Решение № 12887 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4152/2009 г.

Решение № 12887 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4152/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на адв. Снежана Василева, като пълномощник на Яна Христова Селиктар срещу решение от 12.01.2009 г., постановено по адм. дело № 2210/2009 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-03-64/28.03.2008 г. на председателя на Държавната агенция за закрила на детето. (ДАЗД). С последната е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106 ал. 1 т. 2 ЗДСл. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, като незаконосъобразно и постанови друго, с което отмени заповедта на председателя на ДАЗД и възстанови Селиктар на заеманата от нея длъжност. Ответникът, в представено писмено възражение оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционният съд като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218 ал. 2 АПК и предвид наведените в жалбата касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Селиктар срещу заповед № РД-03-64/28.03.2008 г. на председателя на ДАЗД, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106 ал. 1 т. 2 ЗДСл, като неоснователна. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219 ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Касаторката е заемала длъжността "старши експерт" в отдел "Стандарти, лицензиране и супервизия" към дирекция "Стандарти и анализи" при ДАЗД, която длъжност е заемала по силата на заповед № РД-15-108/12.03.2004 г. на председателя на ДАЗД, считано от 01.04.2004 г. С ПМС № 52/17.03.2008 г. бил изменен Устройствения правилник (УП) на ДАЗД, като числения състав на агенцията бил намален от 100 на 86 щатни бройки, като щатната численост в дирекция "Стандарти и анализи", в която заемала длъжност касаторката била намалена от 20 на 15 щатни бройки. Със заповед № РД-02-40/25.03.2008 г. председателят на ДАЗД определил структурата и числеността на звената в агенцията, като числеността на отдел "Стандарти, лицензиране и супервизия", в който заемала длъжност Селиктар била намалена от 10 на 6 щатни бройки. С утвърденото от председателя на ДАЗД на 25.03.2008 г. ново длъжностно разписание, в сила от 01.04.2008 г., съгласно което за длъжността "старши експерт" в отдел била определена една щатна бройка, за разлика от предходното щатно разписание, в което били три. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е приел, че длъжността заемана от жалбоподателката формално е запазена, като система от функции, задачи и задължения, но са намалени бройките, определени за изпълнението й, при което е налице реално съкращаване на длъжността. При правилно установена фактическа обстановка законосъобразен е изводът на съда, че посочената заповед е издадена в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити по чл. 108 ЗДСл и е издадена от компетентен орган при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. Наведеният довод в касационната жалба, че заповедта на председателя на ДАЗД не отговаря на изискванията на чл. 59 ал. 2 АПК относно формата на административния акт е неоснователен, тъй като обстоятелството, че в същата не е посочен редът и органът пред който може да бъде оспорена тази заповед обуславя удължаване срока на обжалването й от 14-дневен на двумесечен, а обстоятелството, че при прекратяване на служебното правоотношение на касаторката се дължи обезщетение по чл. 106 ал. 4 ЗДСл не може да бъде определено като нарушение на формата. Наведеният довод, че приетите като доказателства и съобразени от съда длъжностни разписания и поименни разписания са с неясна дата на утвърждаване също е неоснователен, тъй като от съдържанието на същите безспорно се установява, че са утвърдени от органа по назначението, а така също и от която дата влизат в сила. Дефиницията на понятието "длъжност в администрацията" е дадено в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията и според тази дефиниция "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с "длъжностна характеристика". В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е направил извод, че при безспорно доказано намаляване на броя на щатните бройки в ДАЗД от 100 на 86 и по - конкретно за длъжността, заемана от жалбоподателката от 3 на 1 щатна бройка, макар тази длъжност да фигурира като наименование - нормативно определена позиция в щатното разписание и като система от функции, при намаляването на броя на щатовете за тази длъжност е налице реално съкращение. По ЗДСл не е предвидена процедура по извършване на подбор, аналогична на предвидената в КТ, при което и този довод в касационната жалба е неоснователен. При извършената служебно проверка по реда на чл. 218 ал. 2 АПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение