Решение № 317 от 16.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1696/2011 г.

Решение № 317 от 16.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1696/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения С. А. Т. за възобновяване на наказателното производство, предмет на нохд № 8158/2010 г. на Пловдивския районен съд, и изменяване на постановената по това дело присъда, която Т. намира за "завишена". В съдебно заседание осъденият и служебният му защитник поддържат искането за възобновяване на делото, изменяване на присъдата и намаляване срока на наложеното наказание лишаване от свобода с оглед здравословното състояние на Ст. Т. и направените от него "пълни самопризнания". Представителят на ВКПр също счита за завишено наложеното на Т. наказание и дава заключение за уважаване на искането. Върховният касационен съд установи: С присъда № 569 от 13.ХII.2010 г., постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, С. А.. Т. е признат за виновен в опита към взломна кражба на алуминиева врата, струваща 250 лева, владяна от Пловдивското [фирма], който опит е останал недовършен по независещи от волята на дееца причини, за което деяние, извършено на 9.ХII.2010 г. в Пловдив при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК, и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, чл. 18, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 НК е наказан с 2 години лишаване от свобода, търпими при строг първоначален режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Искането за възобновяване е неоснователно. Наложеното на Ст. Т. наказание не е явно несправедливо в твърдяната с искането насока. Опитът към кражба Т. е извършил след 13 предходни осъждания, 11 от които са за извършени включително при опасен рецидив кражби и 2 - за грабеж, единият от които извършен също при опасен рецидив. При това съдебно минало на Т., илюстриращо липсата на ефект от досега налаганите му снизходителни наказания, съдът е имал достатъчно основание да прояви по-голяма строгост, така че определяйки за изтърпяване минималния срок, предвиден в чл. 196, ал. 1, т. 2 НК, не е допуснал неправилност, сочеща на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Неправилно би било наказанието на Ст. Т. да се определи съобразно чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, след като смекчаващите отговорността на осъдения обстоятелства не са нито многобройни, нито едно или повече от тях са с изключителен характер, а и минималното наказание, предвидено за извършеното престъпление, не е несъразмерно както с тежестта му, така и, най-вече, с обществената опасност на извършителя. С оглед на дотук изложеното и чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение