Решение № 2079 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15179/2008 г.

Решение № 2079 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15179/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на министъра на земеделието и храните, чрез неговия пълномощник, против решение № 10993 от 23.10.2008 г., постановено по адм. д. № 9630/2008 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отменена като незаконосъобразна издадената от касатора заповед № РД 15-555/26.06.2008 г. за прекратяване на служебното правоотношение с Цветан Василев Димитров от гр. София на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че правното основание за издаване на оспорената заповед е приложено правилно, тъй като промяната в длъжностната характеристика на служителя е наложена по обективни причини, а именно - да бъде приведена в съответствие с ангажиментите на ведомството за изпълнение на общата селскостопанска политика в рамките на Европейската общност. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената от Цветан Димитров жалба. Ответникът Цветан Василев Димитров оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна по същество. Тричленният съдебен състав е установил, че между страните по делото е съществувало служебно правоотношение, по силата на което Димитров е заемал длъжността директор на Дирекция "Аграрно развитие" при Министерството на земеделието и храните. С нарочна заповед министърът на земеделието и храните е разпоредил изготвяне на нови длъжностни характеристики за някои от длъжностите в ръководената от него администрация, между които и за длъжността директор на Дирекция "Аграрно развитие". С оспорената заповед № РД 15-555/26.06.2008 г. служебното правоотношение с Цветан Димитров е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - обективна невъзможност за заемане на длъжността поради промяна в изискванията за заемане на длъжността, визирани в новата длъжностна характеристика. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като не са налице предпоставките, обективирани в материалната норма. Правилен е изводът, че обективната невъзможност се състои в причини, стоящи извън волята на страните по служебното правоотношение и са непреодолими. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Служебното правоотношение с касационния ответник е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - при обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Органът по освобождаването най-общо е посочил, че служителят не отговаря на длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност, което обуславя обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения, произтичащи от тази служба. В разпоредбите на ЗДСл не се съдържа нормативно определение на понятието "обективна невъзможност", прието като материалноправна предпоставка за издаване на административния акт. Основните изисквания към всяка длъжност в администрацията се определят със закон, по силата на чл. 14, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за администрацията. Минимално необходимите изисквания за заемане на длъжността се отразяват в длъжностното разписание, а с устройствения правилник на съответната администрация предвид разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от Закона за администрацията могат да се определят и допълнителни изисквания. Длъжностната характеристика има вторично значение и с нея се извършва подробно описание на функциите, задачите и задълженията, присъщи на длъжностите, каквито са изброени в длъжностното разписание и в нея могат само да бъдат възпроизведени нормативно установените изисквания, както и да залегнат специфични такива за конкретната длъжност, въведени по преценка на органа по назначаването, ако това се налага в интерес на службата. Този извод следва от разпоредбата на чл. 2 от Наредбата за единния класификатор на длъжностите в администрацията, която съдържа дефиниция на понятието "длъжност" и указва съдържанието на длъжностната характеристика. Т. е. евентуално възникнало впоследствие несъответствие с изискванията за заемане на длъжността не обосновава обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения по смисъла на горепосочената разпоредба. Правилно решаващият състав е приел, че атакуваният административен акт е издаден при несъответствие между фактическото и правно основание, посочени в него. В хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл се изисква нова фактическа обстановка, която да стои извън волята на административния орган. Обективната невъзможност следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не е съдействала в една или друга степен. Фактът на въведените специфични изисквания за длъжността "директор" на дирекция не стои извън волята на органа, напротив - това е извършено по изрично волеизявление, обективирано в длъжностната характеристика. Ето защо, всички наведени от касатора доводи за необходимост и задължителност в промяната на длъжностната характеристика, изведени от задължителното прилагане на правото на общността, са ирелевантни за съда при преценката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. В съответствие с изложеното касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че не е налице обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на Димитров - липсват данни за нормативна или друга по характер фактическа промяна, която да е извън волята на страните и която да е довела до наложително изменение на обстоятелствата, а оттам и на задълженията, заложени за изпълнение на процесната длъжност. Съдебният контрол се свежда до проверка законосъобразността на заповедта в рамките на посоченото от издателя на административния акт основание. Като е приел, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при нарушение на материалноправните разпоредби, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд