Решение № 10191 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4182/2016 г.

Решение № 10191 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4182/2016 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Инвестбанк" АД - гр. С., представлявано от председателя на управителния съвет П. Й. М. и изпълнителния директор Р. Б. Н., чрез пълномощника адв. С. М. Н., против решение № 669/08.02.2016 г., постановено по адм. дело № 10355/2014 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № РО-596/24.09.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ С. - град за потвърждаване на задължителни предписания с изх. № ЗП-1223/12.08.2014 г., в частта по т. 8. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника адв. С. С., касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, като представя списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт С. - град, чрез пълномощника юрисконсулт Е. Д. В., оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че договорите за възлагане на управление на клон на банка не представляват основание за задължително обществено осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. С обжалваното решение № 669/08.02.2016 г., постановено по адм. дело № 10355/2014 г. на Административен съд С. - град, поправено за очевидна фактическа грешка с решение № 1454/02.03.2016 г. по същото дело, е отхвърлена жалбата на "Инвестбанк" АД - гр. С., против решение № РО-596/24.09.2014 г. на директора на ТП на НОИ С. - град, с която са потвърдени задължителни предписания с изх. № ЗП-1223/12.08.2014 г., в частта по т. 8. За да постанови това решение съдът е приел, че по т. 8 от задължителните предписания законосъобразно е задължено дружеството да подаде коригиращи декларации обр. № 1 по Наредба № Н-8/29.12.2005 г. с вид на осигурен код "14" за 65 поименно посочени лица, упражняващи трудова дейност като директори/управители на клонове на "Инвестбанк" АД. Съдът е посочил, че спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали управителите/директори на клонове на банката се включват в обхвата на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО или са лица, които полагат труд без трудово правоотношение. Изложил е в мотивите, че обхватът на задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 1 КСО е регламентиран ясно и в действащите редакции на т. 7 преди изменението с ДВ, бр. 106/2013 г., което е в сила от 01.01.2014 г., управителите на клонове на търговски дружества не са включени като задължително осигурени лица. След посочената дата законодателят е включил управителите на клонове на дружества в обхвата на задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, но нормата е неприложима за проверявания период, който е преди посоченото изменение. Съдът е приел за неоснователни доводите на оспорващия за това, че според естеството на осъществяваната дейност от управителите на клонове, правоотношенията им имат характеристиките на трудови. Обжалваното съдебно решение е неправилно. Пред първоинстанционния съд е оспорено решение № РО-596/24.09.2014 г. на директора на ТП на НОИ С. - град, с което са потвърдени в частта по т. 8 задължителни предписания с изх. № ЗП-1223/12.08.2014 г., издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ С. - град. С т. 8 от задължителните предписания "Инвестбанк" АД е задължено за следното: за лица, упражнявали трудова дейност като директори/управители на клонове на "Инвестбанк" АД, с грешно подадени данни по чл. 5, ал. 4 КСО с декларация обр. № 1 по Наредба № Н-8на министъра на финансите, с вид осигурен "10", да се подадат данни за осигурителен стаж и доход с вид осигурен "14" - за работещи без трудови правоотношения, с осигурителен стаж и доход съгласно данните от разплащателните ведомости или хонорар сметките след намаляване с нормативно признатите разходи, ограничени до максимален размер на осигурителния доход за съответната година. В предписанието са изброени поименно лица /65 на брой, без номерация/, с посочен ЕГН и съответен период от време, за който да бъдат подадени коригираните данни. Задължителните предписания са издадени на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, в резултат на констатациите от извършената планова финансова проверка по разходите на държавното обществено осигуряване за периода от 01.07.2006 г. до 30.04.2014 г., възложена на основание чл. 110, ал. 1 КСО със заповед № Р-1946/12.05.2014 г., изменена със заповеди № Р-1946А/11.06.2014 г. и № Р-1946АА25.07.2014 г., които са отразени в изготвения анализ от ревизията. В мотивите на оспореното пред съда решение на директора на ТП на НОИ С. - град е изложено, че въз основа на направените констатации по проверяваните договори за управление на лицата, изброени в оспорената т. 8 от задължителните предписания - 65 лица управители/директори на клонове на "Инвестбанк" АД, и преценката на характера на полагания труд, се налага категоричния извод, че дейността, макар и свързана с управленска дейност, представлява престация на труд и договорите е следвало да бъдат сключени при задължително спазване на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ като трудови договори. Развити са съображения, че осигурителните права и задължения следват от вида на сключения договор и след като в обсъжданите случаи не са сключени трудови договори, а граждански договори за възлагане на управление, то съответните лица неправилно са осигурявани като лица по трудови договори. Анализирана е разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО в различните й редакции, като е направено заключение, че едва след изменението, което е в сила от 01.01.2014 г. управителите на клонове на търговски дружества са задължително осигурени лица по този текст. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, спорът по делото е правен и се свежда до отговора на въпроса дали лицата, посочени поименно в т. 8 от задължителните предписания, като лица, които са упражнявали трудова дейност като директори/управители на клонове на "Инвестбанк" АД, са задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО и съответно дали правилно за тях са подадени данни по чл. 5, ал. 4 КСО с декларация обр. 1 по Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на министъра на финансите, с код за вид осигурен "10" или следва да бъдат осигурявани като лица, полагащи труд без трудово правоотношение с код на вид осигурен "14". Отговорът, който е даден на този въпрос от първоинстанционния съд, е неправилен, тъй като не съответства на точното тълкуване и приложение на материалния закон. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В същия смисъл е определението по § 1, т. 3 ДР КСО /в приложимата редакция/, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В чл. 4, ал. 1 КСО са посочени категориите лица, които са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, като в т. 7 КСО, в редакцията, действала до 01.01.2013 г., са посочени - изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите; според редакцията на нормата след изм., обн., ДВ, бр. 99/2012 г. - управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата работещи по договори за възлагане на управление на неперсонифицираните дружества, а според редакцията след изм., обн., ДВ, бр. 106/2013 г., в сила от 01.01.2014 г. в кръга на задължително осигурените лица са включени освен управителите и прокуристите на търговски дружества и на едноличните търговци, така също и на техните клонове. Както многократно е отбелязвано в решения на Върховния административен съд, шесто отделение, за целите на задължителното обществено осигуряване, определянето на една дейност като трудова не произтича единствено от факта на упражняването на тази дейност по трудово правоотношение, а е свързано с нейното естество. Предвид това, за да се направи преценка относно вида на задължителното осигуряване следва да се направи преценка както е естеството на упражняваната от съответното лице трудова дейност, което от своя страна включва и анализиране на съдържанието на съответния договор, по силата на който се упражнява дейността. От мотивите на оспореното пред съда решение на директора на ТП на НОИ е видно, че този административен орган, както и органът, който е постановил оспорените задължителни предписания, са направили анализ на правата и задълженията по договорите за възлагане на управление на клонове на "Инвестбанк" АД с лицата, посочени в т. 8 от задължителните предписания като управители/директори на клонове на банката и въз основа на този анализ са достигнали до извода, че тези лица са упражнявали дейност, която представлява по своето съдържание трудова дейност и затова е следвало да бъдат сключени трудови договори по силата на задължителната норма на чл. 1, ал. 2 КТ. Договорите за възлагане на управление на клон на банката, сключени с лицата посочените по т. 8 от предписанията, не са представени по делото, не представляват част от административната преписка, нито са изброени /по номер, дата на сключване и др./ в отделен документ, поради което съдът няма обективна възможност да прецени както е съдържанието на тези договори, по конкретно - какви са правата и задълженията на страните по договорите. Същественото за целите на настоящото производство обаче е, че самият административен орган е приел, че по договорите за възлагане на управление на клон на "Инвестбанк" АД лицата, изброени в т. 8 от предписанията, са изпълнявали трудови функции и че договорите им по своето естество са трудови. Настоящият съдебен състав споделя извода на административния орган, че според своето съдържание договорите за възлагане на управление на клон представляват договори за престиране на труд и затова е следвало да бъдат сключени като трудови договори. От този правилен извод обаче административният орган е извел неправилен извод за това, че решаващо значение за вида на осигуряването има наименованието на сключения договор и формата, в която е обективиран, а не неговото съдържание. Както вече се посочи по-горе, меродавно е естеството на правоотношението, а действителните отношения с управителите на клонове на "Инвестбанк" АД, така както са приети и от административния орган, са свързани с престиране на работна сила. В тази връзка следва да се посочи, че клонът на търговското дружество подлежи на самостоятелно вписване в търговски регистър и има отделна регистрация по БУЛСТАТ, както и обща данъчна регистрация и регистрация по ДДС, може да бъде страна по облигационни, трудови, данъчни и осигурителни правоотношения; притежава собствено имущество, води самостоятелно счетоводство и съставя отделни търговски книги. Според мотивите, изложени в решените на директора на ТП на НОИ, договорите за възлагане на управление са сключвани от търговското дружество, а не от клона, като с договора е възложено управлението и представителството на клона като обособена част от това търговско дружество. Безспорно е, че с договорите за възлагане на управление е уговорено изпълнение на еднородни и повтарящи се трудови функции, а не овеществен краен трудов резултат, което има решаващо значение за определянето на правоотношенията, възникнали по силата на тези договори като договори за престиране на работна сила. Изключването на лицата, упражняващи трудова дейност по силата на договори за възлагане на управление на клон на търговско дружество по принцип от кръга на задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, без да се държи сметка за действителното съдържание на правоотношението, е неправилно. В действащото право не съществува изрична регламентация дали договорът за управление на клон на търговско дружество следва да бъде сключен като граждански или трудов, което означава, че допустими са и двете. За целите на задължителното обществено осигуряване от значение е съдържанието на правоотношението, а не наименованието на договора или формата, в която е облечен. Именно поради това следва да се анализира съдържанието на конкретния договор, а не да се правят изводи от неговото наименование или от декларирането му или недекларираните му като трудов договор по реда на чл. 62, ал. 3 КТ. Следва във връзка с последното и предвид наличието на подобен довод в решението на директора на ТП на НОИ, да се посочи, че неправилното подаване или неподаване на декларация по чл. 62, ал. 3 КТ може да представлява основание за ангажиране на административно наказателна отговорност или основание за даване на задължителни предписания, но не и да служи като решаващ аргумент за преценката на вида на правоотношението по осъществяване на трудова дейност и произтичащото от него квалифициране на вида на осигуряването. По изложените съображения, неправилни са изводите на административния орган, че относно лицата, посочени в т. 8 от задължителните предписания, неправилно са подадени данни по чл. 5, ал. 4 КСО в декларациите обр. 1 по Наредба № Н-8 на министъра на финансите с код "10" и че следва да бъдат извършени корекции на тези данни, като се посочи код "14". Като е приел тези изводи на административния орган за законосъобразни, първоинстанционният съд е постановил решение при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон и необоснованост. Затова решението следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго на основание чл. 222, ал. 1 АПК, с което да бъде отменено оспореното решение на директора на ТП на НОИ С. - град и потвърдените с него задължителни предписания в частта по т. 8. Следва да се отбележи, че в същия смисъл е установената съдебна практика на Върховния административен съд, шесто отделение, изразена например в решения: № 95/06.01.2017 г. по адм. дело № 1735/2016 г., № 2614/09.03.2016 г. по адм. дело № 5287/2015 г., № 3294/25.03.2015 г. по адм. дело № 14614/2014 г., № 7732/06.06.2014 г. по адм. дело № 445/2014 г., № 7194/28.05.2014 г. по адм. дело № 2051/2014 г., № 4427/01.04.2015 г. по адм. дело № 450/2014 г., № 9989/03.07.2013 г. по адм. дело № 5956/2013 г. и други. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е основателно. Искания са направени своевременно и пред двете съдебни инстанции, като са представени съответни списъка по чл. 80 ГПК. От доказателствата по делото се установяват направени разноски в размер общо на 2875 лв., от които 75 лв. за държавни такси за двете инстанции /50 лв. - за първата и 25 лв. за касационната/, 1000 лв. - депозит за вещо лице, 1800 лв. - изплатени по банков път адвокатски възнаграждения, както следва: 1080 лв. за производството пред първата инстанция, съгласно договор за правна защита и съдействие от 08.10.2014 г., фактура от 08.10.2014 г. и преводно нареждане от 10.10.2014 г. и 720 лв. - за касационната инстанция, съгласно анекс № 1 от 09.03.2016 г. към договор за правна защита и съдействие от 08.10.2014 г., фактура от 09.03.2016 г. и преводно нареждане от 10.03.2016 г. Поради това следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 2875 лв. В този смисъл са и представените от страната списъци по чл. 80 ГПК за всяка от съдебните инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение