Решение № 1751 от 8.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4204/2018 г.

Решение № 1751 от 8.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4204/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на специалист мобилна група при Общинско предприятие "Градска мобилност", община Сливен срещу решение № 15 от 5.02.2018 г. на Административен съд Сливен по адм. д. № 342/2017 г., с което съдът по жалба на Н. Къчев е прогласил нищожността на принудителна административна мярка, приложена на 5.10.2017 г. с протокол № 198/05.10.2017 г. Наведени са доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на първоинстанционния съд за липса на компетентност. Изложено е, че от представената по делото Заповед № РД–15–2187/13.09.2017 г. на кмета на община Сливен се установявала компетентност на служителя от ОП "Градска мобилност" да налага мерките по чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Представено е копие от длъжностна характеристика за длъжността "Специалист мобилна група за контрол чрез обикаляне и поставяне на скоби", утвърдена от директора на Общинско предприятие "Градска мобилност" – Сливен, от която се твърди, че се установяват правомощията на служителя по прилагане на посочваната принудителна административна мярка (ПАМ), представляваща поставяне на техническо средство тип "скоба". Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което жалбата срещу принудителната административна мярка, приложена на 5.10.2017 г. с протокол 198/5.10.2017 г. от специалист мобилна група при Общинско предприятие "Градска мобилност", община Сливен, бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по делото, Н. Къчев от гр. [населено място], изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 15 от 5.02.2018 г. на Административен съд Сливен по адм. д. № 342/2017 г. е прогласена нищожност на принудителна административна мярка, приложена на 5.10.2017 г. с Протокол № 198/5.10.2017 г., изразяваща се в принудително задържане на моторно превозно средство марка "Ауди", модел "А4", рег. [рег. номер на МПС], чрез поставяне на техническо средство "скоба" на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, наложена от специалист мобилна група при Общинско предприятие "Градска мобилност" гр. Сливен. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че по делото не е представена заповед на Кмета на Община Сливен, с която служители на Общинско предприятие "Градска мобилност" да са оправомощени да прилагат ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП "принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство". Решението е правилно. Касационният състав споделя извода на първоинстанционния съд за нищожност на приложената принудителна административна мярка по изложените в решението съображения. Действително по делото е представена Заповед № РД-15-2187/13.09.2017 г. на Кмета на Община Сливен, с която са определени длъжностни лица, служители на Общинско предприятие "Градска мобилност", за осъществяване контрол, съставяне и връчване на актове за установяване на административни нарушения, свързани с прилагането на Наредбата за условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране на моторни превозни средства на територията на община Сливен (Наредбата). Както правилно е приел и първоинстанционният съд, с тази заповед не се оправомощават посочените служители да прилагат принудителни административни мерки. Правилен е изводът на административния съд, че ПАМ е вид държавна принуда, но същата не е административно наказание, прилага се с индивидуален административен акт, а не с наказателно постановление, като за прилагането й се изисква като етап от процедурата съставяне на Акт за установяване на административно нарушение. Дори и като правно основание на Заповед № РД-15-2187/13.09.2017 г. на Кмета на Община Сливен да е посочена разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, от текста й се установява, че посочените лица са оправомощени от кмета на община Сливен да съставят АУАН, свързани с прилагането на Наредбата, като в частта за съставянето на АУАН и наказателни постановления, въз основа на тях, заповедта препраща към Закона за административните нарушения и наказания. Разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП предоставя възможност на кмета на общината да определи служби за контрол, които да налагат мерките "задържане на пътно превозно средство до заплащане на цена за паркиране", като в съответствие с чл. 18 от Наредбата, контролът по спазването на правилата за паркиране в зоната се осъществява от служители на Общинско предприятие "Градска мобилност". Съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредбата, определените със заповед на кмета на Община Сливен, лица по чл. 18 имат право да прилагат предвидените в чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП мерки, като по делото не е представен нарочен писмен акт за оправомощаването им. Приложените по делото доказателства, представляващи длъжностна характеристика за длъжността "Специалист мобилна група за контрол чрез обикаляне и поставяне на скоби", утвърдена от директора на Общинско предприятие "Градска мобилност" – Сливен, не променят горните изводи от правна страна. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че за да се приеме, че на определено длъжностно лице е делегирано осъществяването на конкретна административна дейност, то тази дейност следва изрично да е посочена в акта за оправомощаване, а не да се извежда по тълкувателен път. В случая липсват данни за предоставяне на касатора на правомощие да прилага ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, поради което правилно Административен съд Сливен е прогласил за нищожна приложената ПАМ, като издадена от некомпетентен орган. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лева платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 21.01.2019 г. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение