Решение № 6591 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14600/2008 г.

Решение № 6591 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14600/2008 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Милко Илиев Атанасов, гр. Бургас и е против Решение № 834 от 26.09.2008 г., остановено по адм. д. № 630/2008 г. по описа на Административен съд Бургас, Х състав. С доводи за неправилност се иска неговата отмяна. В срока по чл. 232 АПК не е депозирано становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. След като провери правилността на обжалваното решение намира жалбата за неоснователна по следните съображения. С атакуваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил като неоснователна жалбата на Милко Атанасов против Заповед № ДК-02-БС-47 от 18.03.2008 г. на Началника на РДНСК Бургас. Със Заповедта е било наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Паянтова жилищна сграда" (под № 43 по схема на Община Бургас), находящ се в УПИ Х, кв. 5 по плана на кв. "Горно Езерово", изпълнен от жалбоподателя. За да постанови акта си първоинстанционният съд е приел, че е налице "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ПР ЗУТ, за същия няма издадени изискуемите строителни книжа и строително разрешение, в нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗТСУ (отм.), сега чл. 137, ал. 3 ЗУТ и чл. 55 ЗТСУ (отм.) и чл. 224, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), сега чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Заповедта е издадена при наличието на процесуалните предпоставки за нея. Установено е и, че заявление по § 184, ал. 2 ЗИД ЗУТ не е подавано. Решението е правилно и обосновано. Извършеният в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и без строителни книжа и СР (чл. 225, ал. 2 т. 1 и 2 ЗУТ) строеж е незаконен и като такъв подлежи на премахване. Направените в административното производство констатации от органа не са оспорени от жалбоподателя и са потвърдени от доказателствата. Направените от Атанасов възражения, както пред първата инстанция, така и пред настоящата касаят съображения за целесъобразност и са ирелевантни относно спора. Водим от изложените съображения и след като намира, че не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав