Решение № 7159 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14097/2014 г.

Решение № 7159 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14097/2014 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на д-р Ива Първова-Христова чрез адв. Иванова срещу решение № 3709 от 4.06.2014 г. по адм. дело № 104/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му с постановяване на ново по съществото на спора, като се отмени процесното писмо на ректора на Медицински университет София. Претендират се разноските по делото. Ответникът - Ректорът на Медицински университет София, чрез процесуалния си представител юриск. Гинзерова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Владимира Бояджиева, не взема становище по касационната жалба. Ответникът - Рада Ганчева, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на д-р Ива Първова-Христова срещу писмо изх. № 5889 от 15.11.2013 г. на ректора на Медицински университет - София, с което жалбоподателката не е била допусната до класиране в конкурс по документи за придобиване на специалност "ревматология" по реда и условията на чл. 20, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата здравеопазването (Наредба № 34/29.12.2006 г. /Наредбата/ (отм.). За да постанови този правен резултат, решаващият съд е приел за установено от фактическа страна, че касаторката е подала заявление от 31.10.2013 г. за участие в конкурса за специализанти (2 бр.) за специалността "ревматология" при Медицински университет - София, като е приложила към него протокол от конкурс за асистент за вътрешни болести, както и свидетелство за придобита специалност "клинична фармакология и терапия", като няма данни и не се твърди, същата да има призната специалност по вътрешни болести. Заявления за участие в конкурса са подали и Владимира Бояджиева и Рада Ганчева, редовни докторанти по специалност "Ревматология" при Медицински университет - София, след издържан изпит по ревматология. Подадените заявления са разгледани от Техническа комисия, като класирането на кандидатите е отразено в протокол от 7.11.2013 г., като за горната специалност са класирани Бояджиева и Ганчева, а касаторката не фигурира в класирането, както и няма мотиви по отношение на същата. С процесното писмо, Първова-Христова е уведомена, че заявлението й е разгледано, но същата не е допусната до класиране, тъй като спечеленият от нея конкурс е за асистент по вътрешни болести, а провежданият е за специалност по ревматология. При така установената фактология Административен съд София-град е приел, че приложими в случая са разпоредбите на Наредба № 34/29.12.2006 г., както и Инструкцията за провеждане на конкурсни изпити, утвърдена от ректора на МУ. Решаващият състав е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Същият е съответен и на материалния закон, тъй като касаторката, в качеството си на асистент по вътрешни болести, не може да придобие специалност по ревматология по облекчения ред на чл. 20, ал. 1, т. 1 от Наредбата (отм.). Така мотивиран, съдът е постановил решението си. Оспореният съдебен акт е законосъобразен. Страните не спорят по фактите, спорът е по приложението на материалния закон - чл. 20, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34/29.12.2006 г. (отм.), и по-специално налице ли са били по отношение на Първова-Христова предпоставките за прилагане на облекчения ред за достъп до обучение за придобиване на специалност в здравеопазването чрез конкурс по документи спрямо общия ред (чл. 21, ал. 1 от Наредбата) - чрез писмен конкурсен изпит. Настоящият касационен състав споделя изцяло съображенията на първостепенния съд по тълкуването и прилагането на закона в конкретния казус. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34/29.12.2006 г. (отм.) прием на специализанти с конкурс по документи по ред, определен от висшите училища, може да се извърши в тримесечен срок от утвърждаването на местата за специализанти по реда на чл. 18г, ал. 4 на асистенти, ако са заели мястото чрез предвиден от правилника на висшето училище конкурсен изпит по специалността, главни асистенти, редовни докторанти и лица с образователна и научна степен "доктор" по специалността съгласно номенклатурата по чл. 1, ал. 1, по която са асистенти, главни асистенти, докторанти или доктори; в тези случаи те изпълняват учебната програма за съответната специалност. От събраните по административната преписка и делото доказателства се установява, че касаторката не е сред категорията лица, изброени в разпоредбата, по отношение на които да се приложи по-благоприятния ред за придобиване на специализация. Първова-Христова е избрана в проведения на 29.10.2004 г. конкурс за асистент по вътрешни болести за нуждите на Клиниката по терапия на вътрешните болести и клинична фармакология при МБАЛ "Св. Иван Рилски", а със заявлението същата е участвала в конкурс по документи по специалността ревматология. Настоящият състав споделя мотивите на съда по същество, с които са отхвърлени като неоснователни доводите, че Първова-Христова отговаря на условията да бъде допусната до конкурса, тъй като е спечелила конкурс за асистент по сродна на ревматологията дисциплина. Тъй като става въпрос за въвеждане на облекчен ред за придобиване на специалност чрез конкурс по документи спрямо общия ред, същият следва да се прилага при стриктно спазване на установените условия, които е недопустимо да се тълкуват разширително. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Съдът правилно е тълкувал и приложил закона и е обосновал фактическите си изводи, поради което решението му е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски не са претендирани от ответника по касационната жалба, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,