Решение № 7249 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13541/2014 г.
ВАСI отделение17.06.2015 г.докладчик Благовеста Липчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 370 от 29.09.2014 г. по адм. д. № 246/2014 г. на Административен съд - Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7249 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13541/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Екс Леге" ЕООД, гр. Плевен, чрез процесуален представител, срещу Решение № 370 от 29.09.2014 г. по адм. д. № 246/2014 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прекратяване на регистрация по ЗДДС № 150991300001043/24.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 177/15.04.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че формираните от първоинстанционния съд фактически констатации не кореспондират със събраните доказателства, в резултат на което са направени необосновани правни изводи. В подкрепа на тезата си развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на акта за прекратяване на регистрация по ЗДДС, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационна жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново, чрез процесуален пълномощник в о. с. з. и с писмена защита изразява становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението, в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на чл. 226 АПК след отмяна на Решение № 301 от 06.06.2013 г. по адм. д. № 423/2013 г. на Административен съд - Велико Търново и връщане на делото с Решение № 3786 от 18.03.2014 г. по адм. д. № 10072/2013 г. по описа на Върховния административен съд. При новото разглеждане на делото решаващият състав е съобразил указанията на касационната инстанция, в изпълнение на които е проведена и приета съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на заключението на експерта, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, е прието, че към 24.01.2013 г. "Екс Леге" ЕООД има активи в размер на 501022,30 лв., задължения /пасиви/ - 543714,65 лв., а отрицателната разлика между тях възлиза на 42692,65 лв. След анализ на насрещните тези и възражения на страните, решаващият състав е преценил, че спорът по делото се концентрира върху въпроса осъществено ли е твърдяното от лицето прихващане към датата на издаване на акта за дерегистрация. Извличайки аргумент от чл. 128 и сл. ДОПК съдът е съобразил, че лицето е подало искане за прихващане или възстановяване, инкорпорирано в уведомление вх. № 12180/03.09.20123 г., но по него е формиран мълчалив отказ на приходния орган. Тъй като отказът не е обжалван, а ново искане за прихващане не е депозирано, то към датата на издаване на акта за дерегистрация прихващане не е осъществено. В заключение съдът е счел, че при установеност на публични задължения, чиято обща стойност надхвърля стойността на активите на лицето, намалена с неговите задължения, следва извод за наличие на предпоставките по чл. 176, т. 4 ЗДДС. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но е необходимо прецизиране на изложените мотиви. Разпоредбата на чл. 176, т. 4 ЗДДС предвижда, че при условията на оперативна самостоятелност органът по приходите може да прекрати регистрацията по ЗДДС в случай, че лицето има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, чиято обща стойност надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. В случая според заключението на вещото лице разликата между активите и пасивите на лицето е отрицателна величина и възлиза на сумата от 42 692,35 лева. Същата е по- голяма от размера на пасива, посочен в Решението на Директора на Дирекция "ОДОП", възлизащ на сумата от 19 661.52 лв., поради което съдът е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 160, ал. 5 ДОПК и именно спрямо този размер да съпостави дължимите публични задължения. В този контекст основателни са доводите на касатора, че ответникът не е ангажирал доказателства, обосноваващи констатацията му, че към датата на издаване на акта за дерегистрация размерът на публичните задължения възлиза на 12 650.60 лв., без в тях да се включва размерът на задълженията за ДДС по отменения РА. Несподелима обаче е тезата, че в производството по чл. 176 ЗДДС размерът на публичните задължения може да бъде установен единствено с РА. Съгласно изводите на експерта, размерът на публичните задължения на дружеството към 24.01.2013 г. възлиза на 15 187.15 лв., в които се включват невнесения ДДС за м. 06. и м. 07. 2011 г., корпоративен данък в размер на 1638.38 лв., подоходен данък от 3 008.76 лв. и осигурителни вноски в размер на 1372.15 лв. Процесуалният пълномощник на дружеството не е оспорил тази констатация, нито е възразил, че тези суми са различни от декларираните от него. След като съпоставката на разликата активи/ задължения на лицето и общата сума на дължимите публични задължения сочи, че общата стойност на последните надхвърля активите му, то обоснован е изводът на първоинстанционният съд, че спорът по делото е обусловен от отговорът на въпроса осъществено ли е прихващане с подлежащия на възстановяване ДДС в размер на 6 705.85 лв. по уведомление вх. № 12180/03.09.2012 г. Между страните е безспорно, че в рамките на срока по чл. 129, ал. 3 ДОПК не е налице произнасяне на органа по приходите по релевираното искане, с оглед на което и по аргумент от чл. 131, ал. 1 ДОПК от 03.10.2012 г. за дружеството се е открила възможността да обжалва мълчаливия отказ. Тъй като това не е сторено, то прихващане между дължимия ДДС и надвнесения ДДС не е осъществено. Дори и да бе прихваната цялата заявена в сума обаче, то отново размерът на дължимите публични задължения към 24.01.2013 г. би надвишавал стойността на активите на дружеството, намалена с неговите задължения. Ето защо достигайки до извод, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 176, т. 4 ЗДДС и отхвърляйки жалбата срещу издадения акт за прекратяване на регистрация по ЗДДС, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, тъй като това вече е сторено от първоинстанционния съд до размера, предвиден в чл. 161, ал. 1 ДОПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на Първо отделениe