Решение № 7656 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 245/2016 г.

Решение № 7656 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 245/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Д. П. от гр. Б., против решение № 6040 от 14.10.2015 г., постановено по адм. д. № 8265/2015 г. по описа на Административен съд С.-град/АССГ/. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, представлявана от юрк. Анчева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответниците - Национален център по наркомании, Министъра на здравеопазването и Национален съвет по наркотични вещества към Министерски съвет на Р. Б., чрез процесуалните си представители, оспорват касационната жалба и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата на М. Д. П. срещу решение № 281/09.07.2015 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, в частта с което е установено, че по отношение на М. П. не е извършено нарушение на чл. 4 ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 7 от допълнителните разпоредба на закона, по признак "лично положение" и е установено по отношение на починалия син на М. П.- М. А. М., че няма доказателства, от които да се направи заключение, че спрямо него не са били предприети действия или бездействия на конституираните по преписката ответни страни в нарушение на някои от защитените в разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. признаци. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но в нарушение материалния закон - поради което е направил извод за неговата незаконосъобразност. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че по делото не е установено неравно третиране на касаторката по признак "лично положение". По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че производството пред КЗД е започнало по сигнал на М. П. за допусната дискриминация спрямо нея и починалият й син, за последния като наркозависим, не е предприето адекватно медицинско лечение. За да вземе решението си административния орган е обсъдил съществуващата в държавата нормативна и организационна рамка по отношение на лечението на наркозависимост, с посочване на основните принципи на които е изградена- доброволност, болнично лечение на абстинентния синдром и предимно извън болнично лечение на самата зависимост като психичен проблем; разгледани са и разработените програми за работа с наркозависимите и техните семейства, въз основа на което е изведен извода на КЗД, че спрямо синът на П. М. А. М., са направени множество/25-30/ опита за лечение, едностранно прекъсвани по желания на лекувания. Обобщен е извода, че по отношение на М. не е налице дискриминация по признак "увреждане", доколкото същият не е отговарял на условията за задължително настаняване и лечение съгласно разпоредбите на чл. 155 Закона за здравето и чл. 92, ал. 1 от Наказателния кодекс. Аналогично е приетото и по отношение на самата жалбоподателка, майка на наркозависимото лице- поради обвързаност с положително становище за допусната дискриминация спрямо сина й. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че спрямо касаторката и синът не е осъществена дискриминация по признак "лично положение" и "увреждане"е законосъобразен. Обосновано, изхождайки от разбирането, че причините за пораждане, съществуване и поддържане на наркотична зависимост в едно лице са комплексни и касаят отделния индивид, семейството, средата, обществото. Липсват доказателства, че зависимостта на починалия М. А. е възникнала по време на отбиване на военната му служба, провокирана от по неблагоприятно третиране. Провежданото лечение на лицето от наркотична зависимост изцяло стъпва на утвърдените в страната медицински стандарти, като същото е предоставено в обеми и продължителност с оглед моментното състояние на лицето и неговото доброволно съдействие за лечение. И след като М. е третиран еднозначно с всички останали наркозависими, в сходно състояние. Законодателят допуска изключение от доброволния принцип на лечение на тези лица с прилагане на принудителни медицински грижи, като последните са допустими единствено при непосредствена опасност зависимото лице да извърши престъпление, застрашаващо околните. Това условие при М. не е било налице за да се приложат рестриктивни мерки. Правилно, с оглед изискването на чл. 9 от Закона за защита от дискриминация първоинстанционния съд е приел, че П. не е доказала факти, от които може да се направи извод, че на синът й е отказан достъп до лечение на наркозависимост, лечение каквото е приложимо в страната и е осигурено на други лица в същата или сходна степен на наркозависимост. Правилен и обоснован е извода на първоинстанционния съд, че преценка за цялостната ефективност на лечение на зависимостта от наркотични вещества, приложимо в страната ни, е извън обхвата на предмета на делото. Ето защо като е направил извод за не основателност на жалбата на М. П. срещу решението на КЗД Административен съд С.-град е постановил решение в съответствие с материалния закон, отхвърляйки жалбата й. Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че решението на Комисията за защита от дискриминация е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в унисон с материално правните разпоредби и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,