Решение № 1945 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13598/2012 г.

Решение № 1945 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13598/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на началника на СГКК - Варна срещу решение № 2137/21.08.2012 г. по адм. д. № 263/2012 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон и необосновано. Претендира отмяната му. Ответниците по касационната жалба Таня Милиева, Евгения Иванова, Величка Николова и Светлана Арнаудова не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ответниците Таня Милиева и Евгения Иванова срещу заповед № КД 14-03-1800/18.07.2011 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър - Варна, с която на основание § 4к, ал. 13, т. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, с което за НИ 858 с площ от 741 кв. м в регистъра се заличават "наследниците на Йовчо Михайлов Филчев", като собствеността се записва на Яким Станчев Николов. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. Развил е доводи, че решението на комисията за изменение плана на новообразуваните имоти, не е обвързващ службата по геодезия картография и кадастър и за да бъде направено изменение в кадастралната карта и регистър, службата следва сама да установи констатациите, обективирани в решението на комисията. По този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните норми от административния орган, който не е изяснил всички доказателства, относими към спора. Неправилно комисията е уважила искането за изменение по § 4к ал. 8, т. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като не са налице предпоставките на цитираната разпоредба и по този начин заповедта на началника на службата по геодезия, картография и кадастър е издадена в противоречие на материалноправните разпоредби. Така постановеното решение е законосъобразно: От събраните по делото доказателства не може да бъде споделен изводът на комисията за изменение плана на новообразуваните имоти, че са налице основанията визирани в нормата на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В ПНИ Яким Станчев Николов не е записан като собственик на процесния имот по реда предвиден в чл. 28 ППЗСПЗЗ. С оглед направената СТЕ не може да бъде подкрепен изводът на службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Варна, че ПНИ съдържа съществени непълноти или грешки. Следователно заповед № КД 14-03-1800/18.07.2011 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър - Варна се явява издадена в противоречие на материалния закон. Това преклудира възможността да настъпят правните последици на визираните правни норми. От друга страна настоящата инстанция приема, че административният орган не е изяснил всички относими факти и обстоятелства от значение за случая, като по този начин е издал процесната заповед в противоречие на административнопроизводствените правила. Съгласно § 4к, ал. 13 ПЗР ЗСПЗЗ службата по геодезия, картография и кадастър е длъжна да започне производство по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, но не е обвързана с решението на комисията. В случаите, в които има спор за материално право, както комисията, така и административният орган, не могат да уважат заявеното изменение. По отношение на процесния имот в случая има спор за материално право, което обстоятелство, визирано и в законовата норма, е следвало да бъде съобразено от административния орган. Последният не е сторил това, като е постановил акт без съобразяване на фактите и доказателствата по делото и без съобразяване на законови разпоредби. Предвид изложеното, като е приел обжалвания административен акт за унищожаем и е отменил същия, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на съдебното решение съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуални норми, поради което не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и решението следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение