Решение № 16544 от 21.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10664/2012 г.

Решение № 16544 от 21.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10664/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Атанас Куманов Атанасов от гр. Бургас, чрез пълномощника ад. Биляна Вавова, срещу решение № 1107/21.06.2012 г., постановено по адм. дело № 629/2012 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против решение № КПК-22/9.02.2012 г. на директора на РУСО Бургас и потвърденото с него разпореждане № 15/13.01.2012 г. на ръководителя на контрола на разходите по ДОО в РУСО. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Бургас, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Бургас е отхвърлена жалбата на Атанас Куманов Атанасов от гр. Бургас против решение № КПК-22 от 9.02.2012 г. на директора на РУСО Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 15 от 13.01.2012 г. на ръководителя на контрола на разходите по ДОО в РУСО - Бургас, с което на основание чл. 114, ал. 1 КСО е разпоредено възстановяването от Атанас Куманов Атанасов на недобросъвестно получено парично обезщетение за периодите 4.11.2009 г. - 5.11.2009 г., 3.02.2010 г. - 5.02.2010 г. и 13.09.2010 г. - 15.10.2010 г. за временна неработоспособност в размер на 1 814,79 лв. - главница и 478,57 лв. - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдът е обосновал извода, че жалбоподателят дължи връщане на недобросъвестно получените суми за обезщетение за временна неработоспособност поради това, че с явяването си на работа и престирането на труд при втория работодател е нарушил режима, определен от здравните органи. Така постановеното решение е правилно. В хода на производството пред първата инстанция е установено, че Атанас Куманов Атанасов е работил по трудов договор в "Топлофикация - Бургас" ЕАД. На същия са били изплатени парични обезщетения в размер общо на 1 814,79 лв. за временна неработоспособност по представените болнични листове, както следва: № А 20071908536 за периода от 4.11.2009 г. до 6.11.2009 г., № А 20083957705 за периода от 3.02.2010 г. до 6.02.2010 г., № А 20083951981 за периода от 13.09.2010 г. до 1.10.2010 г. и № А 20083171538 за периода от 1.10.2010 г. до 16.10.2010 г. Жалбоподателят е работил и на втори трудов договор в "Енерджи ефект" ЕООД, гр. Ямбол съгласно трудов договор № 3 от 6.10.2006 г., като с допълнително споразумение от 1.01.2009 г. лицето е назначено на 2 часа работно време, а с допълнително споразумение от 1.04.2009 г. е назначен на 1 час дневно работно време. От този осигурител ежемесечно са подавани данни в регистъра на осигурените лица, включително и за процесния период, като са представени и фишовете за изплатени възнаграждения на лицето за периода от м. 1.2008 г. до м. 10.2011 г. включително. За периода от 1.01.2009 г. до 1.03.2009 г. има данни за пълни отработени месеци на 2 часа работно време и от 1.03.2009 г. до м. 09.2011 г. е подавана информация за пълни отработени месеци на 1 час дневно работно време. При тези данни правилни са изводите на съда, че Атанас Куманов Атанасов недобросъвестно е получил обезщетение по представените от него пред работодателя "Топлофикация - Бургас" ЕАД болнични листове за цитирания период, тъй като е констатирано наличие на втори трудов договор, по който за същия период от време е престиран труд от жалбоподателя и му е било изплатено трудово възнаграждение за пълен работен месец от втория работодател "Енерджи ефект" ЕООД, гр. Ямбол. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които нарушават режима, определен от здравните органи за дните на нарушението. Паричното обезщетение за временна неработоспособност цели да замести липсващото трудово възнаграждение, което лицето не може да получава поради настъпил риск "заболяване". Поради това е несъвместимо за един и същи период от време получаването на трудово възнаграждение от един работодател, а чрез другия работодател да се получава обезщетение за временна неработоспособност. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че трудовото възнаграждение при втория работодател не било получено и че било начислено без жалбоподателят да се е явявал на работа, т. е. че не е било дължимо. Това твърдение противоречи на събраните по делото доказателства, сред които са и фишове за изплатените възнаграждения. От изложеното следва, че е нарушен режимът на лечение, предписан от здравните органи в издадените болнични листове и лицето е получило възнаграждение за периода на удостоверената неработоспособност, което съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 КСО препятства получаването на парично обезщетение за временна неработоспособност. Получените от жалбоподателя суми следва да бъдат възстановени, тъй като осигурителните разходи неправилно са извършени и е причинена щета на ДОО. Сумите са получени недобросъвестно от жалбоподателя, тъй като нарушението на предписания режим е извършено чрез негово активно поведение - явяване на работа при втория работодател. Законосъобразно е постановено връщане в бюджета на ДОО на недължимо платеното обезщетение по издадените болнични листове, ведно с предвидената по закон лихва. Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,