Решение № 11629 от 19.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3971/2011 г.

Решение № 11629 от 19.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3971/2011 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тодор Георгиев Войников, представляващ "Хотел Войников" ЕООД, гр. Варна срещу решение № 258 от 9.02.2011 г., постановено по адм. дело № 3050/2010 г. на Административния съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2879-3 по протокол № 29 от заседание на Общинския съвет - Варна, проведено на 15.12.2010 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Общинският съвет - Варна, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административният съд - Варна е отхвърлил жалбата на "Хотел Войников" ЕООД против решение № 2879-3 по протокол № 29 от заседание на Общинския съвет - Варна, с което е отхвърлена молбата на Тодор Войников, подадена в качеството му на управител на "Хотел Войников" ЕООД за освобождаване от заплащане на дължимата такса за битови отпадъци за периода октомври 2010 г. до май 2011 г. за имот, находящ се в гр. Варна, м. "Манастирски рид" - 2, № 237, хотел "Войников". Съдът е приел, че при постановяване на обжалваното административно решение са спазени всички изисквания за законосъобразност по чл. 146 АПК. Доводът на жалбоподателя, че хотелът не работи през по-голямата част от годината, съдът е приел, че не води автоматично до извода, че услуга не се извършва. Приел е, че "Хотел Войников" ЕООД не е представило доказателства, че не генерира отпадъци, а от друга страна по делото е доказано, че общината е предоставяла услуги по сметосъбиране и сметоизвозване за процесния имот. Решението е неправилно. В чл. 9 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) е предвидено, че общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а според чл. 8, ал. 5 от същия закон, общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. При наличие на такава нормативна регламентация, за лицето което е задължено за такса битови отпадъци се поражда възможността да заяви по определен начин (чрез декларация, уведомление и т. н.), че няма да ползва имота и въз основа на това да се освободи от задължението си за заплащане на таксата за съответната услуга. В конкретния случай към датата на подаване на молбата за освобождаване от заплащане на ТБО такава регламентация в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна не е съществувала. Едва с изменението й - в чл. 19, ал. 1 (в сила от 01.01.2011 г.) е предвиден реда на освобождаване от такса. Съгласно тази разпоредба, когато таксата (в частта на услугите "сметосъбиране и сметоизвозване" и "обезвреждане на битови отпадъци в депа") се определя според количеството на битовите отпадъци, задължените лица подават декларация в община Варна, дирекция "Местни данъци" в срок до 30 ноември на предходната година. Този ред, обаче не е приложим за процесния период, поради което не може да се приеме, че за да се освободят от задължение за заплащане на такса лицата е следвало да подадат декларация, че няма да ползват имота, както и че тази декларация е следвало да бъде подадена в определен срок, в случая 30 ноември, в какъвто смисъл са съображенията на АС - Варна в обжалваното съдебно решение. Ето защо при липса на нормативна регламентация на реда за освобождаване от заплащане на такса за битови отпадъци, след като общинският съвет по закон - чл. 8, ал. 5, вр. чл. 9 ЗМДТ, е бил длъжен да приеме такава регламентация, то при определяне на задължението на съответното лице, компетентният административен орган е следвало служебно да извърши проверка дали реално е ползвана услугата, дали са генерирани отпадъци от данъчнозадълженото лице, независимо, че по принцип в съответния район услугата се предоставя от общината и е било възможно да се ползва. Този извод се налага и съответства на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, а именно: Съгласно чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. А чл. 36, ал. 1 от АПК задължава административният орган да събира служебно доказателства. Обстоятелството, което е от значение за правилното решаване на административната преписка е дали жалбоподателят е ползвал реално имота, за който се иска освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци. В случая, вместо да изпълни задълженията си визирани в чл. 35 и чл. 36 от АПК, и да направи служебна проверка по случая с посочените в чл. 39 АПК начини и средства (обяснения, декларации на страните, заключение на вещо лице или проверка на място), административният орган се е задоволил единствено да констатира в решението си, че в преписката няма доказателства, от които да се установи, че имотът не се ползва реално, като тази констатация възпроизвежда констатацията на Комисията по "Бюджет и финанси" при община Варна. Нарушавайки разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК административният орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат неговата отмяна. От своя страна съдът не е изпълнил задължението си да провери съответствието на обжалвания административен акт с материалноправните и процесуални разпоредби. В тази връзка в мотивите към обжалваното решение липсват каквито и да било доводи. Съдът въобще не е обсъдил дали са извършени процесните нарушения и каква е тяхната тежест, което налага отмяна на така постановеното съдебно решение и връщане на делото като преписка на административния орган за ново произнасяне. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,