски" № 10 срещу решение № 4761 от 20.08.2012 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 2591/2012 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Дафлорн" ООД срещу решение № ТММ-01-1 от 27.05.2009 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, с което е одобрен списък на отхвърлените проектни предложения по открита процедура за конкурентен подбор на проекти BG161РО003-2.1.04 "Технологична модернизация в малки и средни предприятия". Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Не сочи конкретни доводи в подкрепа на твърденията си. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отмени обжалваното решение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Касаторът се представлява от адв. Даниела Байданова, Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, счита същата за неоснователна. Излага доводи за необоснованост на касационната жалба. Сочи, че обжалваното решение е постановено при обстойно и задълбочено разглеждане на доказателствата по делото и пълно изясняване на спора от фактическа страна. Моли съда да остави в сила решението. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Дияна Георгиева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Не са налице касационни основания за отмяна. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че касаторът участвал в открита процедура за конкурентен подбор на проекти BG161РО003-2.1.04 "Технологична модернизация в малки и средни предприятия". Подадените от "Дафлорн" ООД документи за участие в процедурата не били подписани от всички лица, оправомощени да представляват дружеството. На основание този факт комисията по оценка на предложенията отстранила дружеството от участие в конкурса, тъй като не отговаря на критериите за административно съответствие. Доклада на комисията бил одобрен с оспореното решение от изпълнителния директор на агенцията. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на производството органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел, с оглед на неоспорения от жалбоподателя факт, че подадените документи не отговарят на дадените указания в Насоките за кандидатстване - декларацията по чл. 10 от Постановление на Министерския съвет № 121 от 31.05.2007 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз (ПМС № 121) не е подписана от двамата, представляващи дружеството лица, че решението е в съответствие и с материалния закон. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспореното решение и отхвърлил жалбата като неоснователна. Този извод на съда е правилен. По делото няма спор за факти. Релевантният факт е един - подписването на подаденото предложение - декларацията по чл. 10 от ПМС № 121, само от едното от двете представляващи дружеството физически лица, и той не е оспорен от касатора. Спорът по делото следователно е досежно приложението на материалния закон - приложил ли е правилно съдът материалноправната норма към релевантния факт? В прецизни и подробни мотиви съдът обосновал неоснователността на твърдението на касатора за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Съдът установил приложимата материалноправна норма - чл. 14 и 15 ПМС № 121 и изготвените въз основа на тях Насоки за кандидатстване. Правилно установил наличието на изрично вписано в Насоките изискване декларацията по чл. 10 ПМС № 121, редакция към процесния период, да бъде подписана от всички лица, които са оправомощени да представляват кандидата. Отчел факта, че административният орган в Насоките за кандидатстване категорично и ясно посочил в т. 3.1 последиците от всеки пропуск, грешка или несъответствие - те са основание за отхвърляне на проектното предложение поради административно несъответствие. Посочил, че в Насоките органът точно определил съдържанието на оценката за административно съответствие и отново изложил последиците от констатирането на несъответствие - т. 4.1.1. Касационната инстанция не намира други, относими към спора материалноправни норми. Следователно съдът правилно установил релевантните правни норми и визираните в тях правопораждащи юридически факти. Установените безспорно по делото релевантни факти съдът подвел под вярната правна норма и с оглед на това направил правилен и обоснован правен извод - налице е основание за установяване на административно несъответствие на подаденото от касатора предложение, което обосновава законосъобразността на постановеното от органа отстраняване на касатора от участие в процедурата. Видно от изложеното релевираните от касатора касационни основания за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Що се отнася до твърдението за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила то същите не са подкрепени с каквито и да било доводи, въпреки дадените на касатора изрични указания. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК Върховният административен съд не следва да обсъжда това твърдение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и с оглед на факта, че е и правилно - в съответствие с материалния закон, следва да го остави в сила. С оглед на изхода от делото, направено от ответника по касационната жалба искане и на основание чл. 143, ал. 3 и 4 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди "Дафлорн" ООД да заплати на ответника направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Доказателства за направени от ответника по делото разноски няма, а дължимото възнаграждение за процесуалното представителство от юрисконсулт следва да бъде определено по реда на чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд