Решение № 2068 от 24.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт И. Тодорова, против решение 5273/09.10.2020 г., постановено по адм. дело 2251/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което Агенцията е осъдена да заплати на Архистудио ЕООД сума в размер на 1007,50 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от отменен отказ 20190729111612-2/02.08.2019 г. на Агенция по вписванията, в размер на заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса в съдебното производство, както и разноски за първоинстанционното съдебно производство в размер на 325 лева. Излагат се доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон, поради и което се иска отмяната му. В съдебно заседание касационния жалбоподател се представлява от юрисконсулт Иванов, който излага доводи за недопустимост, евентуално, неправилност на обжалваното решение, като претендира разноски и изразява становище за прекомерност на заплатения от страна на ищеца размер на адвокатското възнаграждение пред тази инстанция. Ответната страна "Архистудио" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, представлявано от управителя Ц. Томова, чрез адвокат Т. Томов, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното решение административният съд е осъдил Агенция по вписванията да заплати на "Архистудио" ЕООД обезщетение в размер на общо 1007,50 лева за претърпени имуществени вреди от отменен по съдебен ред Отказ 20190729111612-2/02.08.2019 г. на Агенция по вписванията и са присъдени разноските в производството пред административния съд. Присъдената като обезщетение сума представлява заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева и държавна такса в размер на 7,50 лева в производството по търг. дело 20/2020 г. на Окръжен съд Плевен, образувано по повод обжалването на горепосочения отказ. От фактическа страна по делото е установено, че с отказ 20190618154008/18.06.2019 г. на Агенция по вписванията, е отказано вписване в Търговския регистър на промени по партидата на Архистудио ЕООД вписване на нов номер на факса на дружеството. Отказът е отменен с решение 102/12.07.2019 г., постановено по търг. дело 153/2019 г. на ОС - Плевен и съдебното решение е било изпратено служебно на Агенция по вписванията. Агенцията е постановила отново отказ 20190729111612-2/02.08.2019 г. Този отказ е оспорен отново от Архистудио ЕООД и отменен с решение 33/19.02.2020 г., постановено по търг. дело 20/2020 г. по описа на ОС - Плевен. Именно по това дело е приложен и Договор за правна защита и съдействие от 23.12.2019 г., сключен между ищеца и адв. Т. Томов. Договорено е възнаграждение в размер на 1000 лева, като изрично е посочено, че същото е платено в брой при подписване на договора. По делото е приложено и преводно нареждане за заплатена държавна такса в размер на 7,50 лева. От правна страна съдът е приел, че исковата претенция е основателна. Посочено е, че по делото е доказано реално плащане както на държавна такса, така и на адвокатско възнаграждение, по повод на което адв. Томов е осъществил адвокатско представителства на Архистудио ЕООД по търг дело 20/2020 г. по описа на ОС - Плевен. Посочено е, че ангажирането на адвокат за правна защита, при обжалване пред съд е израз на нормалната грижа на юридическото лице за собствените му права и законни интереси. Съдът се позовал и на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, като приел, че отказът от вписване в търговския регистър не е административна дейност и не се осъществява от административен орган в изпълнение на нормативно възложени му правомощия, но е приравнен на административен акт по силата на чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър. Установено е и наличие на причинно-следствена връзка между причинената вреда и отменения административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в Търговския регистър се извършват от служители в Дирекция "Длъжностни лица по регистрацията", чиито правомощия са регламентирани в чл. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Агенцията и длъжностните лица по регистрацията са административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон. В подкрепа на този извод е и изменението на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, който препраща към ЗОДОВ за реда за репариране на вредите, причинени от Агенция по вписванията на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията. Висящият правен спор попада в хипотезата на чл. 6, § 1 вр. чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека в неговия гражданскоправен аспект, доколкото касае обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт на администрацията. Терминът "граждански" има автономно значение по Конвенцията. Съгласно подхода си по делото Кonig срещу Германия, при определяне дали се прилага чл. 6, Съдът разглежда единствено характера на правото или задължението, предмет на делото. Освен това, в юриспруденцията на Съда правото на обезщетение от държавата за вреди в резултат от нейни незаконосъобразни действия /при това независимо дали са осъществени от административен или друг държавен орган или длъжностно лице/ е прието за гражданско, въз основа на имуществения му характер. Под права и задължения в чл. 6 се има предвид такива, които са признати от вътрешното право, независимо дали са защитени от Конвенцията. Както правото на съдебни разноски /признато както по АПК, така и по ГПК/, така и правото на обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на Агенция по вписванията, са признати от вътрешното право. В момента разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и трайната съдебна практика на гражданските съдилища не представляват ефективно вътрешноправно средство за защита в случаите на заварени правоотношения, а именно при приключили съдебни производства по обжалване отказите за регистрация в Търговския регистър. Константно разноските в производствата пред гражданските съдилища не се присъждат с мотиви, че се касае за едностранно охранително производство. В този смисъл е абсолютно цялата трайна практика на търговските състави на окръжните съдилища. Следователно, обстоятелството, че ищецът принципно е имал възможност да претендира разноските в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, при разгледаната по-горе съдебна практика и вътрешноправна уредба, включително и в конкретния случай, не представлява гаранция за това, че той е разполагал с достъп до съд и с ефективно правно средство за защита на своите имуществени права, попадащи в обхвата на защита по ЕКПЧ. При това следва да се има предвид, че под "ефективни/ефикасни средства за защита" практиката на Европейския съд по правата на човека има предвид както съществуващата вътрешноправна нормативна уредба, така и трайната съдебна практика. В конкретния случай ефективното средство за защита е именно искът по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 1 ЗОДОВ. Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че искът е доказан по основание и размер. В процеса безспорно са доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на Агенция по вписванията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от Архистудио ЕООД имуществени вреди, представляващи заплатените от ищеца разноски за адвокат и държавна такса по търг дело 20/2020 г. по описа на ОС - Плевен. Заплатеното адвокатско възнаграждение и държавната такса са вреда за ищеца, доколкото плащането им намалява фактически неговото имущество. Процесуалното представителство осъществявано от адвокат в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не е задължително, но това е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство. Ето защо по отношение на претендираната сума пряката и непосредствена причинна връзка несъмнено е налице. Сторените разноски следват пряко от упражняване правото на ищеца за обжалване на двата отказа на длъжностното лице по регистрация и са такива, които не биха били реализирани, ако такъв акт не бе постановен. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. От страна на процесуалния представител на ответната страна е направено искане за присъждане на разноски в размер на 500 лева, съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 10.05.2021 г., където е посочено, че договореното и заплатено в брой при подписването на договора адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лева. От страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател в съдебно заседание по делото е направено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Доколкото настоящото дело не разкрива особена фактическа и правна сложност, настоящата инстанция намира направеното възражение за основателно. Ето защо, следва да го намали до предвидения в чл. 7, ал. 2 от Наредба 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум от 400 лв. за дела с материален интерес от 1000 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,