Решение № 12202 от 1.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6022/2020 г.

Решение № 12202 от 1.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6022/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Д. Д., чрез пълномощник адм. С. Е. от АК - Я., срещу решение № 360/06.03.2020 г., постановено по адм. дело № 96/2020 г. по описа на Административен съд – Б., с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 1040-02-165/13.12.2019 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Б. и потвърденото с него разпореждане №РВ-3-02-00668016/24.10.2019 г. на ръководителя на контрола на разходите на Държавно обществено осигуряване (ДОО) при ТП на НОИ-Б.. Н. в жалбата възражения за недопустимост и неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед оценката на съвкупния доказателствен материал, довела до неправилно приложение на нормата на чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадените административни актове (решение и разпореждане), в условията на алтернативност делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Ответникът – директор на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Б. не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 1040-02-165/13.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ-Б., с което е потвърдено разпореждане №РВ-3-02-00668016/24.10.2019 г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО при ТП на НОИ-Б., с което на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е разпоредено възстановяването на недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване и парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 13.11.2014 г. до 23.06.2016 г. в размер на 37 386,90 лева, от които 27 237,28 лева главница и 10`149,62 лева лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането.

В обстоятелствена част на решението са посочени фактическите основания (сигнал вх. № 1030-02-1848/16.09.2019 г. от ТП на НОИ-Я. за извършени проверки от компетентни органи на НОИ, МВР, НАП и Инспекция по труда - Я. относно "Топ фуудс 1" ЕООД, което не е извършвало търговска дейност, въз основа на което е изведено, че за периода 28.05.2013 г. -31.12.2013 г. Д. Д. не е полагала труд и не е извършвала реална трудова дейност при този осигурител) и правни основания (невъзникване на осигуряване по чл. 10 от КСО, поради което не следва да се подават данни за осигурителен стаж и доход по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за посочения период). Посоченото е, че е извършено заличаване на подадените данни в регистъра на осигурените лица за Д. Д. за цитирания период на основание задължителни предписания №ЗД-1-28-00589697/08.07.2019 г. от контролен орган на ТП на НОИ - Я.. Поради заличаването административният орган преизчислява на основание чл. 54м от КСО изплатените парични обезщетения за общо заболяване, бременност и раждане на Динева, тъй като осигурителният доход за периода 28.05.2013 г. -31.12.2013 г. е включен при изчисляване на обезщетенията по представените документи от осигурителя "Дорнел" ООД за периода от 13.11.2014 г. -08.03.2017 г. Поради нарушение на чл. 41, ал. 1 и чл. 48, ал. 2 от КСО и поради направеното преизчисление, за Динева възниква задължение да възстанови изплатените в по-висок размер от дължимия парични обезщетения за общо заболяване и бременност и раждане за периода от 13.11.2014 г. - 08.03.2017 г. в размер на 27`237,28 лева. В акта е посочен редът за изчисляване на лихвите; начинът на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му; възможността за разсрочване на задължението; последиците от липса на доброволно изпълнение - прихващане на задължението или принудително изпълнение; възможността за обжалване по административен ред с изричното посочване, че обжалването не спира изпълнението на разпореждането.

След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че въз основа на представени от осигурителя "Дорнел" ЕООД болнични листове в ТП на НОИ - Б. идентифицирани с номер, начална и крайна дата на временната неработоспособност, на Динева е изплатено парично обезщетение поради общо заболяване и парично обезщетение за бременност и раждане. По представено заявление-декларация (л. 19), прието със справка вх. № 02-999-27-00108114/15.10.2015 г. (л. 144) от същия осигурител по чл. 50 КСО, на Динева е изплатено парично обезщетение за бременност и раждане.

За изчисляване на дохода, върху който се определя паричното обезщетение за общо заболяване и паричното обезщетение за бременност и раждане на Динева, са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от осигурителя "Топ фуудс 1" ЕООД за периода 28.05.2013 г. - 31.12.2013 г.

При прилагане на материалния закон, първоинстанционният съд извежда, че съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приети по реда на Наредбата за реда за представяне в НОИ на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приета с Постановление № 241 на Министерския съвет от 2014 г. (ДВ, бр. 67 от 2014 г.), като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, чл. 9 и чл. 11, ал. 1 и ал. 2. От първоинстанционния съд са изложени съображения, обосновани от необходимостта периодът на изплащане на обезщетението да бъде определен с начална и крайна дата, в съответствие с приложима разпоредбата на чл. 10 КСО, според която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Прието е, че цитираната правна норма предвижда кумулативното наличие на две условия: 1) упражняване на трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО - за да възникне осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение не е достатъчно само наличието на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение, а е необходимо да се докаже, че лицето е осъществявало трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО; 2) внесени или дължими осигурителни вноски - безспорно е установено, че декларираните пред НАП осигурителни вноски не са реално внесени.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че с оглед обстоятелството, че първото условие не е налице (Динева не е полагала реално труд), то същата няма качество на осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО. С оглед на изложеното е изведен решаващ мотив, съобразно който административният орган е достигнал до правилен извод, че осигурителният доход на Динева, деклариран от "Топ фуудс 1" ЕООД, не следва да взема участие при формиране на паричното обезщетение за общо заболяване и майчинство.

Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на първоинстанционното решение. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

Спорен от правна страна е въпросът осъществявала ли е касационната жалбоподателка, през посочения период, трудова дейност на длъжността, на която е назначена по трудов договор и в какво се е изразявала тази дейност, за да се направи обоснован извод, че същата е била осигурено лице по смисъла на КСО.

Законосъобразно административният съд и органите на НОИ са приложили материалния закон, отчитайки отсъствието на фактическия състав от хипотезата на нормите на чл. 40, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 КСО във вр. § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.

В Кодекса за социално осигуряване са разграничени съществените елементи на трудовото и осигурителното правоотношение. В съответствие с легалната дефиниция, установена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 КСО. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО изрично определя момента, от който възниква осигуряването — денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й, респ. лицето следва добросъвестно да участва в осигурителното правоотношение и обуславящото го трудово такова, за да придобие право на парично обезщетение. Наличието на валидно възникнало трудово правоотношение само по себе си не е основание за началото на осигуряването. То е предпоставка за това, но само в случаите когато лицето е започнало да упражнява трудова дейност. В конкретния случай не са установени трудовите функции на работника. Следователно лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни или дължими осигурителни вноски.

Отсъствието на предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение законосъобразно и обосновано са ценени от първоинстанционния съд. Отчитайки недобросъвестното поведение на лицето органите на НОИ законосъобразно са разпоредили възстановяване на неоснователно получените парични обезщетения.

Въведените пред настоящата инстанция фактически твърдения, ведно с представените доказателства относно осъществяваната дейност от жалбоподателката не са били предмет на административното производство и поради това са неотносими към законосъобразността на административния акт на възприетото от органа при произнасянето му фактическо и правно основание. Съдебната инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на основата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му (чл. 142, ал. 1, вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК), като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици. Т. е. - законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя. От своя страна касационният съд се произнася по нарушения на материалния или процесуален закон единствено на основата на съдържащите се в обжалваното решение фактически констатации - чл. 220 АПК. В тази фаза на производството е недопустимо установяването на нова фактическа обстановка, като преценката за правилното приложение на закона при постановяване на съдебния акт се базира на установените от инстанцията по същество, релевантни за спора юридически факти. Нормата на чл. 142, ал. 2 от АПК, регламентираща възможност за установяване на нови факти от значение за спора, е приложима само при разглеждане на делото по същество, когато подлежат на доказване фактите от значение за законосъобразността на административния акт, но не и във фазата на касационното производство (Арг.: чл. 219 от АПК).

Въпреки горното, за пълнота на изложението следва да се посочи, че представените платежни фишове са с подпис единствено на жалбоподателката, като получила определена сума пари, без подпис на работодателя, респ. осигурителя. В представените отчетни форми за явяване / неявяване на работа липсва удостоверяване, като не е вписано нито име на съставител, нито е положен подпис от длъжностно лице. Приложените отчети за работа от касационната жалбоподателка също представляват частни документи, в които е положен подпис единствено от нея, при липсата на приемане от работодател, респ. осигурител, като не е установен момента на тяхното съставяне. Предвид горното, по силата на чл. 180 ГПК, представените документи съставляват единствено доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от касационната жалбоподателка, но не обуславят извод за реално упражнявана трудова дейност.

Обосновано е прието за неоснователно твърдението на жалбоподателката относно неправилно приложение на чл. 114, ал. 3 КСО, с оглед добросъвестно получените от нея обезщетения. Динева твърди валидни трудови правоотношения с "Топ фуудс 1" ЕООД само за периода 28.05.2013 г. – 31.12.2013 г., но не и през 2014 г. Решаващият орган не се е позовал на болнични листове, издадени в този период и никой не е оспорвал валидността на представените в административната преписка болнични листове. Фактът, че след това жалбоподателката е работила в "Дорнел" ЕООД е ирелевантен, тъй като размерът на изплатените обезщетения по посочените болнични листове е формиран на база осигурителния доход, деклариран от "Топ фуудс 1" ЕООД.

Първоинстанционният съд обосновано приема липсата на нарушение на нормите на чл. 35 АПК и чл. 36 АПК. Цитираните писма в жалбата вх. № 1030-02-1848/16.09.2019 г. (л. 32), изх. № 1029-40-540/4/14.03.2019 г. (л. 85) са част от административната преписка и те не са самостоятелно основание за издаване на обжалваното решение. Правото на тяхното оспорване от страна на оспорващата в първоинстанционното съдебно производство не е нарушено, тъй като страната не е поискала нито лично, нито чрез процесуалния си представител откриване на производство по оспорването им по реда на ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, както в жалбата си, така и в проведеното по делото съдебно заседание на 18.02.2020 г.

Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,